Когато бях монах на Синай, един ден се изкачих на св. Връх. Беше зима и по целия път към светинята вървях сам. Храмът там е посветен на Светата Троица. Отваряйки вратата, видях едно писмо да лежи захвърлено на пода, без никакъв адресат. Отворих го и видях, че една жена го бе написала ... на Христос. Явно бе счела, че св. Връх на Синай е най-сигурното място, за да Му го предаде. Писмото всъщност бе един болезнен вик към Бога.„Христе мой, моля Те, не отхвърляй от Себе си двете момченца, с които абортирах, като некръстени. Приеми ги и нека бъдат близо до Теб, а аз поемам да изплатя дълга си към Теб. Ще поискам и нещо повече, Христе мой. Понеже тези деца ги онеправдах аз, тяхната собствена майка, затова постави ги, Господи, сред ангелите Си. Каквото е нужно, за да стане това, поискай го и го вземи от мен. Направи така, че да усетя, че си чул молбата ми и си поставил двете ми дечица като ангели на небето, изпълнени със светлина и слава, защото само така ще се утеша за това, което извърших”.
Докато отговарях за поклонниците в манастира си на Света Гора, често разговорях с един редовен посетител, лекар от Трикала. Един път той каза нещо интересно:
- Виж, – отговори той – първо трябва да уточним следното. Няма жена, която да е направила дори само един аборт и след това да е живяла спокойно и в мир живота си. Тази постъпка я ранява и тя губи мира си завинаги. Докато е млада, животът е разнообразен и динамичен и тя изтласква проблема някъде навътре в себе си. Може да живее така, сякаш нищо не се е случило, но проблемът продължава да съществува и там, където го е подтиснала, той започва да трови и разлага всичко около себе си. Ето например днес имах посещение. За стотен път сигурно дойде една жена от висшето общество: парите й в изобилие, на почит в обществото, успешна кариера, самоуверена... Когато дойде за първи път, изглеждаше щастлива: „Ах, докторе, как бих искала всички жени в Гърция да имат моя късмет. Имам добър брак, богат мъж, не ми изневерява, децата ми се развиват добре, всичко в живота ми е хубаво”. Естествено, като чуеш такива думи, спонтанно ти идва да попиташ: „Тогава защо си дошла при мен, след като всичко в живота ти е по мед и масло?” Но когато си психиатър с опит, знаеш, че жената ще ти разкаже за проблема си чак при седмото или осмо посещение. Именно днес беше седмата ни среща и въпреки че започна с разговор за времето, си личеше, че иска да признае нещо. Обикновено жените се разплакват и в съкрушението си ти разкриват това, което ги боли. Същото се случи и този път. Плачейки, тя извика „Добре де, докторе, направих осем аборта. Не трябваше ли мъжът ми да дойде поне един път в болницата и да ме хване за ръката? „Хващай такси и отивай да го махнеш”, така ми казваше. Всеки път, когато се връщах вкъщи, бях разсипана, развалина. Колко пъти го молех да се пазим, но той не го вземаше насериозно. Гледаше си само кефа и удоволствието. Не мога да понасям повече простащината му. Той е материалист, без никакви ценности в живота и се гнуся от него”.
- Да, - отговорих - но вие казахте, че такива жени никога не намират отново мир в живота си.
- Да, казах го. И го вярвам. Установявал съм го много пъти.
- Но не е ли въпросът как да тази жена да постигне отново мир и да започне по нов начин живота си?
Лекарят сви устни със същата неловкост като в началото. Нямаше какво да отговори.
Горко ти, ако във времето на покаянието си не срещнеш подходящия отец на пътя си. Огромна и непоправима е вредата, която може да ти причини. Една добра и честна жена живеела щастливо в провинциален град в Гърция, до момента, в който не сънува следното. То бе толкова ярко, че я разтърсило. Сънувала, как излиза от дома си и пътят пред тях се е превърнал в река, в която обаче вместо вода, течала кръв. В кръвта плували безпомощни новородени дечица. Сърцето й се свило от болка като ги гледала и поискала да им помогне, но не знаела как. Внезапно, от кървавите води се надигнало едно дете, което незнайно как се задържало на повърхността и я погледнало право в очите. Лицето му, макар и на новородено, излъчвало зрялост. Погледът и изражението му били безкрайно тъжни и внушавали голяма болка. Жената го загледала с любопитство. В този момент се появила бабичка с бастун и както минавала пред нея, жената я спряла и я попитала:
- Кое е онова дете?
И продължила по пътя си. Жената почувствала, че сърцето й се разбива на стотици парченца. Краката й се подкосили и тя се свлякла на земята. В този момент се събудила, обляна в сълзи. Сякаш сърцето й се било запалило и една непоносима скръб я изгаряла отвътре. Изтичала при един духовник, коленичила и с много сълзи и болка му казала за абортите, които била извършила. Отецът, видимо поради съчувствие, се опитал да я утеши:
- Е, няма нищо, била си млада, като си го сторила, не си познавала Бога тогава. Бог ти прощава, замълчи сега и се постарай да не го правиш вече.
Вижте също: Къде отиват децата след аборт?
Тема: Абортът - улица без изход
Вместо увод: Как Тивериополски
епископ Тихон се оказа дъновист
"от първи дъх"
Mонах Михаил Хаджиантониу:
> Откраднато покаяние
> Къде отиват децата след аборт?
Йорданка Дърмонска:
Убий го, няма кой да реве за него
Фредерика Матюз-Грийн:
> Абортът като избор
> Случаят Джийн
Митрополит Антоний Сурожки:
От момента на зачатието зародишът вече е човек
свещ. Петър Цанков:
Абортът е узаконено убийство
свещ. Йордан и презвитера Йорданка Василеви:
Радостта да станеш родител (слайд филм)