Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) даде интервю за гръцката агенция „Ромфея“, в което представи основните тези в църковната политика на Московска патриаршия към настоящия момент.
По отношение на пандемията митр. Иларион заяви, че Руската църква следва строги правила за ограничаването на заразата, като се е наложило дори да бъдат затворени храмовете. „През Страстната седмица и на Пасха ние служихме при затворени врати, а много енории предаваха онлайн богослужението, за да могат богомолците да участват поне дистанционно. С благословението на патриарха и Св. Синод бяха въведени строги санитарни мерки, които се спазват в нашите храмове и до днес. Енориашите присъстват на службата с маски, по възможност спазват дистанцията, която е предписана от здравните власти. Ние безусловно вярваме, че инфекцията не може да се предава чрез самите св. Дарове – Тялото и Кръвта Христови, които са източник на изцеление за всички вярващи. Но в условията на пандемията дезинфекцираме лъжичката и не подаваме светата Чаша за целуване след причастяване. Тези мерки не нарушават традицията или църковното предание. Днешната практика се основава на опита на предишните столетия, когато също е имало епидемии. Например, св. Никодим Светогорец пише за това в тълкуванието си на Правило 28 на Шестия вселенски събор, описвайки как трябва да се причастяват хората по време на чума. Що се отнася до ваксините, руските учени бяха между първите, които разработиха такава. По ваксинираните хора можем да съдим, че тя е наистина ефективна и ние имаме реална възможност да победим този страшен вирус“.
Митр. Иларион повтори и основната теза на Руската църква, че тя няма никаква вина за влошаването на отношенията между православните църкви, а цялата отговорност е на Вселенския патриарх. Според него, през 2011 г. Вселенският патриарх е предложил от дневния ред на събора на Крит да бъде свалена темата за предоставянето на автокефалия и Руската църква е „направила голямата грешка“ да се съгласи. След това митр. Иларион обвинява патр. Вартоломей, че е обещал да не се намесва в украинското църковно дело нито преди, нито след събора, „но не трябваше да му вярваме, той ни излъга“.
По повод причината за неучастието на РПЦ в събора на Крит, той повтори официалната теза, че съборът е предполагал участие на всички църкви и след отказа на Българската, Грузинската и Антиохийската патриаршии, за Руската църква е било невъзможно да участва, тъй като, „за да имат легитимност неговите решения, в него е трябвало да участва пълнотата на Православието“. Вината за това той отново прехвърли на Вселенския патриарх, който не се е съгласил да отложи събора, след нежеланието на трите споменати църкви да участват в него. Според него единственият мотив на Вселенския патриарх Вартоломей да предостави автокефалия на Украинската църква е „желанието да отмъсти“ за неучастието на Московска патриаршия в Критския събор.
(Всъщност, трите поместни църкви, които не участваха в събора, се отказаха от участие броени дни преди неговото начало, въпреки подписаните документи за участие, при направени резервации за пътуване. А отговорността за невключването на темата за автокефалията в дневния ред на събора е лично на митр. Иларион, който през 2011 г., също в последния момент, прави невъзможно подписването на общоправославно съгласие по този ключов въпрос – повече за това: тук и тук.)
На въпроса за скорошните официални възражения на Грузинската патриаршия към РПЦ за нарушаване на нейната юрисдикция в Осетия и Абхазия (тук), митр. Иларион отговори принципно, без да обяснява конкретните случаи на нарушение, но не пропусна да постави и този проблем в контекста на спора с Вселенската патриаршия:
„Руската църква нееднокартно е заявявала, включително и чрез решение на Св. Синод, че признава споменатите региони за каноническа територия на Грузинската църква. Ние безусловно признаваме и древната автокефалия на Грузинската църква, получена от нея от Антиохийската патриаршия, а не от Константинопол, каквото в последно време започнаха да говорят привържениците на Фенер“.
В интервюто е отделено и голямо внимание на Авидския еп. Кирил, преподавател в Атинския богословски факултет и йерарх на Вселенската патриаршия, на неговата личност и изследване върху украинския църковен въпрос. Опровергавайки тезите му, митр. Иларион отхвърля категорично и изводите в труда на Анхиалския митр. Василий (с български произход), публикуван през 1901 г., въз основа на който са признати тайнствата, извършени от българските архиереи през периода на схизмата. Този трактат легна в основата и на съвременната позиция на Вселенска патриаршия относно приемането на украинските епископи, получили ръкоположение в схизма.
Накрая, председателят на Отдела за външноцърковни отношения към МП изразява своя оптимизъм в развитието на отношенията между Руската и Гръцката православни църкви и между руския и гръцкия народ като цяло, „въпреки политиката на Константинополския патриарх“. Основание за това той вижда в обстоятелството, че „през 2021 г. се отбелязват двеста години от освобождаването на Гърция, което би било невъзможно без участието и подкрепата на Русия. Именно затова тази година е обявена от правителствата на нашите страни за година на историята на Русия и Гърция“.
Интервюто е публикувано в гръцкия сайт „Ромфеа“ със заглавието: „Не биваше да вярваме на патр. Вартоломей. Той ни излъга“. За наблюдаващите полемиката между двете страни през последните няколко години тези думи препращат към личната среща между Вселенския патр. Вартоломей и Московския патр. Кирил в навечерието на събора на Крит, на която присъства и митр. Иларион (Алфеев). Там патр. Вартоломей обвини митр. Иларион в лъжи и агресивно отношение и поиска от Московския патриарх да го накаже за поведението му (тук).
През последните години сайтът „Ромфеа“ се утвърди като гръцкия медиен партньор на Отдела за външноцърковни отношения на Московска патриаршия, а Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) всяка година дава интервю с актуалните послания на руската църковна политика. „Ромфеа“ сътрудничи активно и с т. нар. „Съюз на православните журналисти“ в Украйна. Любопитна подробност е, че популярният гръцки сайт с главен редактор Емилиос Полигенис е регистриран у нас, в гр. Гоце Делчев.
