По повод Деня на народните будители на 3 ноември в София ще се състои публичната дискусия „Идеите на св. св. Кирил и Методий и Украинското национално възраждане“. Срещата е организирана от дискусионния клуб „Украинско-български преглед 2.0“ и ще започне от 18 ч. на Сцена „Централни хали“.
Разговорът ще бъде посветен на историческите и културните връзки между българските и украинските земи през Средновековието и Новото време. Сред темите са разпространението и развитието на Кирило-Методиевската книжовна традиция в Киевска Рус, ролята на старобългарската книжнина и език в източнославянските земи, средновековните българо-украински връзки, както и присъствието на идеите и имената на светите братя в украинското национално движение през XIX век.
Специално място ще бъде отделено на Кирило-Методиевското братство в Киев – една от най-значимите организации на ранното украинско национално възраждане. Тя възниква в края на 1845 – началото на 1846 г. около историка Микола Костомаров и негови съмишленици и е разгромено от руските имперски власти през 1847 г. В него участват или са тясно свързани с него някои от водещите фигури на украинската култура през XIX в., сред които Костомаров, Микола Хулак, Васил Билозерски, Пантелеймон Кулиш и Тарас Шевченко. В съвременната историография братството често се определя като първата модерна украинска политическа организация.
Името „Св. св. Кирил и Методий“ не е случайно. Програмните документи на братството съчетават християнски представи за свобода, равенство и братство с идеята за свободно културно развитие на славянските народи, премахване на крепостничеството и изграждане на федерация на славянските народи. Сред основните текстове са написаните от Костомаров „Книги на битието на украинския народ“ и уставът на Славянското дружество „Св. Кирил и Методий“. Така имената на славянските просветители придобиват през XIX в. ново значение в контекста на украинското културно и национално възраждане.
Модератор на дискусията ще бъде доц. Олена Чмир. Тя е доцент в Катедрата по славянска филология на Киевския национален университет „Тарас Шевченко“ и директор на университетския Център за български език, литература, история и култура. Сред научните ѝ интереси са сравнителната славянска лексикология, историята на славистиката и старите славянски езици, а дисертационният ѝ труд е посветен на правната лексика в старославянския и староруския език.
В дискусията ще участва и украинският философ, историк и писател проф. Петро Кралюк от Националния университет „Острозка академия“, където е заемал и ръководни академични длъжности. Изследванията му са посветени на историята на украинската култура, философската и религиозната мисъл. В неговата по-нова обобщаваща „История на философията: Украйна“ е отделено специално внимание и на византийските културни влияния в Киевска Рус, както и на по-късното развитие на книжовните и духовните центрове в украинските земи.
От българска страна участва доц. Албена Стаменова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, един от специалистите у нас по история на украинския език и българо-украинските книжовноезикови отношения. Нейната дисертация е посветена на лексикалните старобългаризми в съвременния украински книжовен език, а в редица свои изследвания тя проследява съдбата на старобългарската лексика и книжовна традиция в Украйна. В нейно изследване върху старобългарското лексикално наследство се разглежда включително как значителен пласт старобългарски думи, преминали в украинския език, променя употребата си през XVIII–XIX в.
В панела ще се включи и д-р Анна Тертична – историк и украински дипломат, чиито научни интереси са пряко свързани с украинско-българските отношения и културната дипломация. Тя е сред авторите на монографията „Украинско-българските отношения: официална и културна дипломация (1918–1944)“, разработена въз основа на документи от украински и български архиви. Нейно отделно изследване е посветено на публичната дипломация в украинско-българските отношения през периода 1991–2018 г.
Днешният дискусионен клуб „Украинско-български преглед 2.0“ продължава серия от публични разговори, започнала през януари 2026 г. Името му възстановява спомена за списанието „Украинско-български преглед“, издавано в София през 1919–1920 г. с участието на украински дипломати и български интелектуалци. Според организаторите съвременната инициатива цели да създаде платформа за разговор върху общи и по-слабо познати страници от историята и културата на двете страни. Предишни срещи на клуба разглеждаха българския и украинския литературен авангард и културната дипломация в началото на XX век.
Дискусията на 3 ноември 2026 г. започва в 18:00 ч. на Сцена „Централни хали“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №25, ниво –1. След панелния разговор е предвидено време за въпроси и дискусия с публиката. Входът е свободен, а работният език е български.
