„Справедливият трябва да е човеколюбив“
(Прем. Сол. 12:19)
През 1901 г. Варненският и Преславски митр. Симеон публикува в току-що основания официоз на Българската православна църква Църковен вестник свой превод на „Трактат за валидността на хиротониите, извършени от епископ в низвержение“ от Анхиалския митр. Василий (на днешния български град Поморие). В приложението, което излиза към вестника и след 20 години се обособява като списание Духовна култура (излизало и през комунистическия период, но преди ок. 15 г. спряно от Св. Синод), митр. Симеон е добавил и свои въведителни думи, озаглавени: „Свещенодействията, извършвани от българското духовенство, имат ли сила?“. Там той разказва за причините, довели до създаването на трактата през 1874 г. и утвърждаването му от патриаршеския синод през 1877 г., а те са свързани с началото на българската църковна схизма. Тогава се получават канонични затруднения в общуването между православните от различни юрисдикции поради обявяването на Българската екзархия за схизматична. Затова през 1874 г. Св. Синод на Константинополската патриаршия създава нарочна синодна комисия, която да проучи как Православната църква е разрешавала този въпрос през вековете. Начело на комисията е поставен Анхиалският (по-късно, от 1884 г., Смирненски) митр. Василий като виден познавач на църковните канони, на старогръцки и латински език, преподавател, а и на два пъти ректор на Халкинската богословска школа. Своите изводи митр. Василий излага във въпросното проучване, утвърдено от Св. Синод на Патриаршията през 1877 г. Свое паралелно църковно изследване прави и друг преподавател в школата – архим. Йоан (така е посочен в писмото на митр. Василий до патриарха, но от 1878 г. Йоан е Кесарийски митрополит), с което потвърждава изводите в трактата на Анхиалския митрополит. И двамата автори, мотивирани от научната обективност, са били благоразположени към българския въпрос и дори са обвинявани за това. По време на изготвянето на становищата Йоан е бил още архимандрит и преподавател по Църковна история в Халки, където митр. Василий е бил ректор и като такъв е ръкоположил Йоан в презвитерски чин (за йеромонах).
За своя мотив да преведе текста на български език Варненският и Преславски митр. Симеон пише така: „Понеже Високопреосвещеният Василий казва, че въпросът бил решен от патриаршеския синод съгласно с изказаното в трактата му мнение, ние намерихме за добре да представим на интересуващите се тоя трактат в превод... За мото на своя труд, надписан „трактат за валидността на ръкоположението на клирици, ръкоположени от низвергнат и схизматик епископ“, Негово Високопреосвещенство е избрал следното изречение от Соломоновата премъдрост: Ти, Боже, Който владееш сила, снизходително съдиш и с голяма пощада ни управляваш, защото Ти е присъщо могъществото, когато поискаш. С такива дела Ти си научил Твоя народ, че справедливият трябва да е човеколюбив“ (Прем. Сол. 12:18-19).
По-късно, през 1945 г., отново въз основа на заключенията на този труд за църковната практика през вековете, Константинополският патр. Вениамин приема в общение българските епископи и клирици без те да бъдат ръкополагани отново.
За изследването на митр. Василий се заговори отново в наши дни по повод църковната криза в Украйна. Трактатът беше приложен към писмо на Вселенския патр. Вартоломей до Албанския архиеп. Анастасий, който изрази съмнение във валидността на хиротониите, извършени в Украйна в условията на разкол.
За нас, българите, този труд е още по-интересен с това, че неговият автор, митр. Василий, е с български произход, родом от с. Загоричани, Костурско, наречено днес на него Василиада (обл. Касторя, Гърция). С голям авторитет в средите на Вселенска патриаршия, отличен познавач на древните езици, църковното право и предание, на два пъти ректор на Богословското училище в Халки, митр. Василий е имал и авторитета на праведник. В писмото на патр. Вартоломей до Албанския архиепископ се говори за неговата „приживе призната праведност, засвидетелствана в чудесни знамения“. Като митрополит на Смирна той е много обичан от местното население заради своята благотворителност, аскетичен живот и безсребърничество. По време на църковния събор от 1872 г. той остава противник на крайните решения срещу българските епископи, някои от които са низвергнати, а други отлъчени. Заради това му отношение и българския му произход му е предложено дори да оглави новата Българска църква, но той отказва. Митр. Василий почива на 23 януари 1910 г. в Смирна (Измир). Погребението му е описано със следните думи: „Василий имаше душата на епископ от първите години на християнството... За народа на Смирна той беше светец“.
Благодарение на дигитализацията на Църковен вестник, инициирана от Библиотеката на Богословския факултет на СУ и осъществявана от Университетска библиотека, трактатът на Анхиалския митр. Василий в превод на Варненски и Преславски митр. Симеон става достъпен и за читателите на Двери.
* На снимката: Варненски и Преславски митр. Симеон
