Ако за римокатолиците съществуват седем смъртни гряха, които водят до ада, за Руския патриарх греховете, които изглежда ще го лишат от „рая“ на Украйна, са два. Като и двата са смъртни и вече повличат и човека от най-близкото му обкръжение, Волоколамския митр. Иларион, комуто приписват най-големия неуспех на полето на църковната дипломация, поне за последните десетилетия.
Списъкът на... греховете
Първият грях беше извършен в Швейцария (през 2011 г.), когато Православните църкви обсъждаха текстовете, които трябваше да влязат в дневния ред на Светия и велик събор. За първи път Вселенската патриаршия изрази съгласието си и другите църкви да имат думата при издаването на томос за автокефалия, което беше съществено отстъпление от позициите ѝ до този момент. Причината, поради която в крайна сметка текстът не влезе в дневния ред на събора, беше настояването на Русия, чрез ръководителя на руската делегация митр. Иларион, да се промени една дума. След като всички се бяха съгласили, че томосът ще се подписва с думите: „Константинополският патриарх подписва („провъзгласява“)“, а останалите предстоятели са „приподписващи“ („съвместно провъзгласяват“), Москва настоя думата „подписва“ да съпровожда подписите и на останалите предстоятели, вместо „приподписват“.
Макар че тази отстъпка на Вселенския патриарх разтревожи сериозно мнозина йерарси от Патриаршията, атмосферата на единство и свръхусилието, което се полагаше по онова време, за да бъдат преодолени трудностите, така че Православната църква да достигне до дългоочаквания събор, остави тези протести на заден план.
Ако тогава Москва не беше блокирала текста и той бе одобрен от Всеправославния събор, сега ръцете на Вселенския патриарх щяха да бъдат... вързани. Но от момента, в който не бе постигнато общоправославно съгласие за създаването на нов канон за автокефалията, остана старият. И така Вселенска патриаршия остава единствената църква, която има възможността да предоставя автокефалия, независимо дали другите го искат или не.
Вторият смъртен грях беше решението на Москва да саботира събора, отказвайки буквално в последния момент да участва в него, криейки се зад църквите, нейни „сателити“.
Решението на патриарх Кирил да не пътува до Крит развърза още един път ръцете на Вселенския патриарх, който малко време преди това, по време на последния Синаксис на предстоятелите в Шамбези, Швейцария, се беше ангажирал пред всички църкви, че от момента, в който Москва участва във Всеправославния събор, няма да предизвиква никаква промяна в църковната ситуация в Украйна.
Руска рулетка
След тези две грешки на Москва не би било преувеличено да кажем, че нейната стратегия по този въпрос прилича повече на руска рулетка. И вместо един куршум в цевта, както изискват правилата на тази „игра“, този път изглежда, че оръжието е било пълно.
Мнозина смятат, че тази стратегия е дело на митрополита на Волоколамск, към когото се насочи раздразнението на Вселенския патриарх, който по време на цялата среща във Фенер не забрави нито един от ходовете на руския църковен дипломат. Добре осведомени източници на Orthodoxia.info твърдят, че патриарх Вартоломей е бил изключително рязък с митр. Иларион.
Това е първият случай, когато Вселенският патриарх е толкова остър към своите руски събеседници. Самият той признава това пред членовете на Св. Синод, който заседава във Фенер, малко след края на срещата му с Руския патриарх.
„Много преговори сме водили с патриарх Кирил през десетилетията, когато се познаваме, и повечето бяха трудни. За първи път му говорих толкова остро“, изповядва патриархът пред митрополитите.
Бивш сътрудник на патриарх Кирил пише във фейсбук, че по време на полета от Истанбул в Москва патриарх Кирил е имал напрегнат разговор с митр. Иларион. Според този източник патриархът е бил чут да казва: „Обиколихте целия свят и ни уверихте в тяхната подкрепа, но патриарх Вартоломей беше на друго мнение!“.
Всичко показва, че Вселенският патриарх е взел решението си и ще премине Рубикон с всички последици от това. А реакциите от Москва? Във Фенер са убедени, че събитията, които ще последват, ще бъдат катастрофални. Но за повечето Украйна е историческа възможност православието да намери своето равновесие.
