Посещението на Йерусалимския патриарх Теофил III в Москва и срещата му с руския президент Владимир Путин на 5 ноември предизвикаха критични реакции в международни издания. Особено внимание привлякоха думите на патриарха, че лично се възхищава от Путин и ежедневно се моли за здравето му, както и предложението му да посредничи за мир в Украйна. Коментаторите поставят под съмнение безпристрастността на подобна посредническа мисия, критикуват начина, по който патриархът говори за войната, и анализират значението на срещата за отношенията между Москва и Константинопол.
На срещата в Кремъл, на която присъстваше и Московският патриарх Кирил, Путин награди Йерусалимския предстоятел с руския орден „Дружба“ за приноса му към развитието на отношенията с Русия. Патр. Теофил благодари за подкрепата на руската държава за християнското присъствие и светините в Близкия изток и предложи съдействие за мирните преговори между Русия и Украйна. Особено силен отзвук предизвика заключителното му обръщение към Путин: „Аз лично Ви се възхищавам и ежедневно се моля за Вашето здраве, за това Господ да Ви просветлява и вдъхновява при решаването на всички задачи, които стоят пред Вас“. Думите са публикувани в руските медии въз основа на стенограмата от срещата и стават отправна точка за критичните коментари.
Анализаторите поставят под съмнение възможността Йерусалимският патрирах да бъде безпристрастен посредник. В статията „Йерусалимската мисия в Кремъл“ на руското независимо издание "Новая газета Европа" се разглеждат историческите, финансовите и църковнополитическите връзки между Йерусалимската патриаршия и Москва. Според авторката Лера Фурман патриарх Теофил се стреми да намери място в дипломатическите усилия за прекратяване на войната, но възможностите му реално да повлияе върху военните действия са ограничени. Същевременно символичното му участие в евентуално мирно уреждане би укрепило международната му роля. Фурман обръща внимание на дългогодишната финансова подкрепа, която Йерусалимската патриаршия получава от руски църковни, държавни и свързани с тях организации. Тя проследява тази зависимост от царската епоха през съветския период до съвременните руски инвестиции в реставрацията на светините в Йерусалим и Витлеем. В един от разделите на анализа, озаглавен „Златните вериги на Москва“, тя пише:
"Въпреки патоса, с който беше представена мисията на патриарх Теофил, в съответствие с една вече многовековна традиция нейният практически смисъл се свежда до търсене на начини за, нека го кажем така, укрепване на финансовото положение на Йерусалимската патриаршия. В Светите земи не живеят много православни християни: Йерусалимската църква обединява едва 65 енории, а паството им се състои предимно от небогати араби. Същевременно на Църквата е поверена отговорността за опазването и реставрацията на най-големите светини на християнството — например храма „Възкресение Христово“ (Божи гроб) в Йерусалим или базиликата „Рождество Христово“ във Витлеем. ... В наши дни информацията за руските инвестиции в Йерусалимската църква е засекретена, но по косвени признаци може приблизително да се оцени техният размер. Възстановеното Императорско православно палестинско общество, което от 2007 г. се оглавява от бившия директор на Федералната служба за сигурност (ФСБ), генерал-полковника от резерва Сергей Степашин, финансира реставрацията на храма „Възкресение Христово“ и Сергиевското подворие в Йерусалим, както и на базиликата „Рождество Христово“ във Витлеем. Намирайки се в такава зависимост от московското финансиране, патриарх Теофил почти винаги е възпроизвеждал посланията, които Москва желае да разпространява. Например миналата Пасха той сърдечно благодари на Путин и подчерта: „Това, което той обещава, винаги го изпълнява“. Възможно е тези думи да са прозвучали в унисон с благосклонното отношение на Тръмп, който не се уморява да хвали Путин, като нарича всеки свой разговор с него „великолепен“, „отличен“ и т. н. Според израелски източници в Белия дом Тръмп вярва в успеха на миротворческата мисия на Теофил III именно защото патриархът се ползва с доверието на Москва. Същото обаче не може да се каже за Киев. Заради зависимостта на Теофил от Москва в Украйна не го възприемат като неутрална фигура".
Може ли Йерусалимският патриарх да бъде посредник пита и гръцкият журналист Георгиос Нокос в анализа си „Църковната дипломация на Йерусалим: Путин, Москва и Константинопол“, публикуван на 9 ноември в Modern Diplomacy. Той подчертава, че предложението за посредничество и действителното приемане на посредника от двете страни са две различни неща. По думите му реакциите на украинските медии показват колко трудно ще бъде за Йерусалимския патриарх да запази необходимото впечатление за безпристрастност.
Същевременно Нокос напомня, че Йерусалимската патриаршия се намира в особено положение. Отношенията ѝ с различни политически сили са необходими за опазването на светините и правата на християнските общности в Близкия изток. Тази необходимост обяснява активната ѝ дипломация, но не премахва политическите последици от нея. Засега няма публично потвърждение, че украинската страна е приела патриарх Теофил за посредник в мирните преговори.
Гръцкият журналист прави извода: "Значението на срещата в Кремъл се състои не толкова в непосредствените перспективи за посредничество по отношение на Украйна, колкото в по-широката система от междуцърковни отношения, която тя разкрива. Йерусалим продължава да поддържа активни контакти с Москва, като същевременно запазва своето място в исторически установената система на православните междуцърковни отношения, в чийто център стоят древните патриаршии. Дали тази дипломатическа гъвкавост ще укрепи способността на Йерусалим да съдейства за диалога, или ще го изложи на нарастващ натиск от страна на съперничещите си църковни центрове, ще зависи от по-нататъшното развитие на събитията."
Вторият основен обект на критика е езикът, използван от патриарх Теофил в Кремъл. Вместо да назове войната в Украйна или руското нахлуване, той заявява: „Знам, че има предложения за преговори относно продължаващата ситуация по Вашата западна граница“. Тази формулировка привлича особено внимание, тъй като представя войната от географската перспектива на Русия, без да назовава Украйна като държавата, на чиято територия се водят бойните действия. Украинското издание Hromadske извежда думите в заглавието си и подчертава, че патриархът е избегнал изричното назоваване на пълномащабното руско нахлуване, започнало през февруари 2022 г. Подобен акцент поставя и украинското Babel, което съпоставя израза за „ситуацията“ с високата оценка на патриарх Теофил за руския президент, когото той нарича защитник на православната вяра. Критика към тази формулировка се появява и в гръцкото Orthodox Times. Изданието отбелязва, че в официалното описание на срещата войната е представена чрез неопределеното обозначение за положението по западната граница на Русия.
Особено показателен е ироничният коментар на Андрей Колесников в руския вестник „Коммерсантъ“, който присъства на срещата в Кремъл, и озаглавен "Мълчанието на патриарха". В репортажа си от 6 ноември той отбелязва с очевидна ирония, че Йерусалимският патриарх е нарекъл войната в Украйна просто „ситуация“, и добавя: „Бог да му е съдия“. Колесников насочва вниманието и към парадокса, че държави, които сами участват във военни конфликти, предлагат миротворчески услуги на други воюващи страни. Репортажът завършва с наблюдението му, че през цялото време Московският патриарх Кирил се усмихва, но не произнася нито дума.
Третата тема в критичните анализи е значението на посещението за вътрешноправославните отношения. Гръцкото Orthodox Times публикува на 6 ноември материал с показателното заглавие „След Тръмп Йерусалимският патриарх получи „благословия“ и от Путин да посредничи за Украйна“. Изданието припомня, че Теофил вече е обявил намерението си да посредничи между Москва и Киев след среща с американския президент Доналд Тръмп, а също така е посочил, че разчита на подкрепа от гръцката държава и Вселенския патриарх Вартоломей. Гръцките журналисти обаче разглеждат тези действия и през призмата на продължаващото противоречие между Константинопол и Москва за украинската автокефалия. Те припомнят инициативата на патриарх Теофил за среща на православни предстоятели в Аман през февруари 2020 г., която не получи широка подкрепа от поместните православни църкви.
Според изданието новите посреднически амбиции на Йерусалимския патриарх трябва да бъдат разглеждани и в контекста на инициативата на Вселенския патриарх Вартоломей да събере предстоятелите на четирите древни източни патриаршии в Константинопол на 30 ноември. В тази връзка изданието предполага, че Константинопол няма намерение да отстъпи на Йерусалим координиращата роля в междуправославните отношения.
Георгиос Нокос предлага по-умерена интерпретация. Според него Москва има интерес да покаже, че въпреки прекъсването на евхаристийното общение с Константинопол продължава да поддържа активни отношения с древните източни патриаршии. За Йерусалим, от друга страна, отношенията и с двете църковни средища осигуряват дипломатическа гъвкавост. Нокос отбелязва, че няма доказателства посещението в Москва да е замислено като противопоставяне на инициативата на Вартоломей. Лера Фурман от „Новая газета Европа“ разглежда тази двойствена дипломация и като възможен инструмент за натиск върху Москва. Според нея предстоящата среща в Константинопол и стремежът на Йерусалим да поддържа отношения с гръцките патриаршии биха могли да подтикнат Московската патриаршия към компромиси по въпросите за украинската автокефалия и нейното присъствие в Африка.
Дали тази дипломация ще доведе до действителен диалог, или ще остане символичен жест, ще зависи преди всичко от отношението на украинската страна и от евентуалните конкретни резултати. Засега срещата в Кремъл показва по-ясно близостта между Йерусалим и Москва, отколкото перспективите за преодоляване на политическото и църковното разделение.
