На 4 юли Вселенският патриарх Вартоломей се срещна с новоизбрания кмет на Истанбул Екрем Имамоглу в сградата на кметството. Патриархът е поздравил Имамоглу за изборната победа и е поставил някои важни въпроси, свързани с живота в мегаполиса: важността на екологичните политики за облагородяване и хуманизиране на градската среда, взаимоотношенията между религиозните общности. Патр. Вартоломей е обърнал внимание, че Вселенската патриаршия е не само религиозна, но и културна институция, която протяга ръка към всички хора с добра воля и която има ключова роля в междурелигиозния и междукултурния диалог.

С празнични богослужения беше отбелязана 550-та годишнина от връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската св. обител. Всенощното бдение в навечерието на празника оглави Мелнишкият епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, в съслужение с манастирското братство и духовници от страната.

Бдението продължи до ранните часове на 1 юли. Песнопенията бяха изпълнени антифонно от сборна група, ръководена от д-р Андрей Касабов, и сборна група от псалти от Букурещ с диригент свещ. Кристиян Тодиряну.

По Божие благоволение православните българи в Люксембург и околностите отпразнуваха за първи път Петровден на роден език. С благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний св. Литургия във Великото херцогство отслужи прот. Добромир Димитров (обгрижващ духовно българската православна църковна мисия в гр. Рочестър, Обединеното Кралство). С апостолско вдъхновение той пристигна в Люксембург след дълго пътуване в нощта преди празника, за да зарадва енориашите на църковната ни община с възможността да прославят Бога и светите върховни първоапостоли на български език.

Св. Литургия беше отслужена в параклиса към семинарския комплекс „Св. Йоан XXIII“ в столицата Люксембург, който в резултат на благоразположението на представителите на Римокатолическата църква е традиционно наеман от БПЦО „Св. Йоан Рилски“ за извършването на богослужения на роден език и според родната традиция.

На 1 юли с тържествена св. Литургия, отслужена  от Великотърновския митрополит Григорий в катедралния храм „Рождество Богородично“ в старата столица, започна поклонническият поход „Светият път“. Участниците в богослужението, над 150 човека, се включиха в литията до Асенова махала през крепостта „Царевец“. В средновековната църква „Св. Йоан Рилски“ беше поставен аналой с икони, беше отслужен акатист и бяха наградени участниците в националния конкурс „Светият път“, проведен по-рано тази година. Кметът на Велико Търново инж. Даниел Панов лично уважи събитието, отправи пожелания към поклонниците и им подари българското знаме.

На 27 юни в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ се проведе публична защита на докторската дисертация на Мария Димитрова Чернева на тема „Еклисиологията в съчиненията на апостолските мъже“. Научен ръководител на дисертанта беше доц. д-р Любомир Тенекеджиев. След проведената успешно защита председателят на научното жури и автор на една от рецензиите доц. д-р Свилен Тутеков обяви положителния резултат. В журито участваха още проф. д. б. н. Емил Трайчев, доц. д-р Светослав Риболов (рецензент), доц. д-р Димитър Маринов Киров (гласуван предния ден за професор, но назначението му предстои, бел. ред.) и доц. д-р Любомир Тенекеджиев.

На 28 юни в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше защитена докторска дисертация на тема „Църквата и масонството в България през първата половина на XX век (богословско-апологетично изследване)“. С това завърши докторантурата на Диана Стефанова Костова, която под ръководството на доц. д-р Димо Пенков беше подготвила и дисертационния си труд. Прочетен критично и оценен от научното жури с председател доц. д-р Клара Тонева, този труд, заедно с успешно преминатата докторантска подготовка и изпити, даде основание за единодушното гласуване на журито: на автора да бъде предоставена образователната и научна степен „доктор“.

На 30 юни, след св. Литургия, с тържествен водосвет беше отбелязан успешният край на учебната година за църковно-просветните курсове в Енорийския център на столичния храм „Покров Богородичен“. Водосветът извършиха предстоятелят на храма ставроф. ик. Николай Танев и прот. Живко Лозанов, а сред присъстващите бяха преподавателите, курсистите, техни близки, енориаши и гости на тържеството. О. Николай поздрави всички присъстващи и отбеляза с голяма радост, че вече 21 години стотици хора намират тук знания за вярата, въцърковяват се и откриват съмишленици сред курсистите по катехизис, библейски курс, курсовете по иконопис, дърворезба, църковно пеене. Предстоятелят специално благодари за всеотдайната работа на преподавателите, които години наред са се посветили на църковната просвета.

На 29 юни, в деня на св. първоапостоли Петър и Павел, във Верия се събраха архиереи от всички поместни православни църкви, за да отслужат заедно св. Литургия. Представител на Българската патриаршия на тържествата беше Русенският митрополит Наум.

Общоправославната св. Литургия беше оглавена от Лаодикийски митр. Теодорит от Вселенска патриаршия, като с него съслужиха еп. Продром на Южен Мадагаскар (Александрийска патриаршия), Сафитски еп. Димитрий (Антиохийска патриаршия), Нишки еп. Арсений (Сръбска патриаршия), Тулченски еп. Висарион (Румънска патриаршия), Русенски митр. Наум (Българска патриаршия), Зукдидски митр. Герасим (Грузинска патриаршия), Лимасолски митр. Атанасий (Кипърска архиепископия), Месинийски митр. Хризостом (Гръцка църква), Супрасълски еп. Андрей (Полска църква) и домакинът – Верейски митр. Пантелеймон.

На 30 юни от 11.30 ч. в Енорийския център на столичния храм „Покров Богородичен“ ще бъде открита изложбата на школите по иконопис и дърворезба за деца и възрастни. Експозицията показва творбите на курсистите от втората половина на учебната година. Традиционно школите организират по две изложби годишно – на Цветница и на Петровден.

Тази година Енорийският център на софийския храм отбелязва 20 години от началото на своята организирана учебна дейност. Първите курсове в него са именно по иконопис и катехизис. Школата по иконография неизменно през всичките тези години се ръководи от Младенка Ланджева, която е художник и богослов. Иконографите преминават и през курс по вероучение, за да се запознаят с богословието и символиката на иконата. Техен учител през тези 20 години е Вера Жекова.

Вселенският патриарх Вартоломей изпрати писмо до президента на Черна гора Мило Джуканович, в което изразява безпокойството си относно желанието на светската власт да отнеме имуществото на Черногорската митрополия на Сръбската патриаршия като част от мерките на нов закон за религиозната свобода. В писмото се казва:

„Наскоро Вселенската патриаршия научи с безпокойство, че сте изразили подкрепата си за създаване на Православна църква в Черна гора и че правителството във Вашата страна е одобрило законопроект за религиозната свобода, който предвижда национализиране на всички православни църкви, създадени преди 1918 г., и на тяхното църковно имущество“, се казва в писмото.

„Това означава, че Вашата страна ще отчужди църквите и имуществото, което принадлежи на митрополията на Черна гора и на другите три епархии на Православната църква на Сърбия“.

Патр. Вартоломей заявява, че Вселенската патриаршия, както и всички останали църкви, признават за каноничен митрополит в страната Черногорския митр. Амфилохий (Радович).

Днес, 26 юни 2019 г., в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ бяха избрани професор по Св. Писание на Стария Завет и доцент по Св. Писание на Новия Завет. На две последователни заседания на научните комисии (наричани от закона „научно жури“ - 7-членно за избор на професор и 5-членно за доцент) бяха гласувани доц. д-р Димитър Маринов Киров да бъде преназначен за професор по Стар Завет и главен асистент протойерей д-р Павел (Павлин) Петров Събев да бъде преназначен за доцент по Нов Завет към ПБФ.

Тези процедури бяха уникални за факултета, защото за пръв път в неговата едва 28-годишна история се избира професор по Св. Писание на Стария Завет и доцент по Св. Писание на Новия Завет. При основаването на ПБФ през 1991 г. там започнаха да преподават професори и доценти от БФ на СУ „Св. Климент Охридски“, докато постепенно се подготвят местни кадри. За пръв път в комисията по избора участва и доцент по Св. Писание на Новия Завет от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, който е местен кадър на ШУ – доц. ик. д-р Теодор Стойчев. При това трябва да се отбележи, че през последните 3-4 години ръководството на ВТУ беше спряло по икономически причини всякакви процедури по повишение в длъжност и така двамата университетски преподаватели едва сега можаха да получат отдавна заслуженото признание.

На 29 юни в Рило-манастирския метох „Орлица“ (на 18 км преди манастира, и около 2 км след гр. Рила) ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия от Адрианополския еп. Евлогий, игумен на Рилската св. обител, по случай храмовия празник на метоха, който е посветен на св. първовърховни апостоли Петър и Павел. На същата дата, точно преди 550 години, на това място са пренощували честнѝте мощи на преп. Йоан Рилски, пренесени тържествено от старата българска столица Търново в Рилския манастир.

Храмът „Св. ап. Петър и Павел“, според едни източници, е бил издигнат в спомен за това събитие от игумена на манастира Давид през 1469 г. Но други твърдят, че е изграден през 1478 г., когато и бил изографисан. Той представлява малка еднокорабна базилика, която цялостно е зографисана на два пъти: първо през 1478 или през 1491 г., със средства на Крупнишкия еп. Яков (+1441 г.), по време на известния Рилски игумен Теоктист (игуменствал от 1491 до 1503 г.), а по-късно, през 1863 г., повторно го изографисал Никола Образописов от Самоков, чиято тържествена композиция „Връщане на мощите на преп. Йоан Рилски Чудотворец“ се намира в притвора на храма. Стенописи от 15 в. са запазени в олтара и над вратата в наоса на църквата.

В момента се работи по реставрацията и консервацията на дървените тавани и фреските.

В деня, когато се чества паметта на св. Лука Войно-Ясенецки, 11 юни, столичният храм „Покров Богородичен“ получи икона на светителя – лекар, хирург и архиепископ. Инициативата за изписването на иконата и поставянето ѝ в храма е на енориаши. Ликът на св. Лука, жив и достоверен, зае мястото си до образите на лечителите св. Харалампий и св. Пантелеймон.

Иконата е дело на известния иконописец Малин Димов, който влага в нея много труд, вдъхновение, търпение и щедрост.

От днес всеки вярващ и нуждаещ се може да застане пред св. Лука Кримски и да се помоли за изцеление на душата и тялото, да почерпи сили от любовта му към Бога, благодарение на която лекарят-свещеник е вършел чудеса още в земния си живот.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на 2 юли от 18 ч. в храм „Св. Петка“, кв. „Орландовци“, тържествено ще бъде посрещнато копие на чудотворната иконата на св. Богородица „Скоропослушница“, изографисана в манастира „Дохиар“ на Света гора.

На 3 юли от 9 ч. ще бъде отслужена божествена св. Литургия.

Църковното настоятелство кани православните християни да вземат молитвено участие в богослуженията и да се поклонят на Божията майка.

На 1 юли от Велико Търново ще тръгне поклонническият поход „Светият път“, чиято основна цел е достойното отбелязване на 550-годишнината от връщането на мощите на св. Йоан Рилски в Рилския манастир. Двама мъже от Велико Търново, Евгени Коев и Паскал Пиперков, обединени от почитта си към св. Йоан Рилски и страстта си към туризма, посвещават последните три години в изследване на местата, през които в 1469 г. е преминала монашеската процесия, носеща раклата с мощите на светеца от старопрестолния Търновград до Рилската света обител.

Тази година двамата мъже от В. Търново си поставят амбициозната цел: от 1 до 31 юли за първи път да организират поклонение, което да премине по този свещен маршрут – от старата столица на България до Рилския манастир. С решение от 12.6.2019 г. Св.Синод на БПЦ даде благословение за провеждането на поклонническата инициатива.

През последните три години Евгени Коев и Паскал Пиперков заедно изследват разказа на Владислав Граматик за пренасянето на мощите, указаните в него места, през които е преминала монашеската процесия, проучват храмове и събират легенди за събитието. Разказът на Владислав Граматик им дава информация за някои от местата, през които са преминали монасите от Рилската св. обител като Велико Търново, р. Росица, Никопол, р. Осъм, Средец, Елешница, метохът „Орлица“. За местата, за които няма податки в разказа, те правят проучвания на терен, като изследват храмове, посветени на св. Йоан Рилски. В църквите между В. Търново и Никопол, например, намират подтвърждение, че наоколо е имало култ към Рилския светец. Двамата мъже изследват и кой храм кога е построен и дали на негово място преди това е имало друга църква. В района на гр. Враца, например, съществува легенда за преминаването на голяма група хора с кръстове точно по това време. Всичко това им дава възможност да начертаят и маршрута на „Светия път“, който претендира да е максимално близък до пътя на пренасяне на мощите през 1469 г.