На 2 февруари, Сретение Господне, в двора на старинния храм „Св. Петка“ – Стара под сградата на Софийска митрополия започна инициатива за раздаване на топла храна на нуждаещи се хора. Милосърдното начинание се осъществява с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Всеки вторник от 12 ч. в двора на столичния храм ще се предоставя храна, осигурена от Обрадовския манастир „Св. вмчк Мина“. А благотворителната инициатива ще се провежда съвместно със Софийска митрополия и столичния храм „Св. Петка“ – Стара.

Московският патриарх Кирил и Волоколамският митрополит Иларион коментираха масовите протести в Русия срещу корупцията в страната и за освобождаването на опозиционера Алексей Навални.

„Нашите младежи буквално са се побъркали“ – така патр. Кирил се изказа вчера за действията на младите хора в Русия, излезли на протест срещу корупцията и злоупотребите на руските власти. Патр. Кирил, който се намира в самоизолация в скит близо до Переделкино, смята, че случващото е предизвикано от „криза на младото поколение“ и е резултат от „негативно влияние отвън“.

„Често нашите младежи буквално са като побъркани и губят всякакви жизнени ориентири. Трябва да се формират правилни мисли, правилни убеждения, които да са достоен отпор на всякакви разрушителни влияния“, заяви той, цитиран от агенция ТАСС.

30 януари е денят на светите Трима светители – св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Още от първия конгрес на висшите православни богословски школи (Атина, 1936 г.) той се чества и като празник на тези висши училища. Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще отбележи деня на богословската наука в тесния кръг на преподавателите, служителите и докторантите си заради строгите противоепидемични мерки.

В академичния параклис на факултета от 8 ч. ще бъдат отслужени празнична утреня и св. Литургия от ставроф. ик. Михаил Михайлов и доц. свещ. д-р Иван Иванов.

От 11 ч. в Зала 8 на факултета ще се състои академична лекция от гл. ас. д-р Любомир Игнатов на тема „Църковната химнография и музика в контекста на творенията на светите Трима светители“.

По традиция празникът на Богословския факултет събираше в академичния параклис преподаватели, докторанти, студенти, представители на ръководството на Софийския университет и от други учебни заведения и институции, възпитаници на БФ, гости, а празничната св. Литургия се оглавяваше от архиерей от Св. Синод. Сега обаче обстоятелствата налагат да се проведе само „вътрешно“ честване.

Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) даде интервю за гръцката агенция „Ромфея“, в което представи основните тези в църковната политика на Московска патриаршия към настоящия момент.

По отношение на пандемията митр. Иларион заяви, че Руската църква следва строги правила за ограничаването на заразата, като се е наложило дори да бъдат затворени храмовете. „През Страстната седмица и на Пасха ние служихме при затворени врати, а много енории предаваха онлайн богослужението, за да могат богомолците да участват поне дистанционно. С благословението на патриарха и Св. Синод бяха въведени строги санитарни мерки, които се спазват в нашите храмове и до днес. Енориашите присъстват на службата с маски, по възможност спазват дистанцията, която е предписана от здравните власти. Ние безусловно вярваме, че инфекцията не може да се предава чрез самите св. Дарове – Тялото и Кръвта Христови, които са източник на изцеление за всички вярващи. Но в условията на пандемията дезинфекцираме лъжичката и не подаваме светата Чаша за целуване след причастяване. Тези мерки не нарушават традицията или църковното предание. Днешната практика се основава на опита на предишните столетия, когато също е имало епидемии. Например, св. Никодим Светогорец пише за това в тълкуванието си на Правило 28 на Шестия вселенски събор, описвайки как трябва да се причастяват хората по време на чума. Що се отнася до ваксините, руските учени бяха между първите, които разработиха такава. По ваксинираните хора можем да съдим, че тя е наистина ефективна и ние имаме реална възможност да победим този страшен вирус“.

В интервю за сръбския вестник „Курир“ Йерусалимският патр. Теофил отговори уклончиво на въпроса коя от двете страни в украинския църковен спор – Московската или Вселенската патриаршия – смята за права.

„След обявяването на автокефалия на Украинската православна църква настъпи разрив между Вселенската патриаршия и Московската патриаршия. Чии аргументи подкрепяте Вие и колко вредно е това положение за цялото православно християнство?

- Като патриарх на Йерусалим и пазител на Христовия гроб и светините на Светата земя аз се моля за единството на всички православни християни. Моят отговор е ясен: моля се за единството на всички православни християни и аз не искам да коментирам по начин, който може да повлияе на единството на православните християни и на православното християнство като цяло. Важно за всички православни християни е да бъдат част от едната, света, съборна и апостолска Църква. Тези, които разбират какво означава светата, съборна и апостолска Църква, разбират добре какъв е моят отговор на вашия въпрос“.

Този отговор показва, че Йерусалимската патриаршия не иска да изпада в каквато и да е изолация, като подкрепи публично Москва или Константинопол, и смята едностранно обявената схизма от страна на РПЦ за вредна за църковното единство. Отговорът обаче би могъл да се тълкува и в посока, че всички православни християни, включително и тези в Украйна, е важно да принадлежат към едната Христова църква и не могат да бъдат оставени в разкол.

Работната група към Московска патриаршия за координация на действията в условията на пандемията публикува официална информация за заболелите клирици и населници на манастирите под юрисдикцията на РПЦ.

Към настоящия момент 360 клирици, монаси и монахини се лекуват в болница. Преболедували са 3915 души, в това число 372 клирици от Москва, 2660 от другите руски епархии и 833 населници на ставропигиите. 144 са смъртните случаи. Тези данни не включват случаите в другите страни, които са под юрисдикията на МП.

Мнозинството от турците смятат, че най-важното събитие на 2020 г. е било превръщането на храма-музей „Св. Софѝя“ в джамия. В ежегодно проучване, инициирано от управляващата Партия на справедливостта и развитието, осемдесет и два процента от анкетираните са посочили, че отварянето на емблематичния храм за мюсюлмански молитви е най-доброто дело на правителството за изминалата година. Десет процента събира победата на Азербайджан в Нагорни-Карабах, а осем – откриването на природен газ в Черно море.

„Св. Софѝя“ беше превърната в действаща джамия с решение на президента Ердоган на 24 юли 2020 г. в деня на 97-годишнина от подписването на Лозанския договор. Малко по-късно в джамия беше превърнат и известният византийски манастир „Хора“.

По информация на „Ромфеа“

Месогейският митр. Николай отхвърли възможността наночип да попадне в човешкото тяло чрез ваксините срещу коронавирусната инфекция. В качеството си на член на синодната комисия по биоетика на Гръцката църква той участва в онлайн-семинар, организиран от митрополията на Неаполи и Ставруполи и посветен на пандемията. Митр. Николай разясни, че ваксините не са технология за контрол над хората и не съдържат „чип“, каквито възгледи битуват в религиозни и други антиваксърски среди. Той каза, че най-големият чип е мобилният ни телефон и той чрез своите приложения осъществява много по-добър контрол над нас, отколкото какъвто и да е наночип в тялото на човека.

Митр. Николай коментира и опасенията, че в процеса на производство на ваксините се използват клетки от ембриони, като каза, че биоетичната комисия към Гръцката църква се е запознала детайлно с етапите на производство на ваксините на „Pfiser“ и „Moderna“, като е установила, че това не отговаря на истината и няма нравствени пречки за ваксинирането.

Ремонтираният и снабден със съвременно техническо оборудване салон на Софийска митрополия вече носи името на екзарх Стефан. Това е решение на Епархийския съвет заради големите заслуги на този духовник за развитието на БПЦ.

Залата на Софийска митрополия е единственото голямо църковно помещение за срещи на територията на столицата. В него се провеждат свещеническите конференции, празничните концерти на епархията, семинари, конференции и др. Името на екзарх Стефан вече е поставено над входа на залата, заедно с барелеф на яркия църковен деец. Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, посочва, че по този начин епархийското ръководство иска да бъде почетен екзархът и паметта за него да се съхранява и предава на поколенията.

В интервю за македонското издание Религия.мк Антанийският епископ Партений, викарий на Дебърско-Кичевския митрополит и игумен на Бигорския манастир, коментира състоянието на преговорите за излизането на Македонската православна църква от изолацията на схизмата с останалия православен свят.

На въпроса дали са актуални все още преговорите с Българската православна църква, към която преди две години МПЦ се обърна за помощ, и как се отразяват политическите недоразумения между София и Скопие от последните месеци върху отношенията между двете църкви, той отговори:

В Черна гора продължава полемиката за собствеността върху историческите храмове и манастири в страната, които бяха отнети от Сръбската патриаршия и национализирани с новия Закон за вероизповеданията през миналата година. Законът предизвика вълна от протести, оглавени от Черногорската митрополия на Сръбската православна църква. Макар че новото правителство се ангажира законът да бъде отменен, това все още не е станало поради съпротивата на президента на Черна гора Мило Джуканович. Неотдавна той отказа да утвърди приетия от парламента нов Закон за свободата на вероизповеданията и го върна за разглеждане в парламента. Отхвърли и други промени, целящи да изменят спорните поправки.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит дари средствата, събрани вместо подаръци за именния му ден, на жителите на гр. Батановци, пострадали от наводненията през изминалите седмици.

С личните средства на Негово Светейшество бяха закупени хранителни продукти и препарати за почистване. С помощта на доброволци от столичния храм „Рождество Христово“ даренията бяха опаковани, така че всяко от 35-те най-пострадали семейства получи по два кашона с храни и с препарати.

В деня на паметта на светите александрийски патриарси Атанасий и Кирил в патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер Вселенският патриарх Вартоломей е хоростатисал (стоял в мантия на архиерейския трон) на св. Литургия в него. А богослужението извършил архим. д-р Агатангел (Шишкос), архиофилакс (пазител на архива) на Вселенската патриаршия, който в продължение на осем години беше предстоятел на църковната община Нихори (или Неохори, на турски Йеникьой – „Ново село“) край Босфора. В края на св. богослужба патриархът извърши хиротесия (ръковъзлагане) на архим. Агатангел, като му даде отличието „велик архимадрит“ на Патриаршията. Тази титла и свързаните с нея отговорности по богослуженията в патриаршеския храм се освободиха с избирането през миналата седмица на досегашния велик архимандрит Висарион, руски възпитаник, за митрополит за Испания и Португалия.

На 21 януари отбелязваме паметта на преподобния отец Максим Изповедник и светия мъченик Неофит – небесни покровители на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и на приснопаметния патриарх Максим.

Във връзка с именния си ден и съобразявайки се с противоепидемичните изисквания Светейшият патриарх Неофит няма да бъде в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“, а ще почете личния си празник с молитва в параклиса на патриаршеския дом в сградата на Софийска митрополия.

В митрополитската катедрала ще бъдат отслужени св. Литургия и молебен за здраве и успехи в архипастирското служение на патриарха от неговия митрополитски викарий, Белоградчишки епископ Поликарп.

За начало на богослуженията е посочен часът 8:30.

Седемдесета годишнина отбеляза тази година на 16 януари ставрофорен иконом Йордан Николов Василев. Той е не само свещенослужител, но и църковен изследовател, историк, писател, повече от две десетилетия е консултант на Държавен архив – Видин и дарител на личен архивен фонд. Известен е като един от най-задълбочените и плодотворни изследователи и популяризатори на документалното наследство на Видинска епархия и на делото на приснопаметния Видински митрополит Неофит (1868-1971).

О. Йордан е роден на 16 януари 1951 г. в с. Добри дол, Ломско. Завършва ветеринарна медицина и Духовната академия в София. Свещенослужител е последователно в Пловдивска, Врачанска и Видинска епархия. Изследователските му интереси са в областта на историята на Българската православна църква, нейните архиереи и свещенослужители. Има десетки публикации на църковно-историческа, обществена и военноисторическа тема в научни и периодични издания, участия в научни конференции в България и чужбина.