Има нещо величаво и свещенно в това да създадеш църковна община зад граница. Да вградиш в нея мечтите и идеалите на поколения българи преди нас. Да ѝ вдъхнеш дух и живот и всичко това да превърнеш в любов. Но най-трудното е с любов да го предадеш на бъдните поколения, за да съхраняват и пазят православната вяра и традиции. Такова благородно дело е нашата българска православна църковна община „Рождество Богородично“ в Женева. Тя обединява множество хора и ги обединява чрез онова невидимо нещо, което е съзидателно и свързва хората през поколенията: православната вяра, българският дух, любовта, с която пазят и носят посветеността в сърцата си.

На 18 април, Пета неделя на Великия пост, в Женева беше отслужена св. Литургия от о. Юлиян Ангелов. Заради ковид-ограниченията само петдесет българи се събраха в римокатолическата църква „Св. апостол Павел“ в женевския квартал „Колони“, за да споделят духовната радост и да получат св. Причастие.

Храмовете в Гърция в дните от Страстната седмица и на Пасха ще бъдат отворени за вярващите, съобщи Св. Синод на Гръцката църква след днешното си редовно заседание. Атинският архиеп. Йероним осведоми митрополитите за провелите се разговори с правителството и за условията, при които ще работят храмовете през празничните дни.

Св. Синод се е съобразил със забраните за придвижване на хората в определени часови периоди и затова празничните служби ще започват с половин час по-рано. По отношение на възкресната служба Църквата прилага принципа на икономѝята и постановява тя да започне в 21:00 ч. на Велика събота. Богослужението ще се отслужи извън храмовете, както е по традиция, а божествената Литургия ще бъде вътре в тях.

По-рано някои митролити изразиха мнение, че подобно преместване на богослужението ще постигне обратния ефект и ще доведе до много по-голямо струпване на хора. Говорителят на Св. Синод митрополитът на Илион Атинагор заяви, че това решение е компромисът, който позволява храмовете да останат отворени и хората да могат да участват в богослуженията, зачитайки и религиозното си чувство, и грижата за здравето на хората.

Св. Синод ще изпрати указания до всички митрополии за реда на богослуженията през Страстната и Светлата седмици. Сред практическите въпроси, които произлизат от това решение, е за причастието на клириците и др.

Тази година по време на Великия пост Негово Светейшество Българският патриарх Неофит всяка седмица изпраща до своето паство обръщения, посветени на събитията и личностите, чествани в неделите на св. Четиридесетница. Предстоятелят на БПЦ изведе пред вярващите вълнуващи и вдъхновяващи примери за силна вяра, безпределен копнеж по Бога и несломимо желание за следване на Христос (тук). Тази неделя Негово Светейшество представя пред нас образа на св. Мария Египетска и нейния пример за дълбоко покаяние, изменило напълно една жена, превръщайкия я от блудница в светица. Патриарх Неофит определя св. Мария като „една от най-емблематичните фигури на християнското отшелничество“ и я описва като „блудницата, потънала докрай в блатото на греховете, ала извадена от него по застъпничеството на Всесветата небесна царица и всякога дева Богородица; грешницата, заслужила заради доброто си сърце тази помощ свише – да успее да види своите грехове, да се ужаси от тях и да възжелае своето преображение; отшелницата, останала завинаги в християнската ни памет със своето дълбоко, осъзнато, съкрушено покаяние, принасяно в продължение на много десетилетия в най-дълбоката пустиня – с пословично търпение и истинска божествена ревност по Бога и Неговата правда“.

В обръщението на Светейшия патриарх се казва още:

Известният руски свещеник прот. Алексей Умински предизвика разгорещени дебати в руското общество заради кратко видеообращение, в което призовава за християнско отношение и оказване на медицинска помощ на затворника Алексей Навални. Той напомни думите на Христос, „Който ни призовава да се отнасяме към всеки човек зад решетките като към Самия Него“.

Телевизионният канал на Московска патриаршия „Спас“ осъди популярния московски клирик, председател на храма „Света Троица“, защото е защитил лидера на руската опозция Навални. Участниците в тематичното предаване призоваха за „сериозно прочистване“ сред свещениците, които стават проводници на „оранжевите революции“. „Пред нас е истински престъпник, само че в расо, който се занимава с екстремизъм. Защо да не се приложи към него наказателният кодекс? Трябва да се поведе хладнокръвна борба с цветните технологии вътре в православните енории, да се обърне сериозно внимание на сигналите от тези енории, в противен случай скоро ние ще се сблъскаме със свещеници, които ще станат основни играчи не само против църквата, но и против конституционния строй на Русия“, заяви политологът доц. Сергей Карнаухов в предаването. Другите събеседници, включително свещеници, не се разграничиха от този възглед. О. Алексей Умински беше наречен също „провокатор, който тласка нашата църква към пропаст“, „свещеник в кавички“ и др.

На 13 април се проведе първото за годината присъствено заседание на Св. Синод на Руската православна църква, на което беше взето решение най-голямата руска епархия – Московска област – да бъде разделена на пет по-малки епархии: Коломенска, Балашихинска, Подолска, Сергиево-Посадска и Одинцовска.

На следващия ден оглавяващият Московска епархия Крутицки и Коломенски митрополит Ювеналий, най-авторитетният и старши руски митрополит (85 г.), подаде молба за „оттегляне на покой“. Според медиите той е научил за решението на самото заседание, без да бъде уведомен предварително. Митр. Ювеналий е постоянен член на московския синод от 1972 г. и патриаршески наместник на Московска епархия – най-богатата епархия на РПЦ след Москва-град (това е единствената епархия, спомената в устава на РПЦ и на практика се състои от област Москва и града Москва, чийто епархийски архиерей е Московският патриарх). И е един от архиереите, на които Светейшият Кирил дължи патриаршеския си избор. След оставката му за негово „място на покой“ е определен град Москва „без определяне на храм за богослужение“.

На 18 април, когато ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за опазване на паметниците на културата, в Пловдив беше открита за посетители голямата епископската базилика на Филипопол. Сградата е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. На 20 януари 2018 г. тя е включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Базиликата е открита по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Общата дължина на базиликата е 82.80 м., а ширината й е 36 м., което я прави най-голямата базиликална сграда от 4-6 в. на територията на България и една от най-големите на Балканите. Храмът е имал пет входа – три на централния кораб и по един на страничните, както и открит двор с колонади. Църквата  е функционирала от средата на 4 в. до края на 6 в.

Днес внезапно почина гръцкият свещеник Николаос Манолис, едно от лицата на т. нар. антикритска църковна опозиция. Бивш клирик на Солунската митрополия, той стана известен със своето движение на „оградилите се“. Движението се изразява в прекъсване на общението с каноничните епископи, които не са се разграничили от Всеправославния събор, провел се на о-в Крит през 2016 г. Заедно с о. проф. Теодор Зисис той беше представител на т. нар. „умерена църковна опозиция“, която не желаеше създаването на независима църковна структура със свой епископат. Харизматичен проповедник, за трите десетилетия на служението си като каноничен клирик той придоби много духовни чеда, особено в Северна Гърция.

През последната година на пандемията о. Николаос Манолис беше сред клириците, които отричаха заплахата от болестта и се обявяваше срещу предпазните мерки в храмовете. Заради въздействието си върху немалко вярващи той повлия на мнозина религиозни хора. В последното видео в своя канал в Youtube той заяви: „И да дойде коронавирусът при нас, добре е дошъл, няма да се побъркаме и паникьосаме“, като според него смъртността от тази болест е пренебрежимо малка. Последната негова проповед беше на 28 март, в неделята на св. Григорий Паламà. На нея свещеникът изглежда в добро здраве и разположение на духа.

Негови сподвижници побързаха да съобщят, че свещеникът „не е починал от коронавирус, а от дългогодишна хронична болест“. Съобщава се също, че по желание на близките опелото ще бъде извършено „в тесен семеен кръг“.

В четвъртък в 14 ч. във Военномедицинска академия по традиция беше отслужен акатист на лекаря хирург св. Лука Кримски (1877-1961 г.). Светецът-лечител на нашето време (поне времето на по-старите) е известен и с прозвищата Симферополски и Войно-Ясенецки. Последното е фамилното му име, а гр. Симферопол на о-в Крим е бил в титлата му като Кримски архиепископ.

Св. Лука стана известен като помощник на страдащите още преди признаването му за светец от Украинската православна църква (Московска патриаршия) през 1995 г. Вече в много поместни православни църкви има изградени храмове в негова чест и с молитвите си вярващите го призовават за помощ, особено при боледуване.

У нас в гр. Гоце Делчев има действащ енорийски храм в негова чест, както и параклиси на няколко места в страната, например в Белодробната болница в Троян. В гр. Добрич също се строи нов храм на св. Лука.

За първи път през последните две десетилетия откриването на новия парламент се проведе без присъствието на Българския патриарх. Председателстващата първото заседание на новото Народно събрание Мика Зайкова съобщи, че патриарх Неофит е болен и затова няма да участва в официалната церемония. В залата на Парламента присъстваха Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, главният мюфтия д-р Мустафа Хаджи и главният секретар на Главното мюфтийство Джелал Фаик.

Първото официално съобщение за състоянието на патриарха дойде днес от председателката на НС, а цяла седмица преди това в църковните среди се носеха само слухове за това.

Малко по-късно синодната канцелария съобщи, че Негово Светейшество е в болница за рутинни изследвания. В съобщението се казва:

Над четири милиона лева отпусна вчера правителството за ремонтни дейности на църкви и манастири у нас.

От одобрените средства 1 076 340 лв. се предоставят за консервация и реставрация на Мулдавския манастир „Св. Петка“ в община Асеновград. Манастирът е паметник на културата от национално значение. 

2 000 000 лв. са предвидени за основен ремонт на Старата митрополия във Велико Търново, която ще бъде реконструирана в учебно заведение. Великотърновският митрополит Григорий благодари лично на премиера Борисов при посещението му вчера в старата столица. Владиката заяви, че подкрепата на правителството за реставрацията на Старата митрополията е изключително навременна и необходима.

Още 200 000 лв. се предоставят за довършителни строително-ремонтни дейности по сградата на Софийската митрополия.

На 14 април след кратко тежко боледуване почина иконом Димитър Москов, енорийски свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в столичния квартал „Дружба-2“.

Димитър Москов е роден на 23.01.1959 г. Средно образование придобива в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, след което продължава обучението си в Духовната академия „Св. Климент Охридски“. Служи като енорийски свещеник в с. Чепинци, храм „Св. Димитър Солунски“ и в храм „Св. прор. Илия“ в столичния квартал „Дружба-2“.

На 17.11.2018 г. о. Димитър е отличен с офикия „иконом“ заради дългогогодишното му и достойно служение.

Бог да го прости и упокои в селенията на праведните! Вечна и блажена да бъде светлата му памет!

Опелото на о. Димитър ще се състои на 17 април (събота) от 14 ч. в храм „Св. Благовещение“, ж. к. „Дружба-2“ и ще бъде отслужено от Белогадчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Тази година за първи път Негово Светейшество патриарх Неофит прави обръщения към вярващите християни за всяка от неделите на Великия пост, като наблегна на богословския смисъл и значениетото на поста за духовното израстване на вярващите. През св. Четиридесетница неделните дни са посветена на големи събития или личности от църковната история, чиито пример и послание да вдъхновяват и укрепват християните в подвига на поста. Този начин за проповед и общение с богомолците е избран неслучайно от патриарха за дните на пандемия, когато няма възможност да се среща с вярващите на богослуженията. Чрез специалните си обръщения той продължава да поддържа връзка с паството си и да го наставлява.

В словото си за първата неделя на Великия пост, Православна, патриарх Неофит подчертава, че „в този ден, в който отбелязваме победата на иконопочитанието, Църквата се радва и тържествува, защото в същността си иконопочитанието е Христопочитание. В поклонението пред светите икони – независимо дали те ще са на нашия Господ Иисус Христос, на Неговата света майка или на някого от Неговите светци, ние се покланяме пред Самия наш Господ, Който живя сред нас в пълнотата на човешката Си природа, като се уподоби на нас във всичко, освен в греха“.

В края на 2020 г. издателството на университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин (Полша) публикува монографията на д-р Камен Рикев „Защото е на скрито… Християнският светоглед в творчеството на Атанас Далчев“.

Тази книга на български език от полско-български учен не е само литературоведско изследване, тъй като тя пряко и последователно разисква темата за вярата, проявяваща се в изкуството. Нещо повече – поставяйки въпроса за християнския светоглед, авторът всъщност защитава тезата за православната идейност в цялостното наследство на Далчев (1904-1978 г.).

Книгата е отговор на дългогодишното пренебрегване на същностни религиозни проблеми при изтъкнатия поет, афорист и критик. Д-р Камен Рикев изцяло се посвещава на задачата да открои както биографичните свидетелства, така и художествените послания с християнски характер при Далчев. Той дори формулира твърдението, че видният български интелектуалец не може да бъде адекватно интерпретиран извън религиозния контекст, присъстващ както в творбите му, така и в негови частни изказвания.

На почти 94-годишна възраст днес се е упокоил най-възрастният монах на Сръбската православна църква – старецът архимандрит Йоан (Йован) Радосавлевич от епархията на Враня. Той е бил болен от коронавирус, което се сочи като причина за смъртта му.

Роден е на 19 май 1927 г. в с. Лелич, откъдето е и св. Николай (Велимирович), и е кръстен Милислав. На четиринадесет години постъпва послушник при светия епископ, който става негов духовен наставник. Имал е щастието да общува с други свети духовници като преп. Юстин (Попович) в манастира Челие, където старецът е бил в заточение, а също със Сръбския патриарх Варнава († 1937 г.) и с по-сетнешния патриарх Павел, когато той е бил в манастира „Вуян“.

Днес на 71-годишна възраст е починал ръководителят на една от „истинните православни“ общности (не знаем дали е редно да ги наричаме църкви) в Гърция – Ангел(ос) Анастасиу, „митрополит на Авлона и Беотия“. През последните десетилетия с неговата старостилна група влязоха в общение подобни формации от Русия, та дори от България и други страни. Една от последиците от този разколнически интернационал беше бялото було, което покойният носеше.

Няма официална информация за причината на смъртта му, но преди няколко дни са починали други двама епископи от същата старостилна общност – Порфирий и Авакум, за които бе съобщено, че са починали от коронавирус.

Ангел е роден в Атина през 1950 г., завършва богословие и пред 1975 г. става клирик на каноничната митрополия на Нова Йония (Неа Йония), квартал на Атина. През 1986 г. обаче минава към разколническата група на „истинните православни християни“, където се издига до епископ (1996 г.) и митрополит (2002 г.).