Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (40 Votes)

1825„Църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар. Всеки съзнателен и предан християнин да пали с искрена молитва при всяка богослужба в храма, дома и другаде само църковната свещ! Свещта, купена не от Божия храм, не е църковна, не е жертва пред Бога и не носи никаква полза на приносителя й”.

Този текст ни е много добре познат, особено на християните, които всеки ден ползват църковното календарче. Много са и възраженията срещу този текст тъкмо сред християните. Защото е явна манипулативността му. Но нали някой църковен служител го е измислил, а друг го е допълнил и накрая Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия го е одобрил да стои винаги пред очите на християнина чрез личното му църковно календарче. Тази йезуитска формулировка всъщност е отчаян опит да се приканят вярващите да купуват свещи само от храмовете, да избягват изкушението да си купуват свещите на няколко пъти по-ниска цена от пазара или бакалията, или будките. Доста по-почтено щеше да е да се каже: „Църквата се издържа от средствата, които вярващите дават в храмовете, като купуват свещи и други църковни стоки или свещенически услуги (какви грозни думи, ще каже някой; но пък са точни!). Затова не купувайте свещи за своите религиозни нужди от други места, а само от храмовете”.

И така, къде е проблемът? В това, че вярващите хора не слушат съвета на църковното ръководство и си купуват свещи на пазара, пък отиват да ги палят в църквата? Има и такива случаи, но те са 1 на милион, не по-често! И все пак в църквите се палят много нецърковни свещи – факт! Само че тези свещи обикновено се продават в самите храмове…

4.4897959183673 1 1 1 1 1 Rating 4.49 (49 Votes)

882419 428045977280134 2144938338 oМакар да премина с изключителна пищност и тържественост, канонизацията на Баташките мъченици през 2011 г. донесе повече конфликти и разделение, отколкото духовна радост. Една от причините за това е заобикалянето на основен принцип при провъзгласяване на светци, установен в Православната църква: народната почит и търсенето на молитвено застъпничество от обикновените хора да предшества църковната канонизация. Един светец първо просиява, т. е. носи утеха, помощ и укрепва вярата на хората, които го познават чрез чудесата му, и едва след това идва неговото канонизиране от Църквата и нормативното оформяне на почитта към него. При Баташките мъченици стана точно обратното, още повече че се получи дълбоко разминаване в разбирането за техния подвиг – от страна на Църквата и на техните наследници. И за двете страни участниците в Априлското въстание са герои, но мотивите за техния героизъм се възприемат различно.

4.52 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (25 Votes)

4a3

Пак е първи април. Пак екипът на Двери.бг поднася на своите читатели поредица от материали, които са до един измислени, макар и не съвсем. Защото тези хумористични публикации отразяват реалността, каквато я срещаме в живота на православните християни и клирици и каквато – искаме да вярваме – никой не желае тя да е такава. Включително и тези, които щедро и напълно съзнателно създават подобни несъответствия между слово и дело.

Ако нещо ви се стори интересно и неизвестно вам, не пишете на редакцията да питате за подробности. Просто бъдете сигурни, че не сте успели да следите църковната преса през изминалата първоаприлска година и затова не можете да направите връзка с хиперреалността на живота в БПЦ.

Повече за нещата, които предизвикват и смях, и скръб, можете да прочетете в новия брой на хумористичното годишно издание на ДвериЦърковен егоист”.

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (17 Votes)

След успешното провеждане на първия първоаприлски конкурс на Двери за най-нелепата църковна новина, прерязваме официално лентата на второто издание на „Златна дряновица”. Този път покриваме периода от 1 април 2012 година до 1 април 2013 година. В конкурса могат да участват единствено публикации, които изглеждат отвсякъде като първоаприлски шеги, но най-вероятното е, че... са се появили на сериозни места.

За Второто издание на конкурса са номинирани следните статии (всяко от заглавията е с хипервръзка към оригиналата новина)

По-долу можете да гласувате и след това да видите междинните резултати.

{acepolls 9}

4.7866666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (75 Votes)

OTVyjitSxQw1Днес Отделът за външно-църковни връзки към Московска патриаршия, тоест оглавяващият го митр. Иларион Алфеев, заяви, че представителят на Московска патриаршия в София архим. Филип не е бил изгонен, а сам си е тръгнал, защото имал визови проблеми. Всички твърдящи обратното, според митр. Иларион са врагове на руското православие. Преди месец той даже награди игумен Филип заради усърдното му служение в България, връчвайки му златна митра и архимандритско отличие сякаш напук на протестната нота, връчена от нашата държава само няколко месеца по-рано за действията на същия игумен. Подкрепата към архим. Филип обаче не е само „дипломатически ход” за запазване на имиджа на Московска патриаршия със средствата на мира сего, сиреч на кризисния PR. Всъщност, митр. Иларион Алфеев искрено симпатизира на руския представител у нас и затова има обективни причини, а именно общ дух, който поражда еднакви дела. Представа за това ни дава обръщението на забележителния руски йерарх митр. Антоний Сурожски, с което той през 2002 г. моли своя викариен епископ Иларион Алфеев да напусне Великобритания, защото за времето на своето пребиваване там е успял да разстрои епархията и необратимо да противопостави хората. Тогава епископ Иларион също твърди, че „доброволно подава оставка”, а не е изгонен и че е жертва на интриги на шепа недоброжелатели на руското православие...

Ето какво пише приснопаметният митр. Антоний преди десет години за една друга страна и за друга ситуация, която обаче повтаря до най-малките детайли случилото се в София. Публикуваме този текст, защото той може да ни помогне да разберем и случващото се в руската църква у нас. Дали приликите са случайни, оставяме на читателите да преценят:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.