Напоследък се забелязва траен стремеж в църковните ни среди свещениците, които са председатели на храмове, да се наричат предстоятели. Това се прави и в устната, и в писмената реч. Затова ще се спрем накратко на тези две понятия от църковния живот, съответно от църковното право, за да посочим кое е правилното определение.
И двете думи като безброй други понятия от църковния речник имат гръцки произход. Председател отговаря на гръцката προκαθήμενος (чете се прокатѝменос и означава „седящ отпред, начело“), а предстоятел на προϊστάμενος (чете се происта̀менос и означава „стоящ отпред, начело“).
Тази църковноправна терминология е отразена в основния закон на Българската православна църква – Българска патриаршия (т. е. в устава ѝ, приет в края на 2008 г. и влязъл в сила от началото на 2009 г.) и трябва да се употребява според неговия нормативен текст.
В Устава на БПЦ-БП думата предстоятел е употребена общо четири пъти и се отнася само към глава (ръководител) на поместна православна църква. Тя се среща съответно в членове 39, 48, 49 и 94. В първите два случая е употребена в множествено число – за всички предстоятели на поместни православни църкви, а във втория – за предстоятеля-патриарх на БПЦ-БП, съответно в единствено число. Затова не е допустимо думата предстоятел да се употребява за енорийски свещеник (женен или от монашестващите), който е председател на църковното настоятелство на храма и за краткост обикновено се нарича председател на храма.
Думата председател на църковно настоятелство на храм се среща десетки пъти в текста на устава, като само веднъж е казано „председател на храм“ (в чл. 157).
Следователно трябва да се придържаме към нормата на устава и да наричаме свещениците председатели, а не предстоятели. За сметка на това главата на БПЦ-БП обикновено го наричаме патриарх и само в официални текстове се използва за него определението предстоятел. Отделно от това патриархът е и председател на Светия Синод, изпълнителния орган на власт в БПЦ-БП.
И накрая нещо любопитно. Не за да е пълна бъркотията, както често казваме, а за да има пълна яснота по тези понятия и тяхната етимология, както по-горе тя беше посочена, длъжни сме да посочим следния парадокс. В църковния гръцки език, който се използва официално от Цариградската (Вселенска) патриаршия, Александрийската патриаршия, Йерусалимската патриаршия, Кипърската православна църква и Гръцката православна църква, думата прокатѝменос („седящ отпред“ или председател) се използва за предстоятеля, главата (съответно патриарх или архиепископ според случая) на поместната православна църква. А происта̀менос („стоящ отпред“ или предстоятел) се използва за председателя на църковното настоятелство на храм.
Тук можем само да се усмихнем и да продължим с настояването, че понятията, независимо от техния произход и от етимологията им, трябва да се употребяват с внимание и разбиране. Речта е дар Божи и трябва да се почита тъкмо като такъв.
