Мобилно меню

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)

poslaniaОт началото на годината сред много от православните християни, снабдили се с официалното църковно каледарче за 2016 г., издание на Синодално издателство, върви мълва, че в корицата му, в иконата на св. Климент Охридски, е вграден непознат таен текст. Тези дни въпросът с крипто-посланието в корицата на каледарчето достигна и до редакционната поща на Двери. Първоначално приехме "сигнала" с лека насмешка, тъй като не е тайна, че сред нашите събратя има такива, които откриват скрити "вражески" послания на невероятни места без те реално да съществуват. Останахме обаче изненадани, когато се вгледахме в корицата на изданието, отпечатано в огромен за България тираж, и там в изображението наистина се различаваше надпис, който няма нищо общо с иконографията. Тъй като градските легенди в православна обвивка винаги са ми били любима тема, се заех лично да разнищя сигнала на читателя ни.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

272010134Богучарската епархия е епископия, подчинена част (викариатство по руската терминология) на Воронежката епархия. Била създадена през 1921 г. в трудните години след болшевишката революция в Русия. На нея Руският патриарх Тихон назначил дотогавашния Лубенски епископ Серафим (Соболев), който вече е бил в емиграция в София. Явно великият руски патриарх се е стремял да възстанови поне частично системата на църковното управление, разбита от революцията и от последвалата гражданска война в Русия. При това назначение патриархът повишава епископ Серафим в архиепископ.

Фактически архиепископ Серафим не е успял въобще да отиде в епархията си. Затова още в същата година е назначен нов архиерей - епископ Варлаам (Лазаренко), последван от епископ Владимир (с фамилмно име Горковски) и Памфил (с фамилно име Лясковски). Епархията просъществувала като викарна на Воронежката едва до 1928 г., когато я закрили и районът й преминал към новоучредената Росошанска епархия, също викариатство на Воронежката епархия. Последният богучарски епископ, Памфил, станал и пръв Росошански епископ.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

2016-01-31 1951В кой клас е най-подходящо да се учи История славянобългарска? Кога е най-уместно учениците да бъдат запознати с това фундаментално за българската история произведение? Този въпрос занимава вече не само Просветното министерство, но и цялото българско общество.

За съжаление, той стана актуален в условията на конфронтация, на остро обществено противопоставяне, с презумпцията, че враждебни сили пречат на нашите деца да разберат за делото на Паисий. Това измести същинския проблем на една съвсем различна плоскост и превърна цялата обществена дискусия в безплодна битка. Истинският проблем е, че знанията на българските ученици по темата и сега се изчерпват с умението да различат в изпитния тест името на Паисий и да го свържат с правилното негово произведение - „История славянобългарска”, а не с „Една българка”, например. Дали това ще стане в четвърти, шести или девети клас, няма голямо значение, нито пък „формира национална идентичност”. Факт е, че българските учебници са писани „на парче”, от специалисти в съответните области, но не от педагози и затова съдържат огромна информация, усложнена, неадекватна спрямо потребностите и възможностите на учениците в различните класове. Представени на учениците по такъв начин „История славянобългарска”, както и много други произведения, са „обезоръжени” и няма никакво значение в кой клас се изучават – те си остават скучни, чужди за децата и присъстват в учебната програма само за покриване на норматива по патриотично възпитание. Така погледнато, страховете за някакво драстично орязване на програмата по литература „под чуждо влияние” са неоснователни – „Историята” на Паисий и сега не говори нищо на българското дете, за което не е виновно то, а фактът, че посланията и най-вече ценностите, вдъхновили св. Паисий Хилендарски да напише своя труд, са чужди на съвременното ни общество - и това не ни го налагат отвън.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (48 Votes)

predanie2Освен повод за радости и тържества, преходът от всяка стара към нова година е и естествен повод за равносметки. Правят го почти всички – политици, дейци на науката и културата, спортисти… Ще се опитаме да го направим и ние. Да видим какво беше у нас по-важното в областта на православното богословие – област, която обикновено не е във фокуса на общественото внимание, но пък която интересува всички нас, които сме посветили усилията си тъкмо на нея, следвайки вековна традиция, осветена от имената на велики наши богослови и на прославени по целия православен свят наши духовни и богословски школи от миналото.

Без излишна скромност можем да кажем, че 2015-та бе една по-скоро успешна и плодотворна година за православното богословие в България. Не че няма какво още да се желае (винаги има), но и постигнатото не е никак малко. И така, нека, без претенции за изчерпателност, се опитаме да си припомним част от най-важното, с което миналата година – белязала, впрочем, четвърт век от завръщането на богословието в системата на университетското образование и въобще от повторно предоставената му у нас свобода – си струва да се запомни и върху което си заслужава да се надгражда и занапред.

Ще структурираме този кратък преглед в три основни направления: дейности на богословските ни школи, международни прояви с участието на богослови от България и, не на последно място – книгоиздаване и въобще богословска просвета във всички нейни съвременни форми. Отново ще кажем, че този опит за равносметка няма претенции за изчерпателност, така че нека никой не се чувства засегнат, ако не намери тук едно или друго, което сам смята за най-важно. И така: ...

Вижте целия текст в „Живо предание” – тук.

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (45 Votes)

PA3009471През 1922 г. по предложение на Стоян Омарчевски – министър на просвещението в България, се въвежда нов празник – на българските будители, „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Датата, на която да се чества празникът не е случайна – 1 ноември е денят, посветен на паметта на св. Йоан Рилски Чудотворец, светецът закрилник на България, пример за отдаденост на народа и пълна посветеност на Бога. Вероятно това е една от причините през 1945 г. празникът да бъде забранен.

С реабилитирането му през 1992 г. той обаче не беше успешно възстановен в празничния календар на съвременните българи. Повече от 10 години празникът остава неразбран, неосмислен и до голяма степен неприет от народа ни. Една от причините е „автоматичното му“, чисто нормативно възстановяване от Народното събрание, но не и в народното съзнание. Не се положиха усилия да се припомни защо е въведен, какво се цели с него, какви ценности утвърждава.

Липсата на ярки съвременни примери за народни будители днес, които да въплъщават в очите на стари и млади идеята за народен будител – самоотвержена ярка личност, е друга причина за непопулярността на празника. Най-добре в този образ на будители се вписват българските учители, които въпреки всички трудности, продължават да посвещават силите и живота си на бъдещото поколение. Но за съжаление в реда на ценности на съвременните българи делото на учителите стои на едно от последните места. Как да убедим съвременните деца, че работата на учителите е безценна, че те изграждат бъдещото поколение, че предават ценностите от миналото и настоящето, че са носители на изконния стремеж и уважение на българите към просвета и знания, когато, и държавата, и цялото общество не показват уважение към техния труд и призвание.

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.