Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

2016-01-31 1951В кой клас е най-подходящо да се учи История славянобългарска? Кога е най-уместно учениците да бъдат запознати с това фундаментално за българската история произведение? Този въпрос занимава вече не само Просветното министерство, но и цялото българско общество.

За съжаление, той стана актуален в условията на конфронтация, на остро обществено противопоставяне, с презумпцията, че враждебни сили пречат на нашите деца да разберат за делото на Паисий. Това измести същинския проблем на една съвсем различна плоскост и превърна цялата обществена дискусия в безплодна битка. Истинският проблем е, че знанията на българските ученици по темата и сега се изчерпват с умението да различат в изпитния тест името на Паисий и да го свържат с правилното негово произведение - „История славянобългарска”, а не с „Една българка”, например. Дали това ще стане в четвърти, шести или девети клас, няма голямо значение, нито пък „формира национална идентичност”. Факт е, че българските учебници са писани „на парче”, от специалисти в съответните области, но не от педагози и затова съдържат огромна информация, усложнена, неадекватна спрямо потребностите и възможностите на учениците в различните класове. Представени на учениците по такъв начин „История славянобългарска”, както и много други произведения, са „обезоръжени” и няма никакво значение в кой клас се изучават – те си остават скучни, чужди за децата и присъстват в учебната програма само за покриване на норматива по патриотично възпитание. Така погледнато, страховете за някакво драстично орязване на програмата по литература „под чуждо влияние” са неоснователни – „Историята” на Паисий и сега не говори нищо на българското дете, за което не е виновно то, а фактът, че посланията и най-вече ценностите, вдъхновили св. Паисий Хилендарски да напише своя труд, са чужди на съвременното ни общество - и това не ни го налагат отвън.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (48 Votes)

predanie2Освен повод за радости и тържества, преходът от всяка стара към нова година е и естествен повод за равносметки. Правят го почти всички – политици, дейци на науката и културата, спортисти… Ще се опитаме да го направим и ние. Да видим какво беше у нас по-важното в областта на православното богословие – област, която обикновено не е във фокуса на общественото внимание, но пък която интересува всички нас, които сме посветили усилията си тъкмо на нея, следвайки вековна традиция, осветена от имената на велики наши богослови и на прославени по целия православен свят наши духовни и богословски школи от миналото.

Без излишна скромност можем да кажем, че 2015-та бе една по-скоро успешна и плодотворна година за православното богословие в България. Не че няма какво още да се желае (винаги има), но и постигнатото не е никак малко. И така, нека, без претенции за изчерпателност, се опитаме да си припомним част от най-важното, с което миналата година – белязала, впрочем, четвърт век от завръщането на богословието в системата на университетското образование и въобще от повторно предоставената му у нас свобода – си струва да се запомни и върху което си заслужава да се надгражда и занапред.

Ще структурираме този кратък преглед в три основни направления: дейности на богословските ни школи, международни прояви с участието на богослови от България и, не на последно място – книгоиздаване и въобще богословска просвета във всички нейни съвременни форми. Отново ще кажем, че този опит за равносметка няма претенции за изчерпателност, така че нека никой не се чувства засегнат, ако не намери тук едно или друго, което сам смята за най-важно. И така: ...

Вижте целия текст в „Живо предание” – тук.

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (45 Votes)

PA3009471През 1922 г. по предложение на Стоян Омарчевски – министър на просвещението в България, се въвежда нов празник – на българските будители, „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Датата, на която да се чества празникът не е случайна – 1 ноември е денят, посветен на паметта на св. Йоан Рилски Чудотворец, светецът закрилник на България, пример за отдаденост на народа и пълна посветеност на Бога. Вероятно това е една от причините през 1945 г. празникът да бъде забранен.

С реабилитирането му през 1992 г. той обаче не беше успешно възстановен в празничния календар на съвременните българи. Повече от 10 години празникът остава неразбран, неосмислен и до голяма степен неприет от народа ни. Една от причините е „автоматичното му“, чисто нормативно възстановяване от Народното събрание, но не и в народното съзнание. Не се положиха усилия да се припомни защо е въведен, какво се цели с него, какви ценности утвърждава.

Липсата на ярки съвременни примери за народни будители днес, които да въплъщават в очите на стари и млади идеята за народен будител – самоотвержена ярка личност, е друга причина за непопулярността на празника. Най-добре в този образ на будители се вписват българските учители, които въпреки всички трудности, продължават да посвещават силите и живота си на бъдещото поколение. Но за съжаление в реда на ценности на съвременните българи делото на учителите стои на едно от последните места. Как да убедим съвременните деца, че работата на учителите е безценна, че те изграждат бъдещото поколение, че предават ценностите от миналото и настоящето, че са носители на изконния стремеж и уважение на българите към просвета и знания, когато, и държавата, и цялото общество не показват уважение към техния труд и призвание.

4.76 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (50 Votes)

IMG 3349Веднъж попитали св. Антоний Велики: „Добре ли е човек да живее така, че нищо да не иска от другите и сам нищо да не им дава?”. Светецът отговорил: „Деца мои, който постъпва по този начин, има жестоко сърце и душата му е като на хищник. Той не може да живее заедно с добрите хора”. Тези думи на великия пустинник за пореден път бяха потвърдени от атмосферата на проведената в средата на м. септември във Варна Седмица на православната книга. Форумът стартира преди 17 години с идеята да представя и популяризира все още малко известната у нас православна книга и литература. През годините обаче Седмицата се утвърди като място за срещи и обмяна на опит, идеи и новини, като възможност за сравняване на постижения и вдъхновение за нова работа в областта на православната просвета на всички нива. Всеки дава и всеки получава по време тези срещи. Понякога от неочаквани места. Както се случи тази година: силно вдъхновение и кураж на вярващите дадоха не само срещите с Лимасолския митрополит Атанасий, чийто беседи събраха във Варна хора от цялата страна, с митрополи Йоил, който разказа вълнуващи спомени за срещите си със старците Порфирий и Паисий, но и презентациите на архим. Хризостом Майдонис за бързия напредък на православието в Африка.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (48 Votes)

Picture1Скъпи читатели, преди десет години в българското интернет пространство се появи православният портал – Двери на Православието. И тогава, и сега екипът ни е воден от убеждението, че православната общност в България се нуждае от пространство, в което църковните теми, новини, коментари и анализи ще се чувстват у дома; от място, в което всеки би могъл да се докосне до вдъхновяващата красота, преобразяващата сила и окриляващата истина на православната вяра.

От самото си създаване Двери на Православието е доброволчески проект, чийто основен капитал е силната мотивация на екипа и големият брой сътрудници от всички кътчета на България и от много страни по света. Това ни позволява да работим 365 дни в годината, по всяко време на денонощието, от различни места по света, за да можем да осигурим на вас, нашите читатели, постоянна информираност по важни теми и събития от църковния живот.

С течение на времето порталът се превърна в незаменима платформа за споделяне на новини за българските православни общности в Западна Европа, Америка и Австралия, както и във важна връзка за нашите братя и сестри в Христа от чужбина с нашето мило Отечество. Светските медии в България редовно се осведомяват от Двери по църковните въпроси и теми, а в Русия, Гърция, Сърбия, Македония, Украйна и пр. черпят информация за случващото се в БПЦ.

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.