Мобилно меню

4.9459815546772 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (759 Votes)

Screenshot 2022 03 16 002220Богословската академия във Волос разпространи текст, в който осъжда като църковно лъжеучение идеологията за „руския свят“, възприета преди двадесет години като външнополитическа доктрина в Русия и активно прокламирана от Московска патриаршия. В богословския текст се обяснява защо тази идеология противоречи на Евангелието и е несъвместима с православната вяра. Декларацията на гръцките богослови беше разпространена на 13 март, а досега под нея са се подписали повече от петстотин преподаватели и богослови от цял свят.

Ето и текста на декларацията:

За мира на целия свят, за благосъстоянието на светите Божии църкви и за единството на всички, на Господа да се помолим (из божествената Литургия)

Руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. е историческа заплаха срещу един народ, принадлежащ към православната традиция. Още по-тревожен за православните вярващи обаче е фактът, че Руската православна църква отказва да признае инвазията, вместо което излиза с неясни изявления за необходимостта от мир в контекста на „събитията“ и „враговете“ в Украйна, като подчертава братската връзка между украинския и руския народ като части от „Светата Русия“ и обвинява злия „Запад“ за военните действия, дори призовавайки своите общности да се молят по начин, който активно насърчава враждебността.

Подкрепата на много членове на епископата на Московската патриаршия за войната на президента Владимир Путин срещу Украйна има своите корени в една форма на православен етноцентричен религиозен фундаментализъм с тоталитарен характер, наречен „руски свят“ или „русский мир“. Става дума за лъжеучение, което привлича мнозина в Православната църква, но също и от крайната десница и някои римокатолически и протестантски фундаменталисти.

В изказванията си през последните двадесет години Владимир Путин и Московският патриарх Кирил (Гундяев) многократно се позовават и развиват идеологията на този „Руски свят“. През 2014 г., когато Русия анексира Крим и започна прокси война в Донбаския регион на Украйна, до началото на пълномащабната война срещу Украйна днес, Путин и патр. Кирил използваха идеологията на „руския свят“ като основно оправдание за инвазията. Според това учение съществува наднационална руска сфера или цивилизация, наречена „Светая Рус“, която включва Русия, Украйна и Беларус (а понякога Молдова и Казахстан), както и руснаци и рускоговорящи по целия свят. Твърди, че този „руски свят“ има общ политически център (в Москва), общ духовен център (Киев като „майката на всички руснаци“), общ език (руски), обща църква (Руската православна църква – Московска патриаршия) и общ патриарх (патриарха на Москва), който работи в „съгласие“ с общия президент или национален лидер (Путин), за да управлява този руски свят, като същевременно поддържа обща отделна духовност, етика и култура.

Според това учение срещу „Руския свят“ застава корумпираният Запад, воден от Съединените щати и народите от Западна Европа, който Запад е капитулирал пред „либерализма“, „глобализацията“, „христианофобията“, „гей правата“, демонстрирани в гей-паради и „войнстваща секуларизация“. Срещу Запада и всички онези православни, които са изпаднали в разкол и заблуда (като Вселенския патриарх Вартоломей и други поместни православни църкви, които го подкрепят) стои Московската патриаршия, заедно с Владимир Путин, като истински защитници на православното учение, възприемано като традиционна етика, строго и праволинейно разбиране на традицията и почитта към Святата Русия.

След интронизацията на патр. Кирил през 2009 г. водещите фигури в Московска патриаршия, както и представителите на руската държава, непрекъснато се придържат към тези принципи, за да преобърнат богословската основа на единството между православните. Принципът на етническото организиране на Църквата е осъден на Константинополския събор през 1872 г. Лъжеучението на етноцентризма е в основата на идеологията на „руския свят“. Ако смятаме такива лъжливи принципи за валидни, тогава Православната църква престава да бъде Църквата на Евангелието на Иисус Христос, на апостолите, на Никео-Константинополския символ на вярата, на Вселенските събори и на отците на Църквата. Тогава църковното единство става в същността си невъзможно.

Ето защо ние отхвърляме ереста на „Руския свят“ и срамните действия на руското правителство да обяви война на Украйна, която произтича от това подло и неоправдано учение със съучастието на Руската православна църква, като дълбоко неправославно, нехристиянско, насочено срещу човечеството, което е призовано да бъде оправдано, осветено и очистено „в името на Господа Иисуса и в Божия Дух“ (из последованието на Кръщението). Както Русия нахлу в Украйна, така и Московската патриаршия на патр. Кирил нахлу в Православната църква, например в Африка, причинявайки разделение и раздори, с неописуеми загуби не само за тялото, но и за душата, поставяйки под заплаха спасението на вярващите.

Изправени пред учението за „Руския свят“, което унищожава и разделя Църквата, и вдъхновени от Евангелието на нашия Господ Иисус Христос и Св. Предание на Неговото Живо Тяло, Православната църква, ние провъзгласяваме и изповядваме следните истини:

1. Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук (Иоан 18:36)

Ние потвърждаваме, че божествената цел и изпълнението на историята, нейният край, е идването на Царството на нашия Господ Иисус Христос – Царство, което се отличава с правда, мир и радост в Светия Дух и което е засвидетелствано от Библията, както се тълкува автентично от църковните отци. Това е Царството, което предвкусваме в божествената Литургия: „Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и във вечни векове“ (божествена Литургия). Това Царство е единствената основа и власт както за православните, така и за всички християни. За Православието като Тяло на Живия Христос няма източник на откровение, никаква основа за общност, общество, държава, закон, лична идентичност и учение, които да се различават от това, което се разкрива от и чрез нашия Господ Иисус Христос и Божия Дух.

Затова ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което се стреми да замени Царството Божие, видяно от пророците, проповядвано и открито от Христос, преподавано от апостолите, прието като мъдрост от Църквата, формулирано като догмат от св. отци и преживявано във всяка божествена Литургия, с което и да е царство от този свят, било на Светата Рус или Светата Византия, или на което и да е друго земно царство, като по този начин узурпира властта на Самия Христос, Който трябва да предаде Царството на Бога и Отца (1 Кор. 15:24) и отрича Божията сила да изтрие всяка сълза от всяко око (Откр. 21:4). Ние недвусмислено осъждаме всяка форма на богословие, което отрича, че християните са чужденци и бежанци в този свят (Евр. 13:14), т. е. факта, че „… нашето жителство е на небесата, откъдето очакваме и Спасител, нашия Господ Иисус Христос“ (Фил. 3:20), че християните „… живеят в собствените си страни, но като пришелци. Като граждани те споделят всичко с останалите и все пак понасят всичко като чужденци. Всяка чужда земя за тях е като тяхна родина и всяко родно място е като земя на чужденци“ (Послание до Диогнет 5).

2. Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу (Мат. 22:21)

Заявяваме, че в очакване на окончателния триумф на Царството Божие ние признаваме уникалната и абсолютна власт на нашия Господ Иисус Христос. През настоящия век земните владетели осигуряват мир, за да може Божият народ „… да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота“ (1 Тим. 2:2). Въпреки това няма народ, държава или ред на човешкия живот, които могат да упражняват над нас по-голяма власт от Иисус Христос, в Чието име „… всичко небесно, земно и подземно преклони колене“ (Фил. 2:10).

Затова ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което би подчинило Царството Божие, което се проявява в св. Божия Църква, на което и да е царство от този свят, като търси оправдание и спасение в други църковни или светски управници. Ние категорично отхвърляме всички форми на управление, които обожествяват държавата (теокрацията) и поглъщат Църквата, лишавайки я от свободата ѝ да се противопоставя пророчески срещу всяка несправедливост. Ние също така укоряваме всички онези, които защитават цезаропапизма, заменяйки своето окончателно покорство на разпнатия и възкръсналия Господ с това на всеки лидер, който има власт и твърди, че е богопомазан или носи титлата „кесар“, „император“, „цар“ или „президент“.

3. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса (Гал. 3:28)

Ние потвърждаваме, че разделянето на човечеството на групи въз основа на раса, религия, език, националност или всеки друг второстепенен белег на човешкото съществуване е характеристика на този несъвършен и грешен свят. Следвайки светоотеческата традиция, тези разграничения се определят като „различия на плътта“ (св. Григорий Богослов, Слова 7, 23). Претенцията на една група за превъзходство над друга е характерно зло на подобни разделения, което противоречи на Евангелието, където всички са едно и са равни в Христа, всички трябва да отговарят пред Него за своите дела и всички имат достъп до Неговите любов и прошка – не като членове на определени социални или етнически групи, а като личности, създадени и родени равни по образа и подобието на Бога (Бит. 1:26).

Ето защо ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което приписва божествен произход или власт, особена святост или чистота на отделна местна, национална или етническа идентичност, или характеризира някоя конкретна култура като особена и божествено предопределена, независимо дали е гръцка, руска или румънска, украинска или каквато и да е друга.

4. Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни (Мат. 5:43-45)

Следвайки заповедта на нашия Господ, ние потвърждаваме казаното от св. Силуан Атонски, че „… който не обича враговете си, в него не обитава Божията благодат“, и че не можем да познаем мира, ако не обичаме нашите врагове. Следователно воденето на война е най-доброто доказателство за провал на закона на Христовата любов.

Ето защо ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което насърчава разделението, неверието, омразата и насилието между народи, религии, деноминации, нации или държави. Освен това ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което демонизира или насърчава демонизирането на онези, които една държава или общество смята за „други“, включително чужденци, политически и религиозни дисиденти и други социални малцинства, които са стигматизирани. Отхвърляме всяко манихейско и гностическо разделение, което би издигнало някоя свещена православна източна култура и нейните православни народи над унизения и неморален „Запад“. Особено обидно е да се осъждат други народи чрез специални литургични прошения на Църквата, които представят членовете на Православната църква и нейните култури като духовно осветени в сравнение с плътските, светски „инославни“.

5. Идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние (Мат. 9:13; срв. Ос. 6:6; Ис. 1:11-17)

Ние потвърждаваме, че Христос ни призовава като личности и като общности да проявяваме милосърдие към бедните, гладните, бездомните, бежанците, мигрантите, болните и страдащите и да търсим справедливост за страдащите и бедните. Ако отхвърлим призива на ближния си, ако вместо това го бием и ограбваме, оставяйки го окървавен и умиращ край пътя (Притча за добрия самарянин – Лука 10:25-37), тогава се водим не от любовта към Христос по пътя към Царството Божие, а сме станали врагове на Христос и на Неговата Църква. Ние сме призвани не само да се молим за мир, но и да се изправим активно и пророчески да осъдим несправедливостта, търсейки мир дори с цената на собствения си живот. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божииι“ (Мат. 5:9). Принасянето на жертва и молитва по време на Литургията, докато в същото време отказваме да действаме жертвено, се превръща в жертва на осъждане, противно на онова, което се принася в Христа (Мат. 5:22-26; 1 Кор. 11:27).

Ето защо ние осъждаме като неправославно и отхвърляме насърчаването на духовна „апатия“ (успокоение, мълчание) сред вярващите и духовенството на Църквата, от патриарха до най-обикновените миряни. Порицаваме онези, които се молят за мир, а на дело не допринасят за мира – било от страх, или поради липса на вяра.

6. Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Иоан 8:31-32)

Ние потвърждаваме, че Иисус призовава Своите ученици не само да научат истината, но и да възвестяват истината: „Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:37). Пълномащабна инвазия в съседна държава от втората по големина военна сила в света не е просто „специална военна операция“, „събития“ или „конфликт“, или някаква друга евфемистична характеристика, употребявана, за да отрече реалността. Това е много повече – пълномащабна военна инвазия, която вече доведе до много смъртни случаи сред цивилни и военни, насилствено лишаване от права на повече от четиридесет и четири милиона души и разселване и изгнание на повече от два милиона души (според данните) от 13 март 2022 г. Тази истина трябва да бъде казана открито, колкото и болезнена да е тя.

Ето защо ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение или действие, което отказва да каже истината или активно потиска истината за злините, извършвани срещу Евангелието на Христос в Украйна. Ние категорично осъждаме всеки разговор за „братоубийствена война“, „повторение на греха на Каин, който уби собствения си брат от завист“, ако тази дискусия не признава изрично намерението за убийство и вината на едната страна спрямо другата (Откр. 3:15-16).

Ние декларираме, че истините, които защитаваме, и грешките, които осъждаме и отхвърляме по-горе като неправославни, се основават на Евангелието на Иисус Христос и Св. Предание на православната християнска вяра. Затова призоваваме всички, които приемат тази декларация, да вземат предвид тези богословски принципи, когато вземат своите решения в църковната политика. Също така молим всички, за които се отнася тази декларация, да се върнат към „единството на Духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:3).

13 март 2022 г.

Текстът на декларацията може да бъде подписан тук.

Още по темата: Прот. Андрей Дудченко, „Руският свят – манифест на етнофилетизма?“ – тук.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8qyd4 

Разпространяване на статията: