В Твое име ще излъжем, че е в Твое име

„Ще минат векове и човечеството ще провъзгласи с устата на своята премъдрост и наука, че няма престъпление, а дори няма и грях, а има само гладни. „Нахрани ги и тогава изисквай от тях добродетели!“ – ето какво ще напишат на знамето, което ще издигнат срещу Тебе и с което ще бъде разрушен Твоят храм. На мястото на Твоя храм ще бъде издигнато ново здание, ще бъде издигната отново страшната Вавилонска кула, въпреки че и тази няма да бъде довършена, както и предишната…“.

Този втори стадий вече го минахме през 20 в. – разрушаването на Християнската църква и стремежът да се издигне на нейно място нова Вавилонска кула, да бъде щурмувано небето от земята: комунизмът, материализмът, атеизмът. Да си спомним проекта за грандиозния „Дворец на Съветите“ с височина почти половин километър на мястото на взривения през 1931 г. храм на Христос Спасителя. Тази Вавилонска кула, както е известно, остана недостроена, утопията се разпадна в хода на своето въплъщение. На нейно място остана огромен изкоп, пълен с вода – басейнът „Москва“.

А след това започва най-интересното, на което станахме свидетели през последните тридесет години: същата тази Църква, гонена, почти унищожена, се възражда и вече претендира за построяването на свое земно царство:

„… При нас ще дойдат те (хората), измъчили се хиляди години със своята кула! Ще ни намерят тогава отново под земята, в катакомбите, скрити (защото ще бъдем пак гонени и мъчени), ще ни намерят и ще заридаят към нас: „Нахранете ни, защото онези, които ни обещаха огън от небесата, не ни го дадоха“. И тогава вече ние ще достроим тяхната кула, защото ще я дострои онзи, който ги нахрани, а ще ги нахраним само ние, в Твое име, и ще излъжем, че е в Твое име“.

Значи, точно Църквата, оглавявана от Великия инквизитор, ще дострои кулата, която не са успели на издигнат атеистите и комунистите. Според Достоевски откритото отричане на Бога е само пролог към много по-изтънченото изкуство на Неговата подмяна, когато Вавилонската кула ще се строи върху основата на самата Църква от нейните покровители и предстоятели. Същото фарисейство, с което Христос е във вражда, сега израства на почвата на самото църковно-държавно християнство.

Ако в по-ранните съчинения на Достоевски – Записки от подземието (1864 г.) и Бесове (1871 г.) – „кристалният дворец на бъдещето“ е мечта на убедените атеисти и революционери от типа на Чернишевски, то в Братя Карамазови Достоевски прониква по-дълбоко в тайната на идващия Антихрист: той ще дойде от християнските среди, от логиката на развитие на Християнската църква и християнската държава, и ще пасе народа от името на Христос. Поразително е, че в самата легенда за Великия инквизитор завършекът на историята е отнесен към периода, който следва след краха на социалистическите идеи. Теокрацията – по-точно нейното лъжеподобие – ще смени атеизма. Първо ще победят революционерите безбожници, но те няма да успеят да нахранят народа. Вавилонската кула ще бъде завършена, когато гонените излязат от своите катакомби и получат пълната власт да издигнат „царството Божие“ на земята.

В момента, когато започнат да се насищат, да се обогатяват, да строят не само храмове, но и лични сараи „в името на Христос“, ще започне, според Достоевски, истинското царство на Антихриста, а безбожната държава на социалистите е била само преддверие към него. Атеизмът, царството на насилието, откровено в своята ненавист към Бога, все още не е царството на лъжата и подмяната, което ще бъде издигнато именно като църква, пасяща народите от името Божие: „В Твое име ще излъжем, че е в Твое име“. Защото, според думите на Великия инквизитор, насочени към Христос, „… ние не сме с Тебе, а с него, това е нашата тайна!“. С него, т. е. с онзи, който изкушаваше Христос в пустинята. 

Ако Сатаната е бил първият бунтар срещу Бога, то той в образа на Антихриста ще се представи като Негово лъжеподобие в края на времената. Новата стратегия на богопротивника – не въставане, а наподобяване на Бога: „… човекът на греха, синът на погибелта, … който ще седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог“ (2 Сол. 2:4).

Тогава става ясен и смисълът на атеистичното беснуване на народите: не просто измама, а измама заради по-голяма измама: „Ето къде е Сатаната, – ще кажат хората, опомнили се от революционното буйстване, – той хулеше Божието име, а сега ние ще отидем при тези, които Го славят“.

И проклинайки своето предишно безбожие, те ще се доверят на този, който сега говори от името на Бога. Властолюбие, користолюбие, инквизиторство, милитаризъм – и всичко това под прикритието на най-елейното и най-лицемерното благочестие.

Особено се откроява трогателното съдружие на новото свещеноначалие с оръжието за масово унищожаване.

Ядреното оръжие в Русия и в частност ракетата „Р-36М“ – „Сатана“ в класификацията на НАТО – с благословението на Православната църква си има небесен покровител – великия руски светец Серафим Саровски. Това са най-мощните от всички ядрени междуконтинентални балистични ракети и както страшно обещават производителите, „…на огромни територии на САЩ и Западна Европа тези руски ракети ще предизвикат ад“. Може би не случайно, а „промислително“, „Сатана“ се произвеждат от същия Федерален ядрен център на Русия, който е построен на мястото на Саровската пустиня, където се е подвизавал св. Серафим. Главните храмове на Саровската пустиня са взривени още в началото на 50-те. Затова пък от 2007 г. светецът е обявен за небесен покровител на ядреното оръжие и неговото войнство.

По този повод Федералният ядрен център в Саров (засекретен по-рано под имената „Арзамас-16“ и „Кремльов“) купува голям брой икони с лика на светеца. Ядреният център има на щат десетки хиляди служители и най-мощния суперкомпютър, обслужващ в частност и комплекса „Р-36М“. Така че дълбоката взаимовръзка между теологията и технологията на ада се подкрепя от съвместяването на светата обител с ядрения център.

През 1891 г. Константин Леонтинов предрича, че Русия „след сто години“ ще роди Антихриста. Достатъчно е човек да види осветения през 2020 г. главен храм на Въоръжените сили на РФ край Москва, за да усети тревога: дали това не е храмът на този, „…който ще седне като бог в Божия храм“? Храмът изглежда зловещо и отвътре, и отвън, златното едва се забелязва през мрачно-зелената боя – нещо средно между цвят на тиня и „каки“. Храмът има четири части и всеки е посветен на някой светец, а едновременно с това на някакъв вид оръжие. Така св. Варвара, великомъченицата, е назначена за покровителка на Ракетните войски със стратегическо значение. Защо точно великомъченицата? Сигурно защото стратегическите ядрени сили причиняват най-големи мъчения на своите жертви?

Сред главните реликви на Храма на въоръжените сили, колкото и да е странно, са костюмът и фуражката на Хитлер. Шизофренна проява: паметта на фюрера се почита в храма, посветен на Победата над фашизма… Но „звярът от бездната“, който сега е готов да се нахвърли на целия свят, е по-силен от Хитлер: той държи в ръцете си ядрена бомба. И дори да загуби войната, той може да не убие себе си, а живота на цялата земя – не с изстрел в главата си, а в планетата. При това той е, така да се каже, църковен човек: чинно стои на службите на големите празници, благочестиво се осенява с кръста, разменя си целувания с патриарха, посещава светите места на Атон и на Валаам, заявява се като покровител на всички „свещени традиции“…

Антихристът идва след епохата на безбожието и не разрушава храмове, а заема своето място в тях. В това отношение предсказанията на Достоевски съвпадат с посланието на ап. Павел.

Източник: Фейсбук-страницата на автора