Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (40 Votes)

о. Антонии 2На Трети март тази година се навършват двадесет години от блажената кончина на схимонах Антоний Зографски (в света: Тодор Джамбазов), роден на 25.2.1974 в гр. Царево (тогава Мичурин), починал на 3.3.2000 г. в Зографския манастир на Света гора.

С отец Антоний - царството му небесно! - бяхме приятели и колеги в Богословския факултет в София. От него съм научил много полезни неща за вярата и за духовния живот. Любовта му към Бога беше толкова силна и жива, че всеки, който имаше възможност да поговори дори и няколко минути с него, бързо се уверяваше в това. Има свидетелства от светогорски монаси, че заради пламенната си любов към Господ Иисус Христос и св. Богородица той се е уподобил на светците и сега предстои пред Божия престол.

Много от спомените ми за него съм споделял в моите разкази и книги, затова сега няма да се повтарям, но ще припомня само по-емблематичните.

4.887323943662 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (71 Votes)

1583126265Как да постим

Повечето хора гледат на поста като на акт на самоотричане, но често грешат в това, какво се стремим да отречем с неговото спазване. Постът не е толкова отказ от храна, колкото отказ от егото. В нашето проспериращо общество сме свикнали да имаме каквото си поискаме, когато пожелаем. Постът е средство за спиране на този импулс към себе-задоволяване. Когато съблюдаваме постите в Църквата, позволяваме на другите да определят какво и кога можем да ядем. Ние постим, когато Църквата пости и по начина, по който Църквата предписва. Разбира се, винаги има изключения по здравословни и други причини, но в такива случаи традицията ни кара да търсим благословия от своя духовен отец преди да смекчим постите. По този начин ние не бихме определяли наша собствена версия на постите; все пак трябва да следваме Църквата в лицето на нашия изповедник.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (60 Votes)

След молебена днес в „Св. Александър Невски“ по случай 150-годишнината от обявяването на Българската екзархия един приятел спонтанно изрече: „Че то, ако нямаше Българска екзархия, нямаше да има и Априлско въстание!“. И е много прав. А това, че го изрече след коментара си за отсъствието на управляващите от празненството, е съвсем друга работа.

Целият ни народ чества всяка година Априлското въстание. И с основание. Макар че то лесно е било смазано от властта и башибозука. Но за да стане възможно това въстание, своя принос е дала и Българската екзархия чрез своите свещенослужители. Свещениците на Българската екзархия са се включвали в революционните комитети, насърчавали са бедни и богати да работят за освобождението на Отечеството ни, лично са се жертвали в много десетки случаи. Няколко фактора са били гръбнакът на освободителната борба: самата структура на Екзархията по цяло Българско, просветата на народа, разгърната с подкрепата и с парите на Екзархията, пробудените български клирици и учители. Това никой уж не оспорва. Но не се и сеща да го чества с благодарна памет.

А Българската екзархия заслужава да се почита не само от БПЦ, която си е нейно естествено продължение. Днешният празник не е някакъв институционален или професионален празник, нито казионна проява. Той е и трябва да бъде национално дело. Но управниците ни нямат усет за тези неща. По-рано възпитавани в яростния атеистичен дух, а сега накачулени в огнената колесница на мамона, те знаят 1001 причини да не уважат едно празненство като днешното и явно не знаят нито 1 причина, поради която трябва да го зачетат. Жалко е, но не и неочаквано.

4.9529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (85 Votes)

un1Много са сцените от Евангелието, които са ми особено близки, еднокръвни, наситени със смисъл, който не мога нито да изкажа, нито да проумея докрай. Струва ми се, че колкото и да ги изучавам, те ще остават за мене неизбродими по своята необхватност и мащаб.

Една от тях обаче винаги чета с особен трепет и ме трогва до сълзи. И това е срещата между стареца Симеон и четиридесетдневния младенец Иисус (Лука 2:22-40). Вероятно това е архетипната връзка между един човек, чийто живот вече е изтекъл, и друг човек, чийто живот все още предстои. Местата не могат да се разменят, защото „и един лакът не можем да придадем на ръста си“ (Лука 12:25).

Евангелист Лука описва сцената пестеливо, сякаш случилото се в храма е съвсем естествено. Само от църковното предание знаем, че когато в младостта си е превеждал свещените еврейски книги на гръцки език, Симеон е получил обещание, че няма да умре преди да види това, в което се е усъмнил. А той се е усъмнил в пророчеството на Исаия, че „… Девицата ще зачене и ще роди Син“. И ето, той стои в храма и чака. В храма трябва да се появи спасението на света. Там е определена срещата. Това е мястото, но времето е неизвестно. Година след година Симеон чака и не умира, и продължава да чака предреченото му от ангела. Той не знае кога ще се състои срещата, но няма съмнение в нейната неизбежност.

4.9493087557604 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (217 Votes)

52 oЗа съжаление това е самата истина. Сектата на Шри Рави Шанкар жъне успехи в българското обществено пространство. Тя проведе масови сеанси с религиозен характер в голямата зала на НДК през миналата седмица. С това спечели много сериозни средства, защото цените на „обучението“ бяха между 300 и 500 лева срещу никакви разходи освен... омайващи приказки на неприятно ухиления гуру. Но печалбата от завладените позиции в българското общество е не по-малка.

Два месеца преди появяването на учредителя на новото религиозно движение, представящо се под името на Фондация „Изкуството да живееш“ (ФИЖ), в страната ни се водеше усилена рекламна кампания. Негови последователи се появяваха не къде да е, а в националните медии БНР и БНТ, после и в други телевизии, наричащи се национални. Множество билбордове край пътища и улици, рекламни афиши в софийското метро и в други превозни средства на градския транспорт показваха, че тук се борави с много пари, които – по законите на икономиката – после трябва да се възвърнат с дебела печалба!

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики