Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (75 Votes)

c91dfeaf136698d62b12eaff734e0487Преди няколко дни в църковната канцелария имах среща с младеж, който, изпълнен с тревога, но и с надежда, се обърна към мене: „Отче, много Ви моля да ми помогнете. Вече съм на края на силите си. Целият ми живот е объркан. В нищо не ми върви. Всичките ми пътища пропадат. Казаха ми да отида и да поискам да ми дадат да отключа църквата рано сутринта и така всичко ще се оправи. Вие явно сте дежурният свещеник и можете да ми помогнете. Когато дойдете утре за службата, да ми дадете ключа, за да отключа църквата!“.

Изслушах го с внимание, но и с известно отегчение, защото беше „поредният“, който искаше да „преобрази“ живота си по този начин. Но, виждайки голямото му желание, казах: „Няма нужда да правите това, защото е проява на суеверие. Не знам кой Ви го е казал, но знайте, че светата Църква не благославя това. Не само Православието, но и всички християнски деноминации. А дори да Ви позволя, нищо във Вашия живот няма да се промени. Истината е друга: ключът за Църквата е Вашата вяра! Просто повярвайте в Христос и Неговото учение! Препоръчвам Ви да си купите молитвеник и да се молите всеки ден, да посещавате богослуженията и особено неделната света Литургия! Можете да си запишете една света Четиридесетница за здраве и ние в храма да се молим всяка сутрин за Вас. После, дай Боже, да се изповядате и причастите! Но най-важното – повярвайте! Събудете вярата в себе си! Защото няма човек, който да няма никаква вяра! Разгорете я! Повярвайте на вярата си – това е ключът! Всичко друго е измислица. Няма нищо общо с християнството!“.

2.6851851851852 1 1 1 1 1 Rating 2.69 (54 Votes)

IMG 6696Поклонничеството има дълбоки корени в християнството – през всички векове християните са вярвали, че положените усилия да се откъснеш от суетата на всекидневието, да пожертваш личния си комфорт, за да почетеш някоя християнска светиня, принасят духовен плод. Когато поклонението е до светите мощи на някой Божи угодник, за вярващия то се превръща и в една съкровена лична среща със светеца, но и с Христос, Който го е прославил. В същото време в църковното съзнание поклонничеството никога не е било самоцел – нито пътят, нито умората имат някаква стойност пред Бога сами по себе си. Поклонението ни освещава единствено, ако развива у поклонниците християнски дух и мислене, които правят възможна нашата истинска среща с почитания светец. Само тогава ние сме способни да приемем неговия благослов и да отнесем по домовете си нещо повече от спомени за усилно пътуване, преживени премеждия или красиви гледки.

4.746835443038 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (79 Votes)

IMG 20190804 115024Случи ми се преди седмица да участвам като мирянин в православно богослужение в Германия и това ме наведе на някои размисли.

Като православни хора си знаем добре, че щом е православно богослужението, то обикновено е на националния език, дори когато за молитви и песнопения се ползва средновековен гръцки или църковнославянски език. Защото поне проповедта е на говоримия език, хората общуват със свещеника и помежду си на националния си език, а „чужденецът“ (колкото и относително да е това понятие в чужбина) си остава изолиран. В тези църковни общности българите си говорят на български, гърците – на гръцки, румънците – на румънски, руснаците – на руски, сърбите – на сръбски и т. нат. Харесва ли ни или не, православните (национални) храмове в чужбина играят ролята и на национални клубове, колкото и грубо да звучи това за някои хора.

И така, ако сте в Германия и искате в идващата неделя или празник да отидете на църква, какво ще направите?

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (45 Votes)

еуоеоНашият свят става все по-непредсказуем. Всичко, в което поколения хора вярваха преди, сега е подложено на преоценка. Исконни цености, които са били фундамент за разбиранията на хората, са подложени на критика от всички страни или вече са подменени. Бесовете на съвремието ни пронизват отвсякъде и опустошават душевния мир на съвремения човек. Ние сме в криза – социална, демографска, семейна, но преди всичко – духовна... Много православни християни си задават въпросите: „Как да живеем в този свят?“, „Можем ли да оцелеем като православни в епохата на глобализацията?“ И търсят трескаво отговори от духовници и богослови.

4.8727272727273 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (110 Votes)

2019 07 23 1651Всички обичаме да празнуваме, особено личните си празници – рождени и именни дни, годишнини от едно или друго събитие в личния и семейния живот.

На рождените дни в историята на човечеството се е гледало по най-различен начин. Така пъстро се гледа всъщност и сега у различните народи и в различните култури. Ние, християните, обикновено казваме, че рожденият ден трябва да е повод за благодарност към Бога, Който ни е дал живот. Затова и когато християнският автор създава известния химн „Небесни Царю“ за „рождения ден“ на Църквата, св. Петдесетница, той е изразил преклонението си пред Бога като „Дарител на живота“. Такова възприемане на честването наистина има смисъл. Но по начало в християнството се предпочита човек да чества именния си ден, т. е. деня на своя небесен покровител. При това против честването на рождения ден могат да се прочетат и чуят всякакви „православни“ мнения, понякога дори неприемливи от християнска гледна точка.

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.