Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

4444На днешния ден преди седем години си отиде от този свят дългогодишният глава на Българската православна църква – патриарх Максим. Много се писа оттогава за него: за дългото му служение като патриарх (41 години), за неговите качества на добър духовник, богослов, църковен ръководител, дипломат. Без суперлативи той беше всичко това и много повече в подобаваща мяра; беше човек, за когото напълно са приложими думите на апостола, казани за Иисус Христос: „такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците“ (Евр. 7:26). А колко се е издигнал към небесата, където е Христос, „станалият по-висок от небесата“, това само Бог знае. Важното е, че за всички нас патриарх Максим беше пример за духовен издиг.

4.9469696969697 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (132 Votes)

gapВ неделята след Архангелова задушница църквата е определила на св. Литургия да се прочете притчата за богаташа и бедния Лазар. Пред богомолците се разкриват образите на двамата герои: богаташът, живеещ в комфорт, пируващ ежедневно, обличащ се със скъпи и фини дрехи, зает само със собствените си радости, а пред вратите на дома му лежи бедният Лазар – болен, немощен, сиромах, дели с кучетата трохите, подхвърлени му от трапезата на богаташа. В състоянието, в което се намира беднякът, Бог е единствената му надежда, което и означава името Лазар („Божия помощ“).

Притчата разказва, че след смъртта си двамата герои се оказали от двете страни на непреодолима пропаст: Лазар – в Лоното Авраамово, при праведниците, богаташът – от другата страна, сам, където страдал. Така в разказа се появява още един образ: образът на пропастта. В евангелския текст тя става видима едва след смъртта на двамата герои, но тя присъства в живота им от по-рано. Богаташът и Лазар живеели съвсем близо един до друг, но нямали никакви взаимоотношения. Богаташът не се интересувал от Лазар и състоянието му, никога не излязъл да го види, не пратил някой да облекчи състоянието му, макар че разполагал с неограничени ресурси.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

Agia Marina Ilioupoli 2Задушницата е хубава християнска традиция. На този ден с молитва всеки си спомня за починалите – някак естествено, първо за своите, а сетне и за останалите. Не е естествено да се сещаш за другите, а да не помниш своите. Защото, ако ти не си спомниш и не се помолиш за своите близки покойници, кой да го направи?! Нито пък е християнско да помниш и почиташ само своите близки, а да нехаеш за другите. Защото всички сме Божии чеда, а християните вярваме, че сме членове на тялото Христово – Църквата. Затова нека кажем за всички покойници: Бог да ги прости!

На днешния ден почина един голям гръцки учен, филологът и изследовател на балканските езици Хараламбос Симеонидис, професор в Солунския Аристотелев университет. Много хора у нас го познаваха, мнозина са ползвали и неговата преведена на български книга, плод на големи познания и задълбочено изследване: „Гръцкото влияние върху системата на българските собствени имена“ (София, 2006 г.). Бог да го прости!

На днешния ден в един атински квартал свещениците са отслужили панихида и за тримата българи, които преди три седмици бяха убити невинни в дома си в Чикаго. Защо точно в Атина?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

IMG 6939Ден след празника на Народните будители, след патетичните слова и речи, тези няколко снимки от изоставено училище ни връщат в реалността. Будителите са обединявали хората и са ги вдъхновявали да градят – храмове, училища, идеи, планове за бъдещето. Днес много по-често сме свидетели на самота и разруха. Изоставеното училище е символ на безнадеждността, на място без бъдеще.

Точно безнадеждните времена раждат будители – за да започнат да градят всичко отначало, будейки народа от дрямката на безпътицата...

Снимки: Стефка Борисова

4.9814814814815 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (54 Votes)

ИК 07 126 Св Иван Рилски 40x28Всеки би казал: след като ти пишеш, а ние четем, значи сме будни. Ясно и точно!

Само че...

Тайновидецът Йоан е написал на живи хора в църквата на малоазийския град Сарди: „Ти имаш име на жив, но си мъртъв!“ (Откр. 3:1). Живи били и там хората, но каква полза, иска да каже апостолът, след като били духовно мъртви и вървели към сигурна духовна смърт?

Затова не мисля, че е неуместно да се запитаме: будни ли сме?

Имаме си празник на будителите, но будни ли сме?

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики