Мобилно меню

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

7820b524b7772c0430cc66adc1f80bd3Денят на народите будители е уникален български празник, който още при създаването си през 1922 г. показва единството в ценностите и мирогледа на държавници и Църква. Целта на празника е да се изведат като примери за подражание личности от българската история, които със своя усет за правда, активност, идеализъм, грижа за народа и саможертва са предизвикали важни промени в живота на българите. Не само това, много от тези личности са обявени за светци от Българската църква, защото тяхното дело е било не само народно, тяхното дело е било и християнско. Нашите народни будители в огромната си част са черпели своите сили, идеи и мотивация от християнството. Призивът да бъдем будни принадлежи на първо място на Господ Иисус Христос, Който многократно призовава: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“ (Мат. 26:41), „Каквото говоря на вас, говоря го на всички: бъдете будни!“ (Марк 13:37).

4.7891891891892 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (185 Votes)

depositphotos 123963716 stock photo older womens shoes and repairТози сюжет е достоен за перото на Чехов. Тази героиня би могла да се нареди до трогателните образи и съдби, описани от руския писател. Но няма…

Тя е учителка по Религия в България и от съдбата ѝ не се интересува почти никой. В началото на учебната година по традиция тя тича от училище в училище, от детска градина в детска градина и убеждава родителите в ползата от предмета, събира декларации за съгласие децата им да учат Религия, уверява ги, че ще научи отрочетата само на добри неща. За родителите тя е персонификация на вярващия човек, на посветилия се на християнската просвета, зад нея те подсъзнателно предполагат, че стои Църквата като подкрепа и гарант за нейната дейност.

Преди всяка среща с родителите учителката по Религия се подготвя старателно: събира всичките си сили, подтиска умората, разочарованието, самотата, бедността и безсилието, които я гнетят ежедневно. Пред родителите тя е мотивирана, енергична, позитивна. И така във всяко училище, във всеки клас… Докато една вечер, тичайки между две родителски срещи, забелязва, че единствените ѝ обувки са се скъсали – подметката се е отделила от горната част. Поправяни са много пъти, вече няма как. Спира, трудно ѝ е да ходи така, спъва се, а как ще изглежда в очите на родителите, които я чакат в поредната детска градина? Да се откаже от тази среща? Друга няма да има, никой няма да се сети да предложи на родителите Религия до следващата учебна година... Продължава със свито сърце…

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

7aВ ранната есен на 2004 г. бързам да взема от занималнята малката си внучка. Съвсем отскоро е първокласничка. Класира се в 20-о училище. Една година беше в детска градина в Германия с родителите си, та в немската паралелка я записахме. Шумният препълнен двор жужи като пчелен кошер. И преди да си намеря детето, към мене се втурва учителката ѝ. Развълнувано, много емоционално ми обяснява, че Йоана приказва в час, върти се на чина и пречи на учениците, пречи на преподаването. Сепнах се. Не мога дума да продумам. Не съм имала такова преживяване с нито едно от децата си.

Имам среща в синода с Доростолския митрополит Иларион. Бързам да оставя Йоана в къщи. Мисля за провинението ѝ и много повече за срещата ми с духовника. Закъснявам. Отивах при него за благословение – нещо бях написала. Той ме чакаше и както винаги ме изслуша, насърчи и благослови. Заговорихме за разни неща и си тръгнах обнадеждена. Той ме изпращаше и в антренцето, на самата площадка на тесните стълби, ми просветна проблемът с внучката и спонтанно го изсипах пред него. Казах му кратко: „Йоана приказва в училището“ и заслизах по стълбите. Аз едно стъпало надолу, той направи стъпка към мене на площадката и пита:

4.928 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (125 Votes)

Ulrich LuzНа 13 октомври 2019 г. в Лаупен, кантон Берн, Швейцария, спря да бие сърцето на проф. д-р Улрих Луц. Сигурно в този момент много хора са се разделили с този свят, за които си струва да жалим като за Божии творения и родственици, но за Улрих Луц или както го наричахме Ули, тъгуваме като за учител, приятел, колега, като за един голям любящ човек, който ни помогна да се научим как се чете човешкото в Писанието и как се обича човешки по Бога.

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (39 Votes)

10985353 870535659697828 3574883346706441111 nЕдин от най-великите изповедници на св. Православие на 20 в., св. Паисий Светогорец (старецът Паисий) говори за постъпката на обикновен атонски монах, която е пример за жива вяра и искрено дръзновение. Веднъж, когато бил в храма на св. Литургия, чул откъса от Евангелския текст: „И ето Аз Ви давам власт да настъпвате на змии и скорпии и всяка вражия сила и нищо няма да ви повреди!“ (Лука 10:19). И той така се впечатлил от него, че решил да го прилага в живота си в буквалния и най-пряк смисъл на думата. Пред смаяните погледи на своите събратя хващал змии и скорпиони и ги увивал около ръцете си и държал в шепата си. Това правел пред всички, не само без никакъв страх и притеснение, но и съвсем спокойно, като се шегувал свободно с всички, които го наблюдавали.

Ние всички твърдим, че имаме вяра. Обичаме да цитираме, спорим, утвърждаваме словата на Спасителя и св. ап. Павел за нея, но доколко тя е искрена, проста и по детски чиста, такава, каквато изявена да радва нашия Отец Небесен?

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики