Мобилно меню

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

 MG 7576Ние сме временни обитатели на тази земя. Ще преминем по своите криволичещи житейски пътища и ще отминем. Господ Бог ще ни призове да се върнем в нашето истинско отечество и във величието и милостта Си ще ни отреди място във вечността. Залутани в нашите нестихващи търсения, ние рядко си даваме сметка за всичките Му благодеяния към нас.

Склонни сме по „човешки, твърде човешки“, да приписваме успехите на себе си, а неуспехите – на другите, на обстоятелствата и случайността. Дори стигаме до там вътрешно да обвиняваме Бога, че не е достатъчнно добър към нас, както към другите.

Бог във всичко ни обдарява, вдъхновява и води неизследимо дори тогава, когато не искаме да признаем това. Но ние всички – вярващи и невярващи, православни и неправославни, християни или не – рядко успяваме да видим и оценим Неговите благодеяния към нас. Включително и най-важното – че ни е призовал към живот и ни е вдъхнал Своя Свети Дух, за да се появим в този свят и преживеем чудото на живота. Поставил ни е на определено място, сред конкретни хора и не ни изпуска от взора Си. Милва ни невидимо със Своята десница – благ в силата и силен в благостта.

4.8064516129032 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (62 Votes)

81943038 2634638839937409 487296041532522496 n„Още се молим за дарителите и добротворците в този свят и всечестен храм...“, възгласяше отец Ипомоний по време на сугубата ектения, а погледът му не можеше да се откъсне от напълно преобразения облик на храма. Само за седмица белите стени и куполът, които си стояха така от години, защото все не можеха да се съберат средства за тяхното изографисване, бяха до сантиметър покрити със свещените изображения на Господ и Неговите угодници. Наред с тях редица сцени припомняха на входящите в храма най-важните евангелски събития: Рождество Христово, Вход Господен в Йерусалим, Тайната вечеря, Разпятието, Възкресението, Възнесението...  Всичко, както си е по канон. Обаче...

Не бяха изографисани. Бяха налепени тапети. Ама по-добре ли беше да белеят стените – като в някоя болница? Знаете ли колко струва само купола да изрисуват? А така всичко стана и бързо, и с по-малко средства. Е, средства пак си трябваха – отиде всичко, което с години беше събирано, че и не стигна. Добре, че изпълнителят прояви благоразположение и се съобрази с възможностите – и цената намали, и разсрочено се съгласи да приеме недостигащата част от сумата. И най-вече: всичко стана бързо.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (89 Votes)

2019 12 07 2051Спомням си ранните 90 на миналия век, когато бях семинарист. Тогава нямаше интернет и YouTube, а България беше още в изолация и свободният достъп до живата псалтикийна традиция в Гърция беше все още немислим за нас. Изискваха се визи и не беше така лесно като сега да отидеш там, да учиш и да черпиш от живия извор. Тоталитаризмът току-що се беше сринал, църквата ни се отърсваше от десетилетен ледников период, а разколът вече чукаше на вратата… Новите изпитания не чакаха. В тези трудни времена постъпих в семинарията и се докоснах за първи път до източното пеене и византийската музика. Една вечер, едва седмица-две, след като бях постъпил в Софийската семинария, сричах сам в класната стая Псалом 50 на църковнославянски, валеше проливен есенен дъжд, а в съседство отнякъде долиташе ангелска музика. По-старите семинаристи разучаваха непознато песнопение – Трисвятое на Калогиру, както после разбрах. Казах си, че трябва да се науча да пея и аз така. Нашият учител г-н Л. Игнатов ни даваше да слушаме няколко касетки с гръцки изпълнения, от които най-силно ни впечатляваше светогорският манастир „Симонопетра“. Тогава чухме за първи път и обичаното от всеки сега „Агни Партене“ („Чистая Дево“), но имаше и много други недостъпни тогава за нас бисери на небесната музика. После разбрахме, че това са псалми от сборник, наречен „Псалтирион терпнон“.

4.5395348837209 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (215 Votes)

IMG 3443Трябваше ми известно време, за да успея да се събера и да напиша този текст. Изненадана е дума, която много слабо описва състоянието ми, след като прочетох становището на Светия Синод относно Закона за социалните услуги.

Определям себе си като християнка, майка на три деца, психолог и човек, който работи в неправителствена организация и подкрепя деца и семейства в трудни ситуации. Има църковна общност, към която принадлежа, изповядвам се и взимам причастие, децата ми ходят на неделно училище. Дълбоко съм разстроена от позицията на БПЦ срещу Закона за социалните услуги.

Работя в неправителствена организация от 20 години. Организацията, в която работя, предоставя социални услуги и има делегиран бюджет за някои от тях. Смея да твърдя, че познавам добре сектора и познавам качеството, което доставчиците на социални услуги – НПО и общини – предоставят. Когато доставчикът е НПО в общия случай, услугите са по-гъвкави, по-добре фокусирани върху потребностите на отделното семейство и с повече възможности за бърза реакция при необходимост.

Този закон е писан, консултиран, мислен от много и различни професионалисти в сферата на социалната работа и в изготвянето му Министерството на труда и социалната политика има сериозно участие. Той дава възможност за първи път социалните услуги да се предоставят съгласно най-добрите световни стандарти, които доказано помагат на хората да поемат управлението на живота си, а не да живеят на социални помощи години наред.

4.5970149253731 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (134 Votes)

Пострижение м. ДанииНаскоро прехвърлях стари снимки и попаднах на тази от 1999 г. Тя е от пострижението на Атанас Николов (сега митр. Даниил) в монашество през август с. г. Снимката, както често става, ме върна назад в спомените ми за началото.

Около отец Димитър Вукадинов (от храм „Св. Георги“ в столичния квартал „Дървеница“) и архимандрит Флавиан (тогава в Дървенишкия манастир „Св. Илия“ в софийския кв. „Младост“) се бяхме събрали голяма група младежи, които посещавахме църквите, търсехме Бога, учехме се на вяра, учехме се да помагаме в храма, като четем, пеем или пригласяме. Всички, с малки изключения, учехме светски специалности. Ето малка част от групата на снимката (от ляво на дясно): моя милост, Николай (сега архим. Епифаний в Роженския манастир), Бисер (сега монах Синесий в Троянския манастир), Динко (сега Неврокопски митр. Серафим), Видинският митр. Даниил – току-що постриган в монашество, Борислав (сега йером. Йоаким в Дивотинския манастир), архимандрит Флавиан, Мирослава (съпруга на бъдещия о. Стефан), Маря, Радослав и бъдещият о. Стоян; клекнала вдясно е съпругата му Латинка.

 

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики