Лъжковден или Първи април, деликатно наричан от габровци Ден на хумора и шегата, не се празнува в средите на Българската православна църква – Българска патриаршия. Но поради нечии натрапчиви идеи се очертава цялата 2024-та година да се превърне в година на лъжата.
Тя започна с едни патриаршески послания на покойния вече наш патриарх Неофит – Бог да го прости! Сетне някои се сетиха, че по това време патриархът не е бил в състояние да преглежда и одобрява такива текстове като патриаршески и синодални послания.
Митрополийските служители непрекъснато си правеха каквото им дойде на ум, „с благословението на Негово Светейшество Неофит, Митрополит Софийски и Патриарх Български“. Който пак по същото време по независещи от него причини не можеше нито да се осведоми, нито да благослови каквото и да било.
Синодът заседаваше периодично с един председателстващ, дето едно време в предишна година имал писмо да замести еднократно Светейшия като председател на колективното ръководство на църквата ни.
Пак синодът през януари избра десет достоизбираеми епископи за предстоящия сливенски епархийски избор за нов митрополит, от които двама поне отсетне се оказаха, че не били достатъчно достоизбираеми.
Изборът даде резултат, който, според наместника на овдовелия сливенски епархийски престол, бил „такъв, какъвто е“, но пък явно не се хареса нито нему, нито на партньорите му от синодното „мнозинство“. И уж той, наместникът (имя не рек), го одобри, но истината беше, че не го одобрява – но не избора като редовна процедура, а резултата от него.
Синодното „мнозинство“ реши да отмени избора, защото някой бил излъгал. Първо се създаде впечатление, че някой от избирателите е излъгал, други пък твърдяха, че някои лъжесвидетели са казали или писали нещо, което явно беше лъжа, но щом е минала в заседанието на синода, видимо лъжата е станала (лъже)истина.
Синодното „мнозинство“ комай не каза истината (деликатен израз вм. "излъга") с твърдението, че се стреми да усъвършенства изборната система в БПЦ-БП, и с помощта на нелъжовни юристи изфабрикува наредба, която отсетне се оказа лъжовна. И след протестите на клир и народ излъга, че ще я отмени, но само я замрази. Не знаехме, че синодът има и фризер за решения, но видимо сме се лъгали ние.
Водачът на синодното „мнозинство“ излъга, че бил подведен от един негов събрат и затова подхванал цялата тази коварна машинация. Но пък запознати клирици от епархията на въпросния му събрат твърдят, че техният владика бил добродушен като момчето в оная чалга-песен, където се казва: „За лъжец не ставаш, сине, ти си…“ (продължението беше автоцензурирано, за да избегнем лъжа, тъй като знаем, че той е умен човек).
Въпросният владика напразно се опитвал да не излъже, но бил така забъркан в колективните лъжи на партньорите му от синодното „мнозинство“, че го съжалили дори наежените свещеници от сливенската епархия, на които не можел да отговори защо са касирани изборите. Понеже не умее да лъже, а и няма как да им каже: „Ами, касирахме избора, защото така искаме!“. Тук няма да коментираме сега дали скриването на истината е вид лъжа – за това си има други коментатори, колкото искате.
Единични църковни самураи в раса, без раса и други без сан всякак се опитваха и продължават да се опитват да излъжат цялата ни общественост, че изборът в Сливен не бил редовен, че кандидатите не били достойни, че имало злоупотреби от страна на този или онзи, или от всички (само не от тях самите – и от трите категории самураи).
Един напорист владика и неговите преки подчинени излъгаха доста народ, за да ги докарат на един протест в София, на който без да лъжат някои „протестиращи“ заявиха, че не знаят защо са докарани.
Не на шега след продължително боледуване почина Българският патриарх Неофит след едва единадесет години първосветителско служение. Затова пък не на шега някои неидентифицирани църковници излъгаха, че той бил пожелал да бъде погребан при столичната митрополитска катедрала. Сякаш някой можеше да им оспори решението, където и да бяха поискали да го погребат.
Синодното квалифицирано (в определени дейности) „мнозинство“ се очаква да продължи не на шега да си прави своите политики под не знам (излъгах!) чия диктовка и това особено отчетливо ще се види през следващите месеци на тази година.
Наистина! Така че годината ще си заслужи названието, колкото и да не ни се иска да е истина…
