Мобилно меню

4.538961038961 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (154 Votes)

bpic750За пореден път Св. Синод на БПЦ излезе със становище, сега за Закона за социалните услуги, който повечето пасоми на БПЦ няма да прочетат и до средата. Обширният текст представлява критичен анализ на съответния закон, изпълнен с юридически термини и написан на съответния език: „В противоречие с основни принцип на правовата държава в подзаконов нормативен акт се дават легални дефиниции на основополагащи понятия“. В посланието едни правни положения се противопоставят на други, на една законова идеология се противопоставя друга.

Православните християни обаче очакват от своите синодни старци да им представят евангелските принципи и Христовия дух, спрямо които те да се ориентират в съвременния свят на алтернативни новини и истини. Никой от вярващите у нас не очаква духовните ръководители на нашата църква да правят правни анализи.

4.8987341772152 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (79 Votes)

548f0f5bce1e8Питам жените: Имали ли сте случай да видите или вие самите като малки момичета да сте се обличали в рокли или дрехи на по-възрастни от вас? Или да сте си обували обувки с високи токове, за да изглеждате по-високи?

Питам и мъжете: като малки момчета не сте ли слагали в устата си лула, въобразявайки си че пушите? Аз не съм слагал лула в устата си, защото никой у дома не пушеше с лула, но съм слагал молив и съм смукал сладко петле на клечка.

Много от децата по света днес дори нарочно са обличани от родителите си с дрехи, сходни на тези за възрастните, та децата да не се смятат вече за невинни, а по-скоро да заменят скъпоценната сладост на детството си, облечени като миниатюрни пълнолетници.

Мисля, че и момичетата, и момчетата сами имитират родителите си. Подражаването на другите е отдавнашно старание на децата, докато са малки да изглеждат по-големи и да приличат на някого. А това желание го има и у нас, по-възрастните, но в обратния смисъл – да изглежаме по-млади!

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (39 Votes)

53dce498b4bcec3bdf102caf47b8e9c6Живеем в свят, който се задъхва. Той е арена на твърде много и противоречиви стихии, които го пронизват отвсякъде. Някаква всеобща несигурност и натрапчиво чувство за безпокойство са се настанили в неговата неестествена динамика. Всичко това уморява човека. Прави го по-крехък, деликатен и податлив на внушения, отвътре и отвън.

Уви, съвременният човек е твърде комплексиран. Самата дума „comlex“ (лат.) означава „сложност“. Това е прекалено труден, многопластов образ. Един размит персонаж без ясни контури и граници, който живее в свят от светлини, мрак и полусенки. Съвременната дълбинна психология доказа това. От хиляди години св. Православие проповядва за богатството на душата – този съкровен храм на Бога. Тя синтезира цялото богатство на личноста и е особено уязвима и нападана от внушения от всички посоки. Затова е заразена от толкова много и различни болести.

Една от най-деликатните, но и коварни болести е неспособноста да простиш на себе си.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

4444На днешния ден преди седем години си отиде от този свят дългогодишният глава на Българската православна църква – патриарх Максим. Много се писа оттогава за него: за дългото му служение като патриарх (41 години), за неговите качества на добър духовник, богослов, църковен ръководител, дипломат. Без суперлативи той беше всичко това и много повече в подобаваща мяра; беше човек, за когото напълно са приложими думите на апостола, казани за Иисус Христос: „такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците“ (Евр. 7:26). А колко се е издигнал към небесата, където е Христос, „станалият по-висок от небесата“, това само Бог знае. Важното е, че за всички нас патриарх Максим беше пример за духовен издиг.

4.9469696969697 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (132 Votes)

gapВ неделята след Архангелова задушница църквата е определила на св. Литургия да се прочете притчата за богаташа и бедния Лазар. Пред богомолците се разкриват образите на двамата герои: богаташът, живеещ в комфорт, пируващ ежедневно, обличащ се със скъпи и фини дрехи, зает само със собствените си радости, а пред вратите на дома му лежи бедният Лазар – болен, немощен, сиромах, дели с кучетата трохите, подхвърлени му от трапезата на богаташа. В състоянието, в което се намира беднякът, Бог е единствената му надежда, което и означава името Лазар („Божия помощ“).

Притчата разказва, че след смъртта си двамата герои се оказали от двете страни на непреодолима пропаст: Лазар – в Лоното Авраамово, при праведниците, богаташът – от другата страна, сам, където страдал. Така в разказа се появява още един образ: образът на пропастта. В евангелския текст тя става видима едва след смъртта на двамата герои, но тя присъства в живота им от по-рано. Богаташът и Лазар живеели съвсем близо един до друг, но нямали никакви взаимоотношения. Богаташът не се интересувал от Лазар и състоянието му, никога не излязъл да го види, не пратил някой да облекчи състоянието му, макар че разполагал с неограничени ресурси.

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец