Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
237.jpgМоже ли да се съвместят православните възгледи със съвременната култура. Как съвременната младеж попада в Църквата?

На тези и други въпроси в интервю пред руския портал "Интерфакс-религия" отговаря йеромонах Сергий (Рибко), настоятел на храма "Св. Сергей Радонежский" в  московския район Бибирево и на храма "Съшествие на Св. Дух над апостолите" на Лазаревското гробище в Москва. О. Сергий е постриган за монах и ръкоположен в свещенически сан в Оптинската пустиня през 1990 г. В края на 2004 г.  е награден от Руския патриарх Алексий ІІ за успешна мисионерска работа сред рокерите, хипарите, пънковете и представителите на други субкултуртури.


- Отец Сергий, мнозина се шокират от обявата  на входа на храма, където служите, заради следното съобщение: "Не обръщайте внимание на поученията на старите хора, които са преживели дълъг и труден живот и често техните възгледи не са съвсем здрави". Как ще коментирате?

- Тази обява беше свалена преди половин година, но като настоятел на храма "Св. Сергей Радонежский" в Бибирево, наблюдавах как бабите натрапват своите разбирания на младите хора, опитвайки се да ги поучават и назидават. И аз сложих тази обява, за да не се объркват младите хора, тъй като повечето от тези баби нямаха правилно разбиране за Църквата и в по-голямата си част са преживели дълъг и тежък живот, затова и психиката им не е съвсем здрава.  А понятието за църковност и православие у бившите комсомолки, които на 70 годишна възраст са тръгнали на църква е доста превратно и затова аз исках младите хора да задават въпросите си на свещеника, а не бабите, които сами знаят твърде малко, но се опитват всеки да поучават. Но, разбира се, това на мнозина не се хареса и срещу мен беше написан донос, в който съдържанието на тази обява беше изопачено. Затова в края  на краищата Негово Светейшество Патриарх Алексий ми каза да я махна и аз я свалих.


- Вие сте известен любител на рок-музиката. Как преминават Вашите проповеди на рок-концертите?

- В момента, за съжаление, вече почти не ми остава време за участие в концерти, защото съм много зает с енорийската работа. Но у дома, за почивка, продължавам да слушам рок-музика и да чета съвременна литература. Любимите ми групи са - "Pink Floyd", "Deep Purple", "Slade", "Rolling Stones", "Nazareth".
Сега, разбира се, ако ходя в някой рок-клуб или на концерт, то основната ми работа е да общувам с младите хора и да проповядвам. Имам доста широки връзки и тази година, например, съм поканен на хипи фестивала "Rаinbow". Там ще говоря на хората за Църквата и Православието. Всичко това е помощно средство към главната цел: съвременната младеж, която не намира своите идеали в общeството, да открие Православието. Колкото и странно да звучи, но голяма част от старите хипари днес са свещеници, монаси или просто православни миряни.

- С какво си обяснявате този факт?

- Най-вече с това, че по време на нашата младост нямаше особен избор: или ставаш комсомолец или си от ъндърграунда. Мнозина другомислещи,  търсещи и разсъждаващи хора предпочетоха второто. По този начин движението хипи през 70-те години в Русия стана движение на хората, които търсеха истината, хора, обединени от духовни търсения. И тези търсения дадоха своите резултати, защото мнозина от тях в крайна сметка дойдоха в Църквата.
Но ето, че и сега има младежи, които  не са удовлетворени от съвременния живот с неговия култ към материалното. Те се събират около рок-музиката, създават си свои неформални общности. Тези хора са в процес на търсене на смисъла на живота, в търсене на някакви духовни истини и нашето дело е да ги насочим. 

Наистина ли сте замислили да създадете енорийски рок-клуб?

- Да, аз имам такива намерения и се надявам в бъдеще да ги реализирам.  Вече имам благословението на свещеноначалието за тази дейност, но засега не ми стига времето, а и все още нямаме помещение. Засега  нашата главна задача е да построим в Бибирево нов, по-голям храм, защото старият  може да събере само 200 души, все пак това е бивш стар селски храм. В района на Бибирево, според статистиката, сега  живеят  около 154 000 души. Представяте ли си какво е това - по време на празници хората са принудени да стоят дълго отвън - на студа или на жегата. Стига се дотам миряни да припадат.
Именно затова сега събираме средства за построяването на нов, по-голям храм, в който да могат да се събират хиляди души. Естествено това отнема много време, сили и средства.
Когато  осветим новия храм към него ще достроим голям социален център, в който ще има конферентна зала, библиотека, и може би ще направим детски дом. Аз се надявам, че това е само началото, защото нуждата от нови храмове е огромна, както в нашия район, така и в цяла Москва. Вземете наприемр нашия район Бибирево - той е огромен район, а в него има само един храм, в неделен ден се кръщават към 40 души, а по време на венчавка венчаваме по 5 двойки едновременно. Вече втора година поред извършваме  Великденските служби на открито, където се събира многохиляден народ, който не се побира в стария храм.

- Много хора идват в Църквата само веднъж в годината - да си осветят хлябове или икони? Защо те си отиват, без да попълнят редиците на постоянните енориаши?

- Всеки човек намира в Църквата това, което иска, и ние не сме сектанти, че  насилствено да задържаме хората. За да дойде човек в Църквата и да стане православен се изискват съотвените вътрешни въпроси и търсения, и техният отговор е дело за цял живот.

Наистина има хора, които идват в Църквата, за да се помолят на св. Николай Мирликийски да ги избави от данъчните инспектори, например, или пък да им помогне да се снабдят с кола и цветен телевизор. Други пък идват, защото е починал  техен роднина и хората знаят, че трябва да се извърши опело в храма. В този момент на тези хора друго и не им е нужно и ако аз тръгна като свещеник да им се натрапвам и да ги назидавам, това ще бъде, първо - безкрайно безполезно, и второ - ще наруша тяхната свободна човешка воля. А Православието подхожда изключително деликатно към човека и дадената му от Бога свобода.

Аз  проповядвам, само когато знам, че хората имат нужда, че желаят да ме чуят като свещеник. И затова, когато ме поканят в училище или на рок-концерт, аз знам, че ще ме чуят и разбира се, отивам да проповядвам. Но на човек, който все още не е дошъл в Църквата и още повече не е изпитал вътрешната потребност да върви в тази посока, не бива насила да му се говори за Христос. Търсенето на висшата Истина произлиза от самия човек, затова е много важно да не му натрапваш вярата си, необходимо е той сам да стигне до нея. Знаем много добре, че принудата има почти винаги противоположен ефект.

Виж още: Из кореспонденцията на йеромонах Сергий относно рок музиката

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8uyd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.