Мобилно меню

3.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 3.78 (9 Votes)
John_1.jpgОт най-ранна детска възраст можем да насърчаваме децата, най-вече с личен пример, да се съветват с духовен наставник. Това трябва да става непринудено и постепенно. От бебета да свикнат да виждат свещеници и да получават благословение от тях. Ако от малки имат възможност да говорят свободно със свещеник за приятелчетата си, за игри, училище, сънища, мечти... - те отрано ще се приучат да допускат Христос във всички области на живота си и в най-съкровените си преживявания. Ще се научат да виждат всичко на този свят осветлено от Божието Слово.


Някои деца са по-открити и словоохотливи, но други по-ревниво пазят вътрешния си свят, не умеят да говорят за преживяванията си. Можем да ги успокоим, че е нормално да се срамуваме и да сме неуверени, но трябва да молим Бога да ни даде смелост да виждаме и да признаваме греховете си. Важно е детето да отиде с доверие на изповед, а там свещеникът ще намери начин да го насърчи и научи какво да говори. Свещеникът знае, че с духовното израстване израства и разбирането ни какво трябва да изповядваме и е особено благосклонен към усилията на децата да живеят духовно. Можем да успокоим детето, че трудно може нещо да озадачи и изненада свещеника, който познава човешките слабости, изкушенията и страданията, които ни измъчват. Важно е то да знае и че свещеникът ще запази в тайна чутото по време на изповед, че няма да го издаде на родителите или някой друг.

Когато се подготвя за изповед

трябва ли да подсказваме на детето какви грехове има и как да се разкайва за тях?
Наблюденията показват, че децата имат изключително будна съвест, точно и тънко чувство за грях и пристъпват към изповед с такова искрено покаяние, от което всеки възрастен може да се поучи и възхити. И все пак можем да им дадем някои насоки и разяснения, за да се чувстват по-спокойни.
Важно е да се знае, че нашият грях е най-вече в това, че не правим каквото сме длъжни да правим. Греховността ни се състои в несъответствието между това, което трябва да бъдем според Писанието и това, което сме. Греховете ни не са толкова в това, което сме направили, а в онова, което не сме положили усилия да направим, за да се доближим към идеала, олицетворен чрез Иисус Христос.
Ние обикновено упрекваме децата, че вършат нещата зле или се държат лошо, а това не е правилно. Проблем е, ако не се стараят да стават по-добри и по-сръчни, а за това по-добре да бъдат насърчавани, отколкото укорявани. Добре е не само непосредствено преди изповед, а изобщо в процеса на възпитание да изясняваме на детето какъв е християнският нравствен идеал, какви Бог иска да бъдем, за да може само да прецени в какво не Му е угодило и с какво Го е огорчило.
Какво е покаянието? Това е изменение на живота в посока към идеала, светостта. То е не само да виждаме отклоненията в себе си, а и да ги изправяме. Ако възрастен човек твърди, че няма особени грехове, значи не е наясно с целта на своя живот. Целта е да постигнем богоподобие, това е нашето задължение. И ако казваме, че нямаме грехове, е все едно да твърдим: всичко съм изпълнил, постигнал съм идеала - Христос, ето ме - съвсем съм като бог. Човек винаги има какво още да направи за своето усъвършенстване и за слава Божия.

Подготовка за първата изповед

Този ден е изключително важен за цялото семейство. Това е денят, в който родителите предават детето на духовните грижи на свещеника. Кой да бъде той? Това не е никак маловажно. Има свещеници, които по-леко и непринудено общуват с деца, умеят да ги предразположат и децата без притеснение разговарят с тях. Други се затрудняват да общуват с деца, да проникнат в техния свят и въведат в него нужния порядък. За предпочитане е също така членовете на едно семейство да имат един и същ духовен наставник, който да напътства не само личния им духовен път, а и тясно свързаните с това семейни взаимоотношения.
Преди големи празници има дни, в които много християни се подготвят за причастие и свещениците са уморени и претоварени с изповеди. Това едва ли е най-подходящото време за първата изповед, защото детето ще се нуждае от специално време за разговор и внимание. Първата изповед не бива да мине формално. Родителите специално трябва да доведат детето при онзи свещеник, който и занапред ще се грижи за духовното израстване на детето. Добре е предварително да са разговаряли с него за това, той да е наясно, че детето за първи път пристъпва към изповед, да бъде подготвен молитвено за това отговорно служение.

Редно ли е родителите да разпитват детето

как е минала изповедта и какво му е казал свещеникът?
Не бива. Тайната на изповедта се отнася не само до свещеника, който не може да говори за чутото по време на изповед. Изповядалият се също не може да обсъжда изповедта с трето лице. Не е редно родителите да разпитват детето, защото любопитството относно тайната на чуждия духовен живот е греховна. Ако детето е свикнало всичко да споделя с родителите си и само започне да разказва, родителите могат мълчаливо да го изслушат, без да поощряват разговора, без да взимат отношение. В никакъв случай не бива да обсъждаме или оспорваме казаното от свещеника. Той по-добре от нас знае каква е Божията воля за детето ни в този момент и за в бъдеще. Да не лишаваме детето си от неговия авторитет и от Христовите напътствия, чийто проводник е той. Да насърчаваме децата си с доверие да приемат думите на духовника. Да не накърняваме вярата им и да не разколебаваме послушанието им към Църквата с човешкото си мъдруване.
От известно време и у нас набира популярност маниерът, чрез специализирани списания и телевизионни предавания хората да правят публично достояние своите най-интимни чувства и преживявания. Излагането на показ на нашите страсти и грехове е духовно нездраво, изкушаващо и не принася на никого духовна полза. Детето трябва да се приучи да пази вътрешния си свят, да не го излага на показ пред друг освен пред Бога и духовния си отец.
Другото изкушение, пред което родителите са изправени, е

желанието да подскажат на свещеника какви проблеми има детето

Твърдо трябва да избягваме всякаква намеса в изповедта на децата си, ако не искаме да ги лишим от благодатта на това тайнство. Децата са изключително чувствителни и веднага ще усетят, ако има някакъв скрит заговор между родителите и свещеника, ще загубят доверие, ще се почувстват предадени и ще се затворят за своя духовник.
На изповед всеки отива със своите си грехове. Ние можем да се съветваме със свещеника за своите проблеми и неудачи във възпитанието на децата си, в какво ние не сме успели да бъдем добри родители и съпрузи. Ние като християни се занимаваме единствено със своите лични грехове и в никакъв случай не бива да обсъждаме чуждите и да съдим, дори ако това са греховете на нашите деца или съпрузи. Подобна практика отклонява вниманието ни към другия, там търсим причината за проблемите и се отклоняваме от промените, които реално можем да направим: на своя характер и поведение.
Децата ни са нашето духовно огледало. Винаги трябва да имаме предвид, че децата са нашето изобличение. Непослушни са, своенравни, капризни... - такива сме и ние по отношение на Бога. Нетърпеливи са, гневливи, лениви - това е знак да се вгледаме в себе си и в своето поведение. Със сигурност има нещо, което трябва да променим. А това стане ли, ще се промени и духовният климат в семейството ни, ще се променят и децата ни към по-добро.

Източник: "Църковен вестник", бр. 11 / 2003 г.  


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6yfq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.