Мобилно меню

4.8709677419355 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (62 Votes)

Старцът ПаисийДа обикнеш някого истински – значи да се поставиш на мястото на другия. Така човек отстранява от любовта чуждото тяло на своето „аз” (самолюбието) и е готов да приеме и да понесе всяка трудност и изпитание

***

Когато казваме, че е необходимо да се поставим на мястото на другия, за да го разберем, това не означава да го направим буквално. Нима за да осъзнаеш колко е трудна работата на майстора, трябва непременно пет-шест години да изпълняваш неговите професионални задължения? Ако наистина съчувстваш на скърбящия, на болния, ще го разбереш, дори да не си минал през същите трудности.

Нима трябва да станеш бебе, за да разбереш какво изпитва то? Постави се на негово място: то лежи на едно място, загърнато в пелени, ни да се почеше може, ни да мръдне… Като го заболи нещо, дори не е способно да каже на някого за това. Не е нужно старецът да легне в люлката, за да разбере какво му е на едно малко дете.

3.7692307692308 1 1 1 1 1 Rating 3.77 (39 Votes)
митрополит ЙосифНа умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда” (2 Мак. 12:45), четем в св. Библия.

Да, вярвам в това. Вярвам и изповядам също, че старецът Назарий умря в благочестие и ще получи награда от Бога. Каква? Да бъде с Бога в рая. Как ще почувства това? Със способността си да се наслаждава още тук на земята в Кокалянския манастир на духовно красивото, на божествените блага, които раят предлага на праведниците.

След Христовата победа над смъртта само тялото умира временно до деня на Второто пришествие, а душата отива при Бога и получава живот в блаженство.

Разбира се, до края на 40-я ден по 24 часа на денонощието душата на старец Назарий се радва на почитта, спомена и молитвите на толкоз негови духовни чеда и почитатели по целия свят. Не само в манастирите в Родината, но и в енорийски църкви у нас и в задграничните ни епархии се отслужват заупокойни литургии и молитвени помени за него - съответно на третия, деветия, двадесетия и особено на „равненката” на 40-ия ден.

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (76 Votes)
4727_1069192489591_1219443155_30184799_199957_n.jpgЕдин съвременен богослов, Лимасолският митр. Атанасий, изрича провокативните слова, че ако християните не могат да докажат своята вяра, то те нямат право да настояват пред света за нейната истинност. Но за какви доказателства става дума, какви аргументи могат да направят безспорно Божието присъствие сред нас, след като Самият Той не пожела да направи очевидна Своята Божественост, когато преди 2000 години ходеше сред нас, пълен с благодат и истина (Иоан 1:14) Христос умали себе си, смирявайки се и ставайки един от нас – така направи Своята Божественост безспорна само за сърцата, очевидна само за очите на ума. Тогава какво излиза – че Бог е пожелал да укрие Себе си от света? Не, ни отговаря Евангелието: „Никой не крие светило под съд или под одър, но го слага на светилник” (Лука 8:16) Бог не иска да се крие от Своето творение, но иска това да стане по единствения правилен начин – чрез личния, неповторим опит на Срещата. Тази Среща между човека и Бога и между творението в цялост и Неговия Създател е най-великата тайна на вселената. Нейната врата открехват пред нас светците.

Нашето общество не може да разпознае светостта, защото не вярва в Срещата. Нищо друго не може да я подмени – нито майчината любов, нито саможертвата, нито светостта на живота сам по себе си, нито която и да било човешка ценност, която хората считат за „свята”. Тази святост е относителна, тя остава метафорична и може лесно да бъде оспорена, ако зад нея не прозира нейният Източник – Бог.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (80 Votes)
1_27.jpgЦърквата посвещава тази неделя от Великия пост на св. Мария Египетска - великата отшелница от Египетската пустиня, чийто живот в продължение на векове вдъхновява християните към покаен подвиг и свидетелства за Божията милост. За модерния човек нейният подвиг е екзотичен и непонятен житейски избор, но и за православните християни той е непонятен идеал от далечното минало, който едва ли има някакво приложение в ежедневието ни. За опита на пустинята и за това какво вдъхновява хората в миналото и днес да тръгнат по пътя на отшелничеството говори монах Михаил Хаджиантониу в отговор на въпроса: щастлив ли е животът на пустинника?

Пустинята е вторият етап на общежитийния монашески живот. След като човек успокои малко страстите си, живеейки сред останалите монаси и започне да владее над помислите и фантазията си, тогава може да отиде да живее сам в исихия. Тоест, първата и необходима предпоставка, за да живееш отшелнически, е душевното равновесие с тенденция то да прерасне в постоянен и дълбок сърдечен мир. Ще го кажем и по друг начин, а именно, че на отшелника са забранени резките душевни обрати. От радост към тъга и от тъга към ентусиазъм. Втората предпоставка е, човек да се научи да контролира времето си. Времето никога не достига за това, което той иска да направи – имаме предвид за духовното дело. И първото, което би искал да каже на Бога такъв човек, когато Го види, е „ако направиш нов опит да сътвориш света, направи денонощието 30 часа”. Горното обаче го твърдят и светските хора и това ги изпълва със стрес, безпокойство и душевна умора, защото не могат да изпълнят всички задължения от списъка си, докато за отшелника духовните занимания, всяко от което притежава неповторима собствена красота и освежава по различен начин сърцето му, не могат да се поберат в часовете на едно денонощие.

4.9375 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (112 Votes)
1_12.jpgДнес ще говорим за стареца Порфирий – един голям съвременен светец и ще направим това не просто, за да разкажем някаква история, а за да видим как това, което се преподава в Църквата, е не просто някакво учение, а реалност и опит.

Нека първо ви разкажа как се запознах с него. Бяхме съседи. Той живееше в Кавсокаливия, а аз в Неа Скити. Всички бяхме слушали за него. Затова решихме да отидем да го видим. Отидохме сутринта. Старецът беше под едно дърво и ядеше нещо. Отидохме да го поздравим. Той ни каза, че не може да ни приеме, защото е болен. Попита ни откъде сме, а после отиде в стаята си, а ние си тръгнахме. Един монах дойде при нас и ни каза:

- Вижте, старецът не се чувства добре, следобед ще бъде по-добре, почакайте и ще ви приеме.

Ние бяхме с нашата лодка, т.е, разговорът ни беше на отдалечено място. В същото време чухме звън на камбанка – това беше камбанката, която старецът използваше, когато искаше нещо. Монахът, който беше с нас, отиде при него и старецът му каза:

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.