Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (449 Votes)

4 9Продължение от Писмо второ

ПИСМО ТРЕТО

1. Антоний до своите скъпи чеда. Вие сте израилеви синове по рождение и аз поздравявам във вас тази ду­ховна природа. Защо да ви наричам със земни и мимо­летни имена, когато вие сте израилеви синове? Чеда, моята любов към вас не е земна, тя е духовна, според Бога.

Не се изморявам да моля моя Бог ден и нощ за вас, за да можете да осъзнаете благодатта, която Той ви е дал. Бог не посети само веднъж Своите творения; Той ги ръководи още от началото на света и чрез проявле­нията на Своята благодат духовно пробужда всяко едно поколение.

Чеда, не спирам да викам ден и нощ към Бога. Изпросвайте усърдно благостта на Бога. Той ще ви изпрати от небето Този, Чието учение ще ви помогне да опозна­ете кое е добро за вас.

Чеда, ние живеем в смърт. Нашето жилище – това е килията на един затворник. Оковите на смъртта ни държат в пленничество. Не давайте сън на очите си и дрямка на веждите си! (Пс. 131:4). Отдайте се на Бога като напълно свети жертви и Го съзерцавайте с духо­вен взор, понеже според думите на апостола никой не може да види Бога, ако не е свет (Евр. 12:14).

Да, многообични чеда в Господа, нека ви бъде ясно: не забравяйте да вършите добро. То е успокоение за све­тиите, източник на веселие за ангелите в служението, което извършват сред нас, радост за самия Иисус при Неговото пришествие. Всъщност до този ден ангели­те не са спокойни за нас. Също и за мене, който съм слаб човек и все още в това жилище от кал, вие ще бъдете радост за душата ми.

Чеда, вярно е, че нашите болести и унижения пораж­дат скръб у светиите и причиняват плач и вопли, кои­то те възнасят за нас пред Твореца на света. Ето защо Божият гняв се излива върху нас поради греховните ни дела. Нашият напредък обаче в светостта предизвиква веселие сред сонма на светиите и ги кара да се молят много пред нашия Творец за достигане на блаженство и радост. Също и Бог изпитва голяма радост от нашите дела и от ходатайството на светиите и ни удостоява с още по-големи благодеяния.

2. Знайте обаче това: Бог всякога обича Своите без­смъртни по природа творения, които не изчезват със смъртта. Той видя именно тази духовна природа да па­да в пропастта, в която тя намери пълна и цялостна смърт. Законът на Завета загуби своята сила, но Бог в Своята благост посети творението Си чрез Моисей. То­зи Моисей, който постави основите на сградата на ис­тината, пожела да излекува тази дълбока рана и да ни доведе до първото общение. Той не успя в това и си отмина. След него дойде сонмът на пророците: те започ­наха да градят върху тези основи, без да успеят да изцерят дълбоката рана на членовете на човешкото семейс­тво. И те признаха своето безсилие. Сонмът на светии­те се събра от своя страна и неговата молитва се из­дигна към Твореца: „Нима няма балсам в Галаад? Нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?“ (Иер. 8:22). „Лекувахме Вавилон, ала не оздра­вя; оставете го и да идем всеки в земята си“ (Иер. 51:9). Отец се трогна от тази молитва, която све­тиите отправиха към Неговата благост за Единородния Му Син, понеже никоя твар не беше в състояние да изцери раната на човека, а само Той можеше да стори това, идвайки при нас. Затова Бог каза: „А ти, сине чо­вешки, приготви си нужното за преселване“ (Иез. 12:3) Отец не пощади и собствения Си Син за спасението на всички ни. Той Го отдаде за нашите грехове (Рим. 8:32). Нашите беззакония бяха Неговото смирение, Неговите рани – наше смирение (Ис. 53:5). Той ни събра от единия до другия край на света, възкреси нашия дух от земята и ни научи, че ние сме членове един на друг.

3. Внимавайте, чеда, да не би за нас да се отнасят думите на св. апостол Павел: „Те изповядват, че познават Бога, а с делата си го отричат, бидейки гнусни, непо­корни и негодни за никакво добро дело“ (Тит 1:16). Нека всеки разкъса сърцето си (Иоил 2:13)! Нека сълзи да те­кат пред Бога и всички да казват: „Какво да въздам Господу за всичките Му благодения към мене?“ (Пс. 115:3). Чеда, опасявам се също, че и други слова ще се отнесат към нас: „Каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? Ще те слави ли прахът? Ще възвестява ли той Твоята истина?“ (Пс. 29:10).

Вярвайте ми, обръщам се към вас като към разумни (1 Кор. 10:15). Разберете добре това, което ви казвам и заявявам: ако всеки един от вас не успее да намрази земните блага и да се отрече от тях с цялото си сърце, както и от всички зависещи от тях дейности, ако не успее после да издигне ръцете на своето сърце към на­шия Отец на всичко, за такъв няма спасение. Ако вие обаче правите това, което ви казах, Бог ще се смили над вас поради трудовете, които си налагате. Той ще ви изпрати невидим огън, който ще опали вашата сквернота и ще дарува на духа ви първичната му чистота. Светият Дух ще живее в нас, Христос ще пребъдва сред нас и ние ще можем да славословим Бога, както подобава. До­като желаем да живеем в мир със светските неща, ние ще бъдем врагове на Бога, на Неговите ангели и светии.

4. Многообични, отсега ви умолявам в името на на­шия Господ Иисус Христос: не пренебрегвайте вашето спасение и този тъй кратък живот да не ви причини беда във вечния ви живот; нека грижата по едно гние­що тяло да не потули царството на неизразимата свет­лина; нека мястото, където понасяте вашите страда­ния, не погуби в съдния ден ангелския трон, който ви е отреден. Да, чеда, сърцето ми се чуди и душата ми се плаши: ние потъваме във водата, живеем сред удоволс­твия като хора, пияни от младо вино, понеже се оставя­ме да бъдем развличани от нашите желания, допускаме да властва в нас собствената ни воля и отказваме да насочим своя взор към небето, за да търсим небесната слава и делото на светиите и да вървим занапред по техните следи…

Лошото поведение на някои от Неговите творения е накарало Бог да им даде име, отговарящо на техните дела. Той обаче ще даде по-голяма слава на ония измежду тях, които най-много са напреднали.

* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.

Следва


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8cy6 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец