Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)
старецът ЛеонидПървият оптински старец (в мире Лев Данилович Наголкин) е роден през 1768 г. в гр. Карачев, Орловска губерния в скромно еснафско семейство. Като търговец, той пропътувал цяла Русия надлъж и шир. Тези пътешествия дали на бъдещия старец възможност да натрупа опит както в отношенията с хората, така и за различните условия на живот в света. За дълъг период от време не знаем нищо за неговия вътрешен живот. На 29 годишна възраст е приет за послушник в Оптинския манастир, в който след 30 години му предстояло да постави началото на великата традиция на старчеството. Но първия път не остава за дълго в Оптина: след две години той вече живее в Белобережкия манастир, където при монашеския постриг е наречен Леонид. Скоро монах Леонид е ръкоположен за свещеник.

4.921568627451 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (51 Votes)
o_tadej.jpg„Мислех си, че всички монаси, свещеници и епископи имат благодатта даром...”

Родителите на стареца Тадей са от с. Витовниче, което е на 11 километра от градчето Петровча. На 14 октомври 1914 г. в деня на св. ап. Тома, майка му отива на пазар в Петровча, където преждевременно ражда бъдещия Божи угодник (о. Тадей е роден недоносен в седмия месец). Страхувайки се за живота на преждевременно роденото си дете, майка му бърза да го кръсти, за да не умре некръстен и свещеникът го кръщава с името на чествания светия – Тома.

Завършва търговското училище в Петровча. На 15-16 годишна възраст тежко се разболява и когато лекарите му казват, че му остават не повече от пет години живот, решава да ги посвети на Бога. Но Бог бил промислил друго за своя угодник, не пет, а цели седемдесет и две години старецът Тадей предано Му служил. Против волята на родителите си отива в манастира Горняк, но по съвета на игумена постъпва като послушник в манастира Милково. По това време там с разрешението на Сръбската патриаршия се били заселили около тридесет руски монаси от манастира Нови Валаам във Финландия. Между тях имало и неколцина от Оптинската пустиня.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)
DSC02157.JPGПървото усещане при среща със стареца беше сякаш си застанал пред благородник, който те гледа приятелски. Все едно беше император, който току-що е свалил царските си дрехи и е седнал до теб. Виждаш едно удивително съчетание на величественост и смирение, на царско достойнство и детска простота, което със сигурност не се открива често на земята. Небесносините му очи бяха два прозореца, през които можеше да видиш как ще бъдат душите в рая. За мен в продължение на десетилетия, чак до смъртта му, той беше най-добрият изразител на православието. Дълбочината на мистичния му опит, но и широчината на духовната му личност рядко се откриват в такъв мащаб в църковната ни история. Повече от всичко обаче ценях неговото духовно бащинство и състраданието, което изливаше сърцето му и обхващаше всички, които се приближаха до него. Чувстваш се сигурен и уверен, че каквото и да разкриеш пред този човек, каквато и мерзост да извадиш от себе си, сърцето му ще продължи да бъде пълно с любов и нежност към теб. Близо до него разбираш защо в Православието е толкова важен, но и толкова рядък дарът на духовното бащинство.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
sophrony5.jpgРусия (1896-1922)

Сергей Семьонович Сахаров се ражда в Москва на 22 септември 1896 г. в православно семейство. Израстването му в православна среда с наблягане на ежедневната молитва оставя дълготраен отпечатък върху него. Сергей така свиква с тази практика, че е можело дори в детска възраст да се моли почти час. Това несъмнено задълбочава неговата „мистична чувствителност” и не е случайно, че отец Софроний приписва първото си преживяване на нетварната светлина на своята почти детска възраст.

Студентски години: развитието му като художник в Москва (1910-1921)

Без да отслабва, тази мистична наситеност продължава да отличава живота му и през студенстките години. Духовният му характер по това време бива повлиян от два фактора – рисуването и източния мистицизъм. Като дете о. Софроний показва изключителен талант на художник и по тази причина в периода 1915-1917 г. той отива да учи в Художествената академия, а през 1920-1921 г. – в Московската художествена, скулптурна и архитектурна школа. Цялата тогавашна атмосфера на руското изкуство е белязана от задълбочено търсене на нови форми на художествен израз. В своите картини о. Софроний се опитва да открие вечната красота и тайна на всеки видим обект. За него изкуството е мощно средство за проникване отвъд настоящата реалност и времето към нови хоризонти на битието. Тези художествени преживявания носят привидно мистичен характер и той си припомня няколко случая на „изпадане извън времето” и съзерцаване „светлината на художественото вдъхновение”. По-късно това ще му позволи да очертае ясна разлика между естествената светлина на човешкия интелект и нетварната светлина.

4.9662921348315 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (89 Votes)
1_60.jpgИма такива старци, на които Бог е дал благодатта на последните времена. Искаме да запознаем читателите на "Двери" с един от тези макар и много рядко срещани духовни светилници, какъвто е грузинският старец Гавриил.

Недалеч от Тбилиси, в древната грузинска столица Мцхета, притихнал сякаш във величествената сянка на катедралния храм Светицховели (Животворящ, Живоносен стълб) е манастирът Самтавро. Там в двора,  зад малкия старинен храм се намират няколко гроба. Суетата около единия е забележима, малката пейка обърната срещу надгробния кръст никога не остава без хора. Едните идват, други си отиват, кой набързо просто изважда нагръдното си кръстче и го долепя до надгробния кръст, кой взима в шепата си малко пръст от надгробието, един коленичи и се моли, друг просто мълчаливо седи. Всички идват с едничкото желание да се докоснат до светостта,  която дори гробът не може да затъмни. Това е последният дом на стареца Гавриил.

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.