Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (52 Votes)
monaxi4.jpgВсяко място може да стане място на Възкресение. Стига да живееш смирено като Христос.

Има хора, които се грижат за други хора, а има и такива, които се грижат за всички.

Не знание, което научаваш, а знание, което изстрадваш. Това е православната Духовност.

Не искай много неща - нито тези, които са далеч, нито тези, които са близо. Старай се малкото, което имаш, да го Осветиш.

Едно е образованието: да се научим как да обичаме Бога.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
chiprovtsi_monastery_entrance.jpgПродължение

Капанът на духовната гордост
Духовната гордост е капан, в който лесно попадат новообърнати към вярата, особено тези, които за първи път се сблъскват с монашеския живот и искат да живеят автентичния православен духовен живот. Тя може да бъде капан за онези, които обикалят манастирите в търсене на духовно ръководство, без да знаят в какво се състои православният духовен живот в света, в енорията.

Вярващи отиват в манастирите и виждат благочестивия живот на хората там и как те вършат нещата според монашеската традиция и пожелават ревностно да й подражават, без да я разбират. Поклонниците откриват монаси и „старци”, чиито живот им се струва по-духовен от този на енорийските им свещеници, които те считат за неспособни да задоволят духовните им нужди. Те ходят при тях на изповед, установяват духовна връзка с духовен отец или майка в манастира и мислят, че това е единствения начин да постигнат спасение. Често пъти се случва обаче да получат духовен съвет, който те интерпретират погрешно.

4.5142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (35 Votes)
displayimage.gifСвещеникът надникна от олтара, за да види дали диригентът на хора е готов да започне часовете преди св. Литургия. Тъкмо преди да каже „Благословен Бог наш”, неговото новопокръстено чадо Бил направи "велик вход" в храма. Той тъкмо се беше върнал от последното си поклонническо пътуване в един манастир.  Бил или Василий, както той настояваше да му казват, беше един най-обикновен приел православието евангелист, добре подстриган, неженен и току-що започнал първата си работа след колежа. Той бе открил Православието в една книжарница и с голяма ревност прегърна вярата. Бе миропомазан след 6-месечна катехизация, по време на която той изчете всички книги за православието, които успя да намери. След една година Бил реши, че е добре и благочестиво да обикали манастирите. Тогава започна и неговата промяна.

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (36 Votes)
Amphilochios.gifИз разговорите на стареца Амфилохий Макрис (1889-1970) с монахини на о-в Патмос. Откъс от книгата Един съвременник от Патмос.

Когато видя човек да жадува много за св. Причастие, не обръщам внимание на поста. Някои хора показват такова покаяние, че трябва да бъдат подпомогнати. Копнежът е най-голямото нещо.

Човек, когато не търси правата си, Бог ще просветли друг да му ги даде.

Когато видиш човек, изморен духовно, не го товари с друг товар, тъй като колената му не държат.

Изповедникът трябва да плаче, да го боли повече отколкото изповядващия се, за да може да го облекчи. Искрено трябва да скърби, за да го чувства душата.
 
Аз съм беден отец, но изпитвам силна бащинска любов за вас.

Рай, който е без вас, деца мои, не го искам.

4.3157894736842 1 1 1 1 1 Rating 4.32 (95 Votes)
„Ония пък, които са Христови, разпнали
са плътта си със страстите и похотите”
(Гал. 5:24)

Монашеството води своето начало от подвижническия начин на живот на св. Антоний Велики (ок. 250/1- 356 г.), който пръв събрал около себе си братя, които пожелали да се отдадат на молитва, пост и аскетични трудове. Макар, че възниква в края на трети и началото на четвърти век сл. Хр., монашеството  има своите библейски основания.

В Свещеното Писание като негов предобраз служи оброкът, който назореите са давали пред Бога (Числ. 6 гл.), както и примерът на пророците Илия, Елисей, Йеремия, които не са имали съпруги. Света Богородица като девица е била удостоена да носи Бог Слово в утробата си и да Го роди, оставайки дева завинаги е била вдъхновение на желаещите да отдадат целия си живот на Бога.

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.