Св. Антоний: Любовта към ближния е подобна на любовта към Бога

Който греши срещу ближния, греши спрямо себе си; който вини ближния, вини себе си и който прави добро на своя ближен, прави го на себе си. Наистина, кой ще обвини Бога? Кой ще Му навреди? Кой ще Му служи? Или дори кой ще Му даде някога благословение, което Бог ще сметне за необходимо? Кой може някога да славослови Всевишния според Неговото достойнство и да Го пре­възнася според Неговото величие?

Макар и облечени в тежестта на това тяло, да про­будим у себе си Бога, като отговорим на Неговото по­викване, да се предадем на смърт за спасението на на­шата душа и на всички хора! Така ще покажем произхода на милосърдието, насочено към нас. Да не допускаме да бъдем обладани от егоизма, ако желаем да нямаме дял в падането на беса!

Който познава себе си, познава също и другите тво­рения, които Бог е създал от нищо, както е писано: „За­щото Той е създал всичко за битие…“ (Прем. Сол. 1:14). Казаното тук в Свещеното Писание засяга духовната същност, забулена от покварата на нашето тяло. Тази поквара не идва от самото начало и един ден ще ни бъде отнета. Който умее да обича себе си, той обича и другите.

Скъпи чеда, умолявам ви, обичайте се един други без да се отегчавате, нито отвращавате. Вземете то­ва тяло, с което сте облечени, направете от него жертвеник, поставете върху този жертвеник вашите мисли и под погледа на Господ отстранете всяко лошо наме­рение, вдигнете ръцете на вашето сърце към Бога (Пс. 133:2) – това прави Светият Дух, Който действа! И Го моле­те да ви дарува този приятен, невидим огън, който ще слезе от небето върху вас и ще опали жертвеника и поставеното върху него. Нека пророците на Ваал, врагът и техните противни дела се изплашат и да бягат пред вас като пред пророк Илия (3 Цар. 18:38-40). То­гава вие ще видите над водите сякаш следа от чо­век, който ще ви поднесе духовната роса, утехата на Светия Дух, Утешителя.

Мои скъпи в Господа чеда, истински израилеви сино­ве, каква полза ще имам, ако призова благословение върху вашите смъртни имена и ги спомена, понеже те са пре­ходни? Вие знаете, че любовта, която храня към вас, не е насочена към смъртното ви същество, но това е ду­ховна любов според Бога. Ето какво е моето убеждение: голямо е блаженството ви, че сте осъзнали своята ни­щета и сте утвърдили в себе си тази невидима същ­ност, която не отминава като тялото. Аз мисля така, понеже това блаженство ви е дарувано за времето, в което живеем.

Бъдете убедени, че вашето навлизане и напредване в Божието дело не е човешко дело, но намеса на Божията сила, която не престава да ви подпомага. Имай­те винаги присърце това: да се отдадете в жертва Богу (Рим. 12:1) и да приемете с ревност силата, която ви подпомага. Така вие ще утешите Иисус Христос при Неговото пришествие, както и целия сонм светии, а също и мене, бедния човек, затворен завинаги сред тъм­нина в това скверно тяло.

Ако ви говоря с този настоятелен тон и искам да ви дам тази радост, то е затуй, че всички ние сме творе­ния с една и съща духовна същност, която е имала нача­ло, но не ще има край. Този, който истински се познава, няма да има никакво съмнение върху безсмъртната си същност.

Тъй че искам да имате ясно познание: Иисус Христос, нашият Господ, е истинското Слово на Отца, чрез Ко­гото всички духовни природи бяха създадени по образец на Образа, Който е Той Самият, понеже е Глава на цялото творение и на Тялото, което е Църквата.

Така ние сме членове един на друг и сме Тяло Христово (1 Кор. 12:27). Главата не може да каже на нозете: вие не ми трябвате; ако един член страда, цялото тяло е за­сегнато и страда (1 Кор. 12:21-26).

Следователно един отхвърлен от тялото и без връз­ка с главата член, който търси удоволствие в телесни­те страсти, е засегнат от неизличима рана поради го­респоменатата причина. Такъв изгубва от погледа си своето ръководно начало, както и своята цел.

Ето защо Отец на творението се умилостиви заради та­зи зараза, като виждаше, че тя ни е засегнала; никое тво­рение не можеше да я излекува, но единствено благост­та на Отец. Тогава Той изпрати Своя Единороден Син, Който, виждайки ни роби, прие образ на раб (Фил. 2:7). Той се пожертва за нашите грехове: беззаконията ни бяха Неговото унижение, но Неговите рани изцериха на­шата рана (Ис. 53:5). После той ни събра от всички стра­ни, за да може нашето сърце да възкръсне от земята и ни научи, че всички сме от една и съща същност, члено­ве един други. Затова взаимно да се обичаме дълбоко. Всъщност, който обича своя ближен, обича Бога; и кой­то обича Бога, обича себе си.

Задръжте в духа си още и това, мои скъпи в Гос­под чеда, свети израилеви деца по рождение. Бъдете винаги готови да се приближите до Господа, за да се отдадете Богу в свети жертви с такава чистота, как­вато никой не може да наследи, ако не я е съблюдавал тук на земята.

Скъпи чеда, може би не знаете пагубните кроежи, които врагът на добродетелта непрекъснато готви срещу истината? Тъй че бъдете бдителни, скъпи чеда, не давайте сън на очите си и дрямка на веждите си (Пс. 131:4), но викайте ден и нощ към вашия Творец, за да дойде отгоре помощта, която ще опази сърцето и мислите ви и ще ги утвърди в Христос.

Оказва се наистина, чеда, че ние обитаваме самото жилище на крадеца и в него сме пленени с оковите на смъртта.

Да, казвам ви го: това състояние на немара, падение и отхвърляне на светостта причинява само нашата ги­бел, както и страдания на ангелите и светиите на Хрис­тос, понеже все още не сме им дали някакъв повод за спо­койствие. Да, чеда, сигурно е, че това състояние на па­дение, в което се намираме, е причина за тяхната печал и обратно: нашето спасение и нашето съпричастие в славата им доставя радост и веселие.

Знайте това: от деня, когато благостта на Отец е влязла в действие, тя не е престанала днес, както и вче­ра да ни подпомага да избягваме тази смърт, която сме заслужили, понеже сме били създадени свободни и бесо­вете непрекъснато ни дебнат. Оттук и словото на Свещеното Писание: „Ангелът на Господа застава около ония, кои­то Му се боят, и ги избавя“ (Пс. 33:8).

Сега чеда, искам да знаете това: откакто Бог ни под­помага, та досега тези, които са се отказали от све­тия живот, за да следват лошите си страсти, бяха поставени в числото на дяволските изчадия. Такива зна­еха добре това. Ето защо те държаха толкова много, щото всеки един от нас да върши собствената си воля. Тези хора съзнаваха, че причината за падането на дявола от небето е била неговата гордост и затова се захва­щаха първом с този, който се е издигнал с една степен по лествицата на светостта, понеже са ловки в насаж­дането на гордостта и суетността, срещащи се у нас. Те не забравят, че посредством тези оръжия са ни разделили някога от Бога.

Знаейки също, че любовта към ближния е подобна на тази към Бога, врагове на светостта хвърлят в наше­то сърце семето на разделението и желаят да се поро­дят между нас чувства на дълбока омраза, които няма да ни позволят да отправяме слово към ближния дори и отдалеч.

Да, наистина, чеда, искам да знаете още и това: има и такива, и тяхното число е голямо, които добре са се потрудили през своя живот, но поради липса на прозре­ние са загубили всичко. Да, чеда, не се учудвайте, ако по небрежност и липса на прозрение във вашите действия вие паднете, както мисля, ниско до равнището на дявола, за да ви отклони твърде лесно от приятелството с Бога. И ако вместо светлината, която сте очаквали, ви постигне тъмнина. Ето защо Иисус тъй много искаше, щото вие, препасани с убрус (кърпа – бел. ред.), да измиете нозете на по-малките от вас (Иоан 13:4-5). Ако Той Самият ни даде пример за то­ва, то е, за да ни научи да не губим от погледа си своето първично състояние, тъй като гордостта е в основа­та на първото падение и нея виждаме първом да изник­ва. Затова ви е невъзможно да притежавате Царство­то Божие или поне да отпечатате дълбоко смирение във вашето сърце, вашия дух, вашата душа и дори във ва­шето тяло.

О, мои чеда в Господа, мога да ви кажа, че ден и нощ умолявам моя Творец чрез получения в наследство Дух Свети да отвори очите на сърцето ви, за да разбе­рете любовта, която храня към вас. Нека се отворят също и ушите на сърцето ви, за да осъзнаете вашата нищета! Нека този, който проумява своя позор, започне веднага да търси славата, към която е призван; нека то­зи, който разбира духовната си смърт, намери бързо вку­са към вечния живот.

Говоря като на разумни (1 Кор. 10:15): чеда, опасявам се наистина, че по пътя гладът ще ви задържи на мяс­то, където сте намерили изобилие. Исках да дойда сред вас и да ви видя с плътските си очи, но ще очаквам по-скоро деня, сега вече близо, когато ще ни бъде дадено да се съберем заедно, когато ни жалейка, ни писък, ни болка няма да има вече и когато вечна радост ще бъде над гла­вите ни (Ис. 35:10; Откр. 21:4). Мислех повече да ви го­воря, но както казва поговорката: „Дай съвет на мъд­рия и той ще бъде още по-мъдър, научи праведния и той повече ще напредне в знание“ (Прит. 9:9).

Многообични мои чеда, поздравявам всички и всекиго един от вас.

* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.

Следва