Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

ecpyrovolhthissa2Света гора като градина на света Богородица

Географски Света Гора е известна като Атон, а духовно като „Градината на св. Богородица”, като място, отделено на св. Богородица, място, посветено на Божията майка, място за особена чест и преклонение към нея, като място за покой на св. Богородица. Бидейки място на Бога (разбираме това богословски) и обител на толкова много светци (това го виждаме в множеството техни св. мощи и чудеса) в съзнанието на светогорските отци още от началото на историята на Света Гора за личността на св. Богородица се говори специално.

Действително светогороският типик на всяко последование включва допълнителни моления и молитви към св. Богородица, каквито са всекидневното четене на последованието на акатиста към св. Богородица, на Теотокария, специални химни и единични бдения, посветени на нейни икони или чудеса. Всеки от двайсетте светогорски манастира пази като драгоценно съкровище голям брой богородични икони, като на някои от тях се приписват чудодейни свойства и се споменават впечатляващи свръхестествени събития, свързани с отправена към тях молитва, чудни явявания, истории и т. н.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)

Arhangelovden-2007„Ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули”  (Деяния 4:20)  

На 9 юни се навършват две години от блажената кончина на архим. Назарий (Терзиев).

Старецът Назарий беше от един от последните старци-наставници от старото поколение монашество. Старчеството е призвание, дар от  Бога и не се придобива с похвати и умения. Дядо Назарий, угодникът Господен, беше пратен тук да поживее на земята на точното място и в точното време, в един преходен период на видимо оскъдняване на вярата. Той всячески се стараеше да заздрави Църквата и монашеството и това бе неговото призвание. „Църквата ни малко е обезсоляла...” – казваше със загриженост и добавяше: „Ние сме си виновни...”

Кокалянският манастир стана „обител майка” за монаси, свещеници и много миряни, пазещи вярно и докрай вярата в сърцата си. Ако се върнем  петдесет години назад в най-новата ни църковна история, няма да открием друг свещенослужител, който да е дал толкова много духовни чеда на православната ни Църква. Само монасите, постригани под мантия на дядото, са четиринадесет. От тях има епископ, петима са изпратени на Света Гора за обновяване на братството на българския Зографски манастир, изпаднал във втората половина на миналия век в критичния си минимум откъм монаси. Останалите сега са игумени на манастири или ефимерии във възстановени манастири.

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

dqdo-Nazarij 2-2006Изминаха вече две години от кончината на праведния архим. Назарий – дългогодишен игумен на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил” край София. Тази година на 9 юни ще се възпомене неговата памет в манастира отново от духовните му чеда и всички онези, които „помнят своите наставници във вярата” и не забравят, че те са духовните им родители. И както винаги, когато си спомняме за някого, е редно да разкажем нещо за живота му. За разлика от повечето други православни страни, ние българите (необяснимо защо) все мълчим по въпроса за живота и духовния подвиг на малкото ни родни праведници. И макар не „в духа на Дядото”, с присъщото му отбягване на показността, ще си позволя да кажа нещо за него. Нека ми прости!

Старецът Назарий беше скромен и същевременно велик духовен наставник, чрез онзи дар на „старчеството”, с който го бе дарил Господ за предания му „живот по Бога”. В годините назад, и през социализма, и през 90-те – в прехода, пък и по-късно, неговата обител – Кокалянският манастир стана „духовен оазис” (по думите на Неврокопския митрополит Натанаил), в който намираха утеха и напътствие стотици човешки души, търсещи искрено Бога. И както се казва: „Който търси, намира!” Мнозина православни намериха духовна утеха, напътствие във вярата, в живота, чрез примера, словата и молитвата на „Дядото”. Той беше благодатен – факт, очевиден за всички. Дарената му от Бога благодат преливаше, като от препълнена чаша и се докосваше до сърцето на всеки, който общуваше със Стареца. Всеки усещаше нахлуващия духовен мир, надежда, неописана радост, сигурност – плод от всяка среща с него. За духовните чеда всяко качване до Обителта и разговор с отец Назарий беше средство да напълниш душата си с благодатни сили. Както някои се изразяваха: „Отиваме да заредим батериите при Стареца!” – Онези духовни батерии на сърцето, които бързо се изчерпваха от теготата на ежедневието и суетата на мирския живот.

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)

S

В последно време бяха издадени доста църковни книги, в които се описва живота на подвижниците на благочестието от най-ново време. За съжаление, обаче, всички тези книги са за хора от другите националности. За наши добри духовници няма написано много. Това се дължи от една страна на факта, че такива почти липсват, а от друга, че при нас няма такава традиция да се описват и запазват за поколенията спомените за нашите наставници във вярата.

Изпитваме не малко притеснение, започвайки да описваме нашите спомени и впечатления за приснопаметния дядо Назарий. Първо, знаейки неговото отношение приживе, към всеки опит да се каже нещо добро за него, и второ осъзнавайки трудността да се опише един живот, който е бил скрит, невидим за всички, които го познаваха. За някои от нас които се качвахме в манастира, въпреки че внимателно го наблюдавахме години наред, винаги неговата духовност  ни се изплъзваше. Така с годините ни се притъпи бдителността, виждайки в него не кой знае какво, като накрая някои бяха и се разочаровали.

4.8135593220339 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (59 Votes)

paisiowБог не въздейства по никакъв начин върху свободата на човека. Всичко онова, което отпреди е записано в Писанията или светците са пророкували, не е предопределено от тях - те просто са го пред-видели. Тоест, едно е пред-определям и друго пред-виждам. Те са видели събитията отпреди. Понеже са щели да станат, затова и са ги видели, а не обратното. И така, свободата на човека не се отменя по никакъв начин. Бог не иска и никога не е правил това - да отмени свободата на някое същество, защото Той има благородство и което е дал, не взема обратно. Божиите дарове са неотменими. Свободата на волята, която ни е дал, е от първите блага; затова носим пълна отговорност за своите дела. Ние сме отговорни за своите постъпки. Не е виновен пророкът, че св. ап. Петър се отрече или Йуда предаде Христос, а защото е щяло да стане това, затова и пророкът го е пред-видял и го е пред-сказал. Що се отнася до това, как го е пред-видял и по какъв начин, това са тайни на Светия Дух. Не можем да ги разберем, най-малкото докато сме на това равнище, на което сме сега. Нима можем да разберем как светците са виждали в бъдещето? Аз съм виждал такива добродетелни хора както стареца Порфирий, стареца Паисий, папа-Ефрем в Катунакия и много други. Как виждаха в бъдещето?

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.