Св. Дионисий Александрийски за християните по време на епидемия
- Детайли
- Св. Дионисий Александрийски
Из писмото на свщмчк Дионисий († 264 г.), епископ Александрийски, за времената на гонения и епидемията на т. нар. Киприанова чума. Болестта, поразила Римската империя през 3 век, остава в историята с името на св. Киприан Картагенски, който описва нейните симптоми. От тази заразна болест в Рим умирали ежедневно около пет хиляди души. Св. Дионисий пише, че в Александрия не са останали жители по-възрастни от четиридесет години. В това сурово време Александрийският епископ описва поведението на християните и тяхното отношение към смъртта: не лекомислено и самоуверено, а подражавайки на Христос – като горчивата чаша, която те изпиват от любов към страдащите ближни.
„... След кратко прекъсване върху нас се стовари тази болест; за тях (езичниците) това беше най-страшното от всички страшни неща, най-жестоката от всички беди и, както казва техният собствен писател, изключително събитие, което никой не можел да очаква. За нас то не беше такова; както и в другите случаи Господ ни изпитваше и каляваше. Болестта не ни заобикаляше, но поразяваше повече езичниците.
Време за мълчание
- Детайли
- Архим. Партений (Асимиди)
Вече сме в последната седмица на Великия пост.
Народното благочестие я е нарекло „мълчаливата“ или „нямата“, тъй като през нея не се чете Богородичният акатист и не се чува възгласът към Божията майка: „Радвай се!“.
Има обаче и една друга причина, която оправдава това наименование на седмицата. Прозвището ѝ изобщо не е случайно.
Тя е нашата подготовка да последваме Господа в Неговото страдание.
Страдание, което Господ ще претърпи в мълчание.
Три години е говорил. Поучавал е. Лекувал е. Сега мълчи!
И съботата, и върбата са направени за човека
- Детайли
- Полина Спирова
Много духовници препоръчват в дните на пандемията, когато сме затворени принудително в домовете си, да използваме това безценно време да четем Св. Писание. На страниците на Евангелието откриваме много вълнуващи и драматични истории, но по-важното е, че пред нас се разкрива образът на Христос, Неговото отношение към хората, наставленията Му за вечен живот. Евангелският текст не е просто историческо повествование, разказващо истории отпреди две хиляди години, неговият смисъл и послание са актуални и днес, ако ние изследваме и търсим отговори в свещения текст.
Днешните дни на пандемия са изключително предизвикателство за нас и много духовници сочат, че Бог допуска това изпитание, за да изведем важни поуки за начина си на живот и отношения към Него и помежду си. От Евангелието знаем, че сред педагогическите похвати, използвани от Христос, е и този: да отправя предизвикателства към Своите слушатели, дори да ги скандализира. С това Той насочва вниманието им към определен проблем, който им предоставя за размисъл. Св. ап. Лука в своето евангелие (13:10-17) разказва за такъв случай, разиграл се в една синагога, когато Иисус Христос изцелява прегърбена жена, страдала от недъга си осемнадесет години. Чудото обаче е извършено в ден събота, когато изцеленията, както и всякаква други дейности, са забранени от религиозния закон. Това не подлежи на съмнение за никого от присъстващите в синагогата юдеи. Безспорното чудо, извършено от Христос, предизвиква объркване, страх и смут не само сред редовите богомолци, но и при началника на синагогата, който носи отговорността – религиозна и нравствена – за реда в общността. Ядосан, в своята безпомощност той напада Христос с думите: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден“ (14).
Светата Евхаристия не е магически ритуал
- Детайли
- Доц. ик. д-р Теодор Стойчев
Ситуацията на пандемия, освен че е сериозно изпитание за цялото човечество, постави важни църковно-богословски въпроси, които до преди този момент поне в мене не бяха се пораждали. Тъй като много се изписа за вярата, упованието и доверието в Бога, за евентуалните мерки, които трябва или не трябва да бъдат взети, ми се иска да насочим преди всичко вниманието си към три направления: вярата, причастието и здравето. Струва ми се, че тези въпроси са от особена важност, защото около тях гравитират безпокойствата на вярващите. Големият проблем е, че някак прибързано се дават отговори на иначе толкова сложни въпроси. Същите са и причина за разделение между християните на доверяващи се и съмняващи се. Често можем да чуем силни изказвания: имай вяра и Бог ще промисли за всичко; в храма не може нищо да ни се случи; причастието е огън и затова никой не може да се разболее от него. Също не липсват обвинения за липса на вяра при онези, които не приемат тези абсолютни твърдения. Положението иначе е и доста интересно, защото отново ни прави свидетели на особени апокалиптично-есхатологични настроения сред християните. Търсят се знаците на старците и мистиците на Църквата, с чиято помощ сякаш искаме да чуем по-ясно гласа на Отца. Вслушването в гласа на отците е част от опита на Църквата, но това не означава, че винаги трябва да копнеем за откровение, а по-скоро да последваме техния начин на реагиране на уникалните за времето ситуации.
Митрополит Йоан: Оставането вкъщи на празниците няма да наруши вашата църковност
- Детайли
- Двери
В интервю за БНТ Варненският и Великопреславски митрополит Йоан изясни причините за разминаването на изявленията на Св. Синод и д-р В. Мутафчийски по повод реда на провеждане на празничните богослужения за Цветница и Великден. Представителите на държавата обявиха, че са договорили с архиереите богослуженията на празниците да се проведат на открито, за да се избегне близкият контакт между богомолците и евентуалното им заразяване с коронавируса. От Св. Синод пък обясниха, че промяна в реда на службите няма да има.