За насилието
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожски
Знам за насилието от собствения си опит, защото съм роден малко преди Първата световна война и най-ранните ми впечатления, когато бях съвсем малък, се формираха от слуховете за войната, които се носеха наоколо. След това дойде Руската революция, след това годините на емиграция, когато животът наистина беше много труден в някои отношения. Спомням си, че бях осемгодишно момче в евтин пансион, където връстниците ми можеха да ме пребият така, че да ме вкарат в болница. А после научих нещо за насилието, когато живях в Париж по време на войната и видях какво се случва около мен. Това е моята биография и я споменавам само за да покажа, че няма да говоря въз основа на някакъв особено дълъг опит в страданието (макар че като дете се чувствах много нещастен от жестокостта, която цареше около мен), а въз основа на факта, че съм видял много от него.
Ако се запитаме какво е насилието, мисля, че е важно да помним, че това е дума със същия корен като „сила“ или „вземам насила“. Насилието е действие или ситуация, в която умишлено (а понякога и неумишлено) се използва сила в опит да се посегне на независимостта на даден човек, група хора или държава, в опит да се унищожи целостта на даден човек, да бъде принуден да се превърне в някой, който не е, или да бъде принуден да действа в разрез със съвестта си, в разрез с убежденията си, в разрез с природата си. Това е негативната страна на насилието, но в същото време в Евангелието има и място, където се казва, че „небесното царство се превзема със сила“.
Цялото Православие трябва да говори със силен и решителен глас
- Детайли
- Александруполски митрополит Антим
Някога културните граници между Изтока и Запада са били ясно очертани и са прониквали в ежедневието на хората, именно защото са започвали от богословието и философията, развити в съответните географски области. Днес обаче начинът на живот по целия свят вече е западен, философията на религиите оказва слабо влияние върху манталитета на народите, а здравата религиозност се проявява само на фолклорно равнище. Ето защо характеристиките на популярното в Гърция антизападнячество са проблематични. В проучване, проведено за „Politico“, повече от една трета от анкетираните в Гърция (34%) заявяват, че „могат да разберат действията на Путин“, в сравнение с Италия (19%), Франция (13%), Германия (11%), Испания (10%) и Нидерландия (само 9%).
При всяко едно положение западният свят не е нито свят, нито непогрешим, нито безгрешен. Но това е единственият свят, който умее „да разсъждава и разговаря“. Това е единственият свят, който, докато не приеме всички, умее да прощава и да търпи, защото това е голямото наследство, което Евангелието му е дало, когато в продължение на хиляда и петстотин години хармонично е обединявало различните народи. Едва когато географският Изток е залят от Исляма, той пренася ex Oriente lux („светлината от Изтока“) на Запад и създава там Ренесанса.
Гръцките православни християни, които построихме Мариупол и го посветихме на Дева Мария, трябва да знаем това много добре и да не го забравяме. Но и да изпитваме болка, че този наш свят е нападнат от един кръвожаден лидер.
В Твое име ще излъжем, че е в Твое име
- Детайли
- Михаил Епщейн
Михаил Епщейн (р. 1950 г. в Москва) е руски и американски философ, филолог, литературен критик, професор по теория на културата и руска литература на университета „Емори“, Атланта, САЩ, професор по руска литература и теория на културата в университета на гр. Дърам, Великобритания, и автор на много книги и статии, носител на редица награди за литература и култура
В Братя Карамазови на Достоевски, в главата за Великия инквизитор, има едно пророчество, което едва сега започваме да разбираме и можем да съотнесем към най-новата реалност – държавническата и дори милитаристка роля, която Църквата поема.
Според логиката на Инквизитора в историята на християнството има три стадия. Отначало то се разпространява сред народите. След това срещу него се надига голям бунт – в името на науката, материализма и атеизма, в името на ситостта и властта. Великият инквизитор се обръща към безмълвния Христос:
Благовещение и неродената болница
- Детайли
- Майор доц. Георги Попиванов, ВМА
Неродената болница, неродените в Христа
Гавриилу вещавшу Тебе, Дево, радуйся
Днес е начало на нашето спасение и явяване на тайната от вечност:
Синът Божи става Син на Девата и Гавриил благодатта благовести,
затова и ние с него казваме на Богородица:
Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!
Благовещение е – началото на нашето спасение, празникът на смиреното послушание, истинският празник на жената, отпадането на клетвата, началото на Живота! Ирод търсеше да погуби Родилия се, но беше посрамен „като празнословец, който не знае да пее Алилуйя“. Ние също сме посрамени като празнословци, защото изоставихме болните деца, страдащите им родители и медиците, които полагат душата си за тях! Единствената страна в Европа без модерна многопрофилна Национална детска болница!
Началото на всички спасителни събития
- Детайли
- Ламброс К. Скондзос
Големият празник Благовещение Богородично е важен за всички християни, защото в този ден празнуваме началото на всички спасителни събития, случили се за изкуплението на човешкия род. На този свят ден славно празнуваме въплъщението на Сина и Слово Божие в чистата плът на св. Дева, за да се осъществи чрез Него вечният Божи замисъл за спасението на човешкия род.
В този велик ден честваме изпълнението на натовареното с най-много надежда обещание на Бога към човечеството. Когато нашите първосъздадени прародители не се подчиниха на божествената заповед в Едем и избраха пътя на греха, тлението и смъртта, абсолютно добрият и човеколюбив Бог даде великото обещание, че в бъдеще ще дойде в света „Синът на жената“, за да сложи край на властта на дявола и да изкупи човешкия род, както четем в Библията: „… и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“ (Бит. 3:15).
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
