Свещеното бездействие
- Детайли
- Прот. Андрей Ткачов
Йоаким и Анна дълго били безплодни. Така казва Преданието. Какво означава това безплодие, е трудно да разберем. Но трябва да се постараем. Безплодието на утробата е като една продължаваща събота. Съботата се е отнасяла не само за непосредствената работа, но и за отношенията с робите, със земята и домашните животни. Земята под угар също е в съботен режим за Бога. И волът, оставен да почива, също е бил в съботен режим. Утробата на Анна също се е намирала в състояние на съботен покой.
Сега да минем от тези думи към други. Когато убили Господ Иисус Христос, когато Той умрял на позорния кръст, тогава настъпвала събота. Набързо снели тялото Иисусово от оръдието на смъртта и Го положили в нов гроб, „за да не останат телата на кръста в събота, защото беше велик денят на тази събота“. А жените мироносици, намиращи се под игото на Закона, е трябвало да изчакат цяло ритуално денонощие, за да могат по изгрев в първия ден на седмицата да отидат при гроба Господен с миро в ръце. Този съботен покой на жените мироносици, вероятно е най-тежкият в историята на Израилския съботен покой. Едно е, когато си почиваш. Но съвсем друго е, когато си готов да тичаш, да си скубеш косите, да плачеш и да отидеш незнам си къде, а по заповед си длъжен да седнеш и да седиш на място цяло денонощие. О! Това е било велико денонощие на много тежко бездействие. Изобщо бездействието е нещо много трудно.
Притчата за неразумния богаташ
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Девета неделя след Неделя подир Въздвижение – Литургийно евангелие: Лука 12:16-21.
Повод нашият Господ Иисус Христос да разкаже притчата за неразумния богат човек е спорът между двама родни братя при разделянето на наследеното от тях имущество. Докато Спасителят учел народа, един от Неговите слушатели Го помолил да говори с брат му, та подялбата на наследството да бъде справедлива. Господ отговорил, че делото Му на земята не е да отсъжда между хората и да разпределя имуществото им. Иисус Христос призовал всички присъстващи да внимават и да се пазят по всякакъв начин от алчността, защото продължителността и смисълът на живота не зависят от изобилието на материалните блага. И за да станат думите Му по-разбираеми, Той разказал притчата за неразумния богаташ. От нея, както отбелязва средновековният тълкувател Евтимий Зигавин, съвсем ясно проличава, че алчността не само предизвиква грижи и скърби, но и не може да добави дори миг живот; действията, породени от алчността, не само са напразни усилия, но и имат пагубни последици за вечния живот на човеците.
Образователни иновации на древните християни, или кои са отците-пустинници?
- Детайли
- Жан-Клод Гай
Анри Бремон нарича първия период на монашеството в Долен Египет „университет на пустинята“. Няма как да не признаем това определение за много удачно. От една страна, то предполага място, където завършилите „началното училище“ могат да търсят Бога, и в същото време е пресечна точка на най-различни насоки на мисълта. За да видим колко своеобразна е била неговата роля, е важно да определим какво разбираме под този не съвсем точен термин отци-пустинници.
Очевидно това словосъчетание се използва за обозначаване на всички ранни автори-монаси, които е невъзможно да обединим под някакво по-точно название. Всъщност този термин се прилага поначало за всеки вид древна литература.
Така например, в сборника, наречен Животът на отците-пустинници (Париж, 1961 г.) виждаме последователно жизнеописанията на Антоний, Пахомий Велики, Яков Низибийски, Юлиан Пустинник и други отшелници от Сирия и Месопотамия, а в друг сборник под същото заглавие Отци-пустинници (Лондон, 1936 г. и 1962 г.) срещаме откъси от Йероним Стридонски, от Historia Monachorum, от Apophtegmata Patrum, от Йоан Касиан, от Йоан Мосх.
По-нататък ще използвам словосъчетанието „отци-пустинници“ в тесния смисъл за отшелническия начин на живот през 4 и 5 в. в пустинята на Долен Египет. За тази форма на монашески живот ни е известно от редица източници: „Житие на св. Антоний“, Лавсаик, Historia Monachorum, историците на църквата Сократ Схоластик и Созомен, Йоан Касиан и др.
Притчата за милостивия самарянин
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Осма неделя след Неделя подир Въздвижение – св. Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски
Литургийно св. евангелие: Лука 10:25-37
Безразличието – враг на любовта
Периодът на подготовка за празника Рождество Христово, който се разкрива пред нас от неделните евангелски четива, има за цел преди всичко проявата на любов и грижата към изпадналия в ръцете на разбойници човек. Това ни разказва със своя образен, иносказателен и силен език днешната притча за добрия самарянин. В нея Господ Иисус Христос ясно посочва, че любовта ни трябва да бъде освободена от условности и предразсъдъци, които ние обикновено сами си създаваме, за да оправдаем своето безразличие, от търсене на отплата и правене на сметки, от задръжки и резерви, които често ни пречат да проявяваме любовта на дело. Самарянинът, макар и да бил чужденец и друговерец, а това означава – враг на пострадалия юдеин, видя го и се смили. Като се освободил от враждебността и пристрастието, с удивителна чистота на мислите и сърцето живеел със силата и благодеянието на безкористната любов.
Протопсалт Иван Каиков – пример и вдъхновител за съвременните църковни певци
- Детайли
- Псалт Ивайло Борисов
Върху страниците на църковно-певческата летопис откриваме имената на мнозина верни творци и изпълнители на източно-църковното пеене. Разбира се, без техния труд и отдаденост на благодатното дело на църковната музика последната би спряла да се развива и разпространява, би застинала в своите форми като музеен експонат. Но Творецът промишлява и за църковно-певческото изкуство. И изпраща „верни човеци, които ще са способни и други да научат“ (2 Тим. 2:2) как успешно да следват многовековната певческа традиция. Един от тези „апостоли“ е нашият сънародник Иван Каиков.
Иван Каиков е роден на 10 февруари 1876 г.[1] в гр. Бунар Хисар, Одринско. Учил е в певческото училище на Атанас Долапчиев. След завършване на образованието си става народен учител. Иван Каиков става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През февруари 1898 г. Каиков се венчава[2]. Заради революционната му дейност турската власт го обвинява в противодържавие, вследствие на което в 1900 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. След седем години затворнически престой в крепостта Паяс кале той се връща в Лозенград. Притесняван от властта по-късно емигрира в София. Тук e назначен за певец в храма „Св. Седмочисленици“, а след това и в „Св. Софѝя“[3]. През 1910 г. Иван Каиков ръководи в София курс по източно църковно пеене и църковен ред, открит от взаимноспомагателното дружество на църковните служители с разрешението на Софийската митрополия[4]. През 1918 г. става учител в Константинопол и певец в екзархийския параклис. През 1932 г. е архивар в тамошната българска легация и певец в желязната църква „Св. Стефан“. През 1938 г. се пенсионира и се връща в София. Тук продължава да пее в различни храмове: „Св. Седмочисленици“, „Св. Софѝя“, „Св. Неделя“, „Св. Георги“ и др.[5] Иван Каиков почива на 15 феврури 1965 г.
