Любов и благотворителност

Детайли

Георгий (Ходр), митр. на Библос и пл. Ливан

26 Юли 2017

От днешното Евангелие разбираме, че Господ е живял с хората, бил е обърнат към тях. След като изцерил техните болни близки, Той видял, че хората са гладни, смилил се над тях и умножил хляба.

За да са успешни човешките отношения, техният език трябва да бъде езикът на милостта, а не юридическият език. Така че да не казваме „тези са моите граници, а онези са твоите“, „това е моето право, а онова е твоето“. Този юридически език е влязъл в употреба между светските хора, но той е недостатъчен и неефективен. Най-добрият език е езикът, който извира от сърцето и се влива в другото сърце.

Иисус се смили над хората, след това взе петте хляба и двете риби. Забелязваме, че храните, които взима Той, са от всекидневния живот на народа. Хората, живеещи около бреговете на Тивериадското езеро, са се хранели с хляб и риба. Но Евангелието тук има по-дълбок смисъл: хлябът става след това символ на Тялото Христово. А рибата за първите християни е символ на Христос, Негов образ, защото буквите на думата „риба“ на гръцки език, които са пет на брой (ΙΧΘΥΣ), представляват първите букви от думите: „Иисус Христос, Божи Син, Спасител“.

Параклис „Света Анна“ в с. Тракиец, община Хасково

Детайли

Двери

26 Юли 2017

Историята на това свято място започва преди близо два века. Една жена била сляпа по рождение. В навечерието на Успение на света Анна, 25 юли, Господ ѝ се явил и казал: „Ще отидеш в Елехча (старото име на с. Тракиец – бел. ред.). Там, в гората, има един камък, от който извира вода. Ще вземеш от тази вода, ще измиеш очите си и ще прогледнеш“. Отишла жената и намерила извора. Прекарала там цяла нощ и мила очите си. На следващия ден прогледнала. Тогава започнало изграждането на параклиса, който местните нарекли на името на света Анна – покровителка на жените и децата, и майка на Пресвета Богородица.

Параклисът „Света Анна“ до с. Тракиец е изграден изцяло с дарение и труд от хора, на които целебният извор е помогнал. Миряни от цяла България се стичат на святото място, дирейки спасение. Живата вода от аязмото помага не само при проблеми със зрението – много бездетни двойки се сдобиват с първа рожба след посещението си в параклиса. Стотици люде, страдащи от най-различни болки, получават изцеление от св. Анна.

Тъмнината, грехът и злото не са наша съдба

Детайли

Неврокопска св. митрополия

22 Юли 2017

Седма неделя след Петдесетница - св. мчци Трофим, Теофил и другарите им; св. свщмчк Аполинарий, еп. Равенийски

Литургийно свето евангелие: В онова време, когато Иисус си отиваше, тръгнаха подире Му двама слепци които викаха и казваха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 9:27-35)

Изцерението на двамата слепци

В днешното евангелско четиво се разказва за изцерението на двама слепци. Във всички евангелски разкази, както и във всяка евангелска дума, се крие безкрайно дълбок смисъл. Това е така, тъй като Евангелието говори за вечните, непреходни истини, за вечната правда на живота по Бога. Днешното евангелско четиво също разказва за вечни истини, които са особено важни за нашия всекидневен живот – за любовта на Бога към човека и за любовта на човека към Бога; за това, че Бог със Своята милосърдна помощ никога не оставя човека. Каквото и да се случва с нас, Бог никога няма да ни остави нито в беда, нито в мъка. Само да бъдем с Него чрез вярата си, да бъдем с Него чрез любовта си и с верността си към Него в нашия живот.

Слепци ли сме?

Детайли

Георгий (Ходр), митр. на Библос и планината Ливан

21 Юли 2017

Днешното евангелие започва с думите на св. апостол и евангелист Матей: Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и влязоха с Него в къщата (Мт. 9:27-35).

Това е урок за нас. Дали ние търсим Иисус? Следваме ли Го? Влезли ли сме в лична връзка с Него подобна на онази, която съществува между влюбения човек с възлюбената му? В това се  състои християнството. Християнството не се състои единствено в паленето на свещи пред иконите. Това е символ и почитание към иконата и към светията, когото изобразява тя. Но всичко това е само един вид изразителност.

Най-дълбокото и основното се състои в това да създадем връзка с Господ. Да признаем първо, че сме слепи, че не виждаме, че не сме слезли до евангелските дълбочини, че не сме „изяли“ Евангелието. Бог казва на св. пророк Йезекиил: Вземи тази книга и я изяж. Дали сме взели всяка дума и сме я погълнали, за да се уподобим на нея, за да ни признае Иисус?

За богатия началник и владиката

Детайли

Полина Спирова

19 Юли 2017

Тези дни български депутат дари скъпо копие на чудотворна светогорска икона на една голяма епархия. И депутатът, и владиката споделиха как се срещнали на Света Гора. Там богословът и доктор по теология от ДПС възжелал да направи нещо за Църквата и владиката спонтанно му подсказал какво би желал да получи... Някак си тази случка ми напомни на срещата на Иисус Христос с богатия началник – Лук. 18:18. И онзи началник искал да получи живот вечен, каквото вероятно търси и нашият депутат, след като ходи на Света Гора и пита владиката какво да стори. Христос съветва събеседника си да раздаде богатството си и да върви след Него. Всички знаем, че богатият началник се натъжил, защото разбрал, че не е в състояние да изпълни това. Той разбирал, че Христос иска от него да изостави не само богатството си, но и начина на живот, който това богатство му осигурява, властта, която дава, компромисите, които прави, задълженията, които носи. Началникът можел да достигне живот вечен не заради раздаването на парите на сиромасите, а заради свободата, която щял да получи от раздялата с богатството, от смяната на приоритетите в живота си. Христос го казва и по друг начин: Не можете да служите на Бога и на мамона. Не случайно Той нарича това служение. То не е просто привързаност, то е обричане, то е начин на живот и мироглед – да вярваш и да се уповаваш на парите, на силата и властта, които дават, да правиш всичко, за да не се разделиш с тях. Спасителят е знаел, че началникът ще се натъжи, затова се натъжил и Той; знаел е, че и за нас отказът от сигурността, която дават материалните блага, е много труден, но това е Пътят, който Той сочи като спасителен. Христос изисква пълна промяна от човека, скъсване с предишния начин на живот, който си има своите светски приоритети. Той иска пълно отдаване на Бога. Той не насилва никого, изборът е пред всеки човек.