Залезът на Светата Рус
- Детайли
- Прот. Роман Савчук
Прот. Роман Савчук, клирик на Московска епархия и сътрудник в Издателския съвет на РПЦ говори за духовните измерения на днешната световна криза: Свидетели сме на падането на още един Рим. Бог допуска да се унищожи всичко, което може да се превърне в идол. И може би това е вечен религиозен закон.
Има теми, по които е много трудно да се пише. Те са трудни, защото не само засягат основите на твоя мироглед, но и са в основата на целия ти житейски опит в светоусещането и търсенето на своето място в света. Израснах в Украйна. По произход, манталитет и самоидентичност винаги съм се определял като украинец. Говорех и мислех на родния си език – украински. С изключение на телевизията и първите три години от живота ми в Якутия, рускоезичната среда не беше моя.
Колко живота би спасила църквата, ако се беше обявила срещу войната?
- Детайли
- Иля Решетников
Публикуваме и третия текст, посветен на духовната криза на християните в Русия. Насилието над съвестта предизвиква различни реакции, някои от които болезнени и крайни. Този текст разказва как не бива да се говори на хората, как пропагандата убива не само силата на църковната проповед, но и душата на човека. За християните, и особено за църковните пастири, е важно да наричат нещата с истинските им имена, за да могат да направят нравствен избор.
Ето, войната достигна и до нас. Когато казвам това, нямам предвид картина от телевизора, а истинската болка и трагедия. Наскоро отец А. разказа публично историята на една жена, която загубила вярата си, след като получила писмо за смъртта на сина си, участвал в „специалната операция“ в Украйна. Тя изпаднала в нервен срив, загубила вярата си и помолила един познат младеж да върне нейните домашни икони в църквата.
„Защо Бог не ми помогна, след като се молех?“ – такъв е въпросът на нещастната жена към Бога. Може би това е бил единственият ѝ син, надежда и подкрепа в този свят на майка си, която вече била в напреднала възраст.
Недостойното поведение на пастирите: грях на Църквата или грях пред Църквата?
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Свещ. Йоан Бурдин от Костромска епархия на РПЦ стана първият руски свещеник, съден по новия закон за „разпространение на невярна информация за специалната операция в Украйна“. Един репресивен закон, който легитимира репресиите и доносничеството. О. Йоан беше арестуван по сигнал на негов енориаш, който се възмутил, че енорийският му свещеник се обявил срещу войната. Оттогава измина повече от месец, свещеникът е освободен от енорийска дейност „по искане на енориашите“. О. Йоан продължава да проповядва, но в думите му няма обида, нито осъждане. Публикуваме този негов текст като втори в нашата поредица, която показва как руските свещеници и миряни оценяват духовната криза, пред която са изправени. Това е неговият съвет към християните, които изпитват дълбока болка от случващото се в РПЦ и го усещат като предателство на Христос.
Недостойното поведение на пастирите поставя пред много членове на Църквата въпроса: може ли да се ходи на църква, да се приемат тайнствата, ако свещенството не спазва евангелските заповеди?
Особено сериозни съмнения възникват в случаите, когато духовенството изрича думи, изпълнени с ненавист и злоба, твърдейки, че са в синхрон с евангелското учение. Какво е това, ако не хула срещу Светия Дух (Мат. 12:31)?
Къде слепите водят слепците, ние знаем. Все по-често обаче хората, които не са загубили способността да различават добро от зло, които не са загубили милосърдието и съвестта си, питат: а няма ли и аз да падна в същата яма, ако остана член на това заблудено стадо? Достатъчно ли е това, че не приемам със сърцето си нечии кощунствени думи и постъпки? Още повече, че и Писанието казва: „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител“ (2 Кор. 6:17-18).
Руският Христос идва
- Детайли
- Иван Филипов
От началото на войната десетки хора публично отказаха да смятат себе си за чеда на Руската православна църква. Един от тях, сценаристът и продуцент Иван Филипов, разказва как е приключил почти четиридесетгодишният му живот в Църквата. За реалния брой хора, напуснали РПЦ или дори Православието, не можем да съдим, но е факт, че позицията на РПЦ в тези критични за Русия, Украйна и целия свят времена създаде проблем пред съвестта на хиляди вярващи.
В няколко последователни дни ще ви представим три текста, създадени от руски автори и предназначени за руските читатели – три различни погледа и решения и едно общо усещане за болка и предателство на Христос.
Ходя на църква още от дете. Когато се родих, майка ми и по-голямата ми сестра вече бяха кръстени и известно време ходеха в една популярна сред интелигенцията енория в Москва. Помня, че татко беше кръстен по-късно – като малък ми беше строго забранено да разказвам за това на външни хора или да го споменавам по какъвто и да било начин извън семейния кръг. Въпреки че беше късното, по-свободно десетилетие на 80-те години на миналия век, хората можеха да бъдат арестувани заради вярата си, а татко беше безпартиен, въпреки че работеше в изследователски институт, свързан с Централния комитет на комунистическата партия. Както и да е, минаха повече от тридесет години, а аз все още си спомням всичко.
Помня, че на двора ми се подиграваха, че съм „вярващ в Бога“ (престанаха след 1991 г.), а веднъж в плувния басейн треньорката по плуване ми свали кръстчето. Особено добре си спомням този епизод, защото кръстът не беше на верижка, която лесно би се скъсала, а на връвчица – беше ужасно болезнено.
Злото само изглежда всемогъщо
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Сегашното време е много по-страшно и опасно в духовен смисъл, отколкото началото на 20 в. Тогава е имало открито преследване на Христос и Неговата Църква. Всичко е било недвусмислено и от християнина се е изисквала само вярност към Христос и решимост да умре за Него. Не е било лесно психологически, но е било безопасно в духовен смисъл. И дори отричането е оставяло надежда за покаяние.
Това, което се случва сега, е сериозно духовно изкушение. Заблуда.
От човека не изискват да се отрече от Христос, да свали кръста си, но той трябва да се съгласи, че злото е добро и доброто е зло. Основните християнски истини и ценности са обърнати с главата надолу. Църковните пастири, както е било по време на Инквизицията, проповядват смъртта и убийството като лечебна панацея. А за човек, който не е самостоятелен във вярата си, е трудно да различи истината от лъжата. Особено когато лъжата е облечена в християнски дрехи и е прикрита с цитати от Свещеното Писание. Същото прави и сатаната, когато изкушава Христос.
Трудно е да избягаме от мисълта, че настъпват последните времена: „И понеже беззаконието ще се умножи, любовта у мнозина ще изстине“ (Мат. 24:12). Виждаме това изстиване на любовта всеки ден около нас и в самите нас. Няма нищо по-ужасяващо от това усещане, когато злото те завладее до такава степен, че физически усещаш как любовта изтича от сърцето ти и не си в състояние да я задържиш.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
