Сагата „Поп Кръстю“ в гр. Ловеч – епизод пореден

Детайли

Васил Колев, председател на Фондация „Граждани срещу насилието“

15 Юли 2022

След 10.11.1989 г. общественици, писатели, учени и публицисти направиха много, за да бъде реабилитиран автентичният образ на поп Кръстю Никифоров от гр. Ловеч като един от най-значимите ни възрожденци. Написани бяха десетки книги за истината по залавянето на Васил Левски. Издадени бяха книги за живота и делото на свещеника. Поставени бяха паметни плочи в Ловеч и Ботевград. Българската национална телевизия финансира документален филм за поп Кръстю със заглавие „Черна легенда“. През 2006 г. в София се проведе Юбилейна национална научна конференция, посветена на 125-годишнината от смъртта на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров (1838-1881 г.). В нея с доклади и изказвания участваха историци, литератори и други интелектуалци – представители на БАН, Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ), университети и исторически музеи. На тази конференция присъстваха вицепрезидентът на Р. България Тодор Кавалджиев, митрополитите Варненски и Великопреславски Кирил, Русенски Неофит (от 2013 г. Български патриарх) и Врачански Калиник. Материалите от конференцията бяха публикувани в сборник със заглавие Поп Кръстю – живот и дейност. В одобрените от МОН учебници по история вече не пише, че Левски е предаден от поп Кръстю.

Върви си с мир!

Детайли

Ик. Йоан Карамихалев

12 Юли 2022

- Тате, моля ти се, стани! – ридаеше млад мъж, когато спускаха ковчега с покойника в гроба. – Моля ти се, стани! Давам десет години от живота си, за да станеш!

Гробарите и свещеникът се спогледаха, но не казаха нищо. Какво ли не бяха виждали!

- Горкото момче! – чу се тих женски глас измежду десетимата присъстващи опечалени.

Приятелско семейство на покойника беше обещало да върне с колата си свещеника до църквата, където беше извършено опелото.

- Симчо остана съвсем сам! – каза зад гърба на свещеника съпругата на мъжа, който караше колата. – Кой ли сега ще се грижи за него?

Как да се молим за мир

Детайли

Митр. Антоний Сурожски

04 Юли 2022

Често човек си мисли: какво можем да направим? Сърцето се разкъсва от любов към едни и съчувствие към други: какво можем да направим, когато сме безсилни, безмълвни, безпомощни?

За пореден път на нашата човешка земя, изпълнена с много скръб и страдание, чашата на гнева, чашата на скръбта, чашата на човешкото страдание стига до ръба и отново прелива. И ние не можем да останем безразлични към тази скръб, която сега обзема хиляди и хиляди, милиони хора.

Пред нашата християнска съвест отново застава страшното, изискващо Божие слово или, по-точно, образът на Самия Христос, Който стана човек, Който влезе в нашия свят, Който се приобщи не към славата и добродетелта, а стана брат и на угнетените, и на грешниците.

Солидарността на Христос с човека не е разрушила Неговата солидарност с Отца; и тук пред нас е образът, който е толкова труден за разбиране и още по-труден за осъществяване: образът на Този, Който иска да бъде едно и с правите, и с виновните, Който обгръща всички с една любов – с любовта на кръстната скръб към едните и с любовта на радостта и отново на кръстната жертва спрямо другите.

Лъжата стана норма на живот

Детайли

Свещ. Йоан Бурдин

04 Юли 2022

Историята не учи хората на нищо.

Руската империя рухна съвсем не защото група войници не искаха да отидат на фронта, а защото масата от хора живееше в лъжа и се самозалъгваше. Царят уверяваше себе си и хората около себе си, че е „Божият помазаник“, който е способен да управлява страната. Високопоставените лица около него се преструваха, че народът обожава своя монарх и че само отделни размирници размътват водата. Революционерите пък лъжеха, че жадуват за „свобода, равенство и братство“.

Народът се преструваше на „богоносец“ и уверяваше, че е готов „да влезе в огън и вода за християнската вяра“.

Съветският съюз също беше подобно „потьомкинско село“.* Само че в още по-глобален мащаб. Говореха за равенство и получаваха дажби храна от специални разпределителни центрове. „Дишаха свободно от Москва до покрайнините“ и се стряскаха от страх при всяко почукване през нощта. Рапортуваха преизпълнение на петгодишния план, без да го изпълнят дори с една трета. Бодро строяха комунизма и влачеха от работа всичко, което беше зле опаковано. Разказваха за изобилие и ходеха до Москва, за да купят храна. Провъзгласиха „всекиму според нуждите, от всекиго според възможностите“ и въведоха единна тарифна система, като създадоха пожизнена опашка за закупуване на жилище и автомобил. Говореха за свобода и отказваха да издават паспорти на колхозниците, забраняваха пътуванията в чужбина. Скандираха лозунги като „Мир на света“ и изпращаха войски в Унгария, Чехословакия, Полша и Афганистан, изпращаха оръжия и военни съветници в Африка и Близкия изток, спонсорираха и обучаваха терористични организации по целия свят. Записаха свободата на вероизповеданието в конституцията и затваряха църкви, издаваха присъди за проповядване на Евангелието и за религиозна поезия.

Молба и молитва

Детайли

Михаил Шиндаров

25 Юни 2022

Всички хора се молят – ако не на Бог, то на богове или на хора. Молят се мюсюлмани, юдеи и християни, молят се езичници, атеисти и скептици. Всекиму се е случвало някога да се моли. Не се молят само тези, които се надяват да омагьосат Бога или околните. Между най-обичайните човешки постъпки и най-съкровените и вечни тайни на съвместността съществува рядко подозирана, но сигурна връзка. Тя е толкова отчетлива, че позволява чертите на едните да бъдат следени по прилика с другите. Но не е толкова сигурна, че да заличава разликата между тях. Най-всеотдайната молитва на вярващия може да бъде сравнявана с най-обикновената човешка молба – според значението на този, към когото е обърната. В известен смисъл, надеждата в благоволението на Бога не е много по-различна от надеждата в съгласието на съседа. Може би затова и в двата случая има неща, недостойни както за молитва, така и за обикновена молба. И молбата, и молитвата са, освен очакване, също и някакъв род признание и надежда, което пречи към тях да се посяга прекалено често. И то не заради баналното наблюдение, че признават зависимост. Въпросът е много по-сериозен и неговият поглед оприличава молбата и молитвата дотолкова, че засега ще престана да правя разлика между тях и аз. Колкото и да е изговорено за молитвата, колкото и често да се случва да помолим някого, все пак рядко бива забелязвано, че всяка молитва и всяка молба признават правото да им бъде отказано.