Защо гласът на свещениците на Руската православна църква в Русия не се чува седмица след началото на непрестанните удари на руските въоръжени сили в Украйна и защо „специалната операция“ не може да се нарече свещена война? Кратък разговор с прот. проф. Георги Митрофанов, преподавател по църковна история в Санкт-Петербургската духовна академия.
- Отец Георги, първият ми въпрос е прост: в ада ли сме или още не сме? Как възприемате случващото се? Вие лично страхувате ли се?
- Стилът на интервюто едва ли предполага толкова емоционално поставен въпрос. Но тъй като го зададохте така, ще предваря отговора си със стихотворение на един от най-трагичните руски поети на 20 век Николай Стефанович:
Метален звън зловещ, тръба зове ни,
знамения за сетния ни Съд
не ни доказват нищо, без промени,
край гарата минаващите трени
съгласно разписанието вървят.
Часовник бие, лавките край мен са,
вървя си през дъждовния ни град,
не знаейки в мъгливата ни есен,
че Страшният ни съд е произнесен
и всичко покрай мен е вече ад.
Това, което се случва, наистина възприемам като слизане на ада на земята и, разбира се, че ме е страх. Но все пак, опитвайки се да остана християнин в тази ситуация, аз се старая да разпозная абсурда около мене, защото адът е не само ужасен, но и абсурден, неговият най-съкровен смисъл. И когато не намирам отговор на въпросите си нито в сърцето си, нито в устата на ближните си, се осмелявам да ги задам на Бога с надеждата, че Той ще снизходи до тях.
- Кой е най-важният въпрос без отговор за Вас в момента?
- Този, който пророчески изпя Юрий Шевчук: „Какво ще стане с Родината и с нас?“. А аз бих добавил: „Ще остане ли Православната църква в Русия Христова църква, противопоставяща се на силите на ада?“.
- Патриархът каза: „Не дай Боже сегашната политическа ситуация в близката нам братска Украйна да се използва за това, че злите сили, които винаги са се борили срещу единството на Русия и Руската църква, да вземат надмощие“. Кои са злите сили в този случай?
- Не знам кого освен дявола може да има предвид патриархът, така че трябва да попитате него за тези сили.
- Дали така ми се струва, или епископите на Руската православна църква не осъждат военните удари по земя, откъдето всъщност Русия започва своето съществуване?
- В огромното си мнозинство публично мълчат. Но се утешавам с надеждата, че в личното си архипастирско общение с най-близките свои пасоми много от тях скърбят.
- Но защо това се случва шепнешком? Наистина ли има страх по-силен от страха да станеш „съучастник“, с чието „мълчаливо съгласие“ се случва случващото се, защото светските власти в Русия не крият църковността си, което означава, че около тях има духовници, на които се доверяват?
- Поради вековната традиция на църковна сервилност и, вероятно, поради дълбоко разбиране за повърхностността на църковността, даже по-скоро прицърковността на властта.
- Ако има такива, които осъждат, и други, които оправдават войната пред енориашите, можем ли да кажем, че това, което се случва тези дни, разделя Руската православна църква в Русия? Чии гласове се чуват повече сега?
- Такова скрито разделение между свещеници и пропагандисти в раса или „кръстени полит-офицери“ по думите на героя от филма „Мюсюлманин“ на режисьора Владимир Хотиненко, съществува отдавна. Но най-силно се чува мълчанието на мнозинството от духовенството.
- Вие самият как виждате бъдещето на православието в териториите на братската славянска земя – Украйна?
- Мисля, че настоящите събития ще нанесат много осезаем удар върху авторитета на Украинската православна църква на Московската патриаршия, която се оглавява от Негово Блаженство митр. Онуфрий.
- Какво трябва да направи един православен човек, който иска да спре войната?
- Такъв човек трябва да прави това, което му позволяват неговите възможности: морални, интелектуални, професионални, служебни, физически.
- Какво бихте казали на православен човек, който приветства военната операция? Аз лично познавам църковни хора, които аплодират това, което прави сега светската и военната власт на Русия в съседната страна.
- Бих казал на такъв православен човек, че в този момент той престава да бъде християнин и неговата вяра в този момент се заменя с идеология, която ненавижда човека.
- Православният християнин трябва да гледа на това със смирение или е по-добре да се опита да обясни на братята и сестрите в Христа, че омразата поражда само омраза?
- Човек не трябва да се предава на стихията на ненавистта, възприемайки собствените си неприятели като Божии врагове.
- Колко вярна е мисълта, че войните раждат светци, че самите войни могат да бъдат свещени? Днес такава война ли виждаме?
- Войните раждат мъртъвци, физически и морални инвалиди. А съвестните и мислещи хора след войната по правило стават антимилитаристи и се опитват само в най-крайните случаи да се противопоставят на злото със сила. Свещени войни има при мюсюлманите. За християнството войната винаги е била тежък грях.
- Ако светините на Киев бъдат изгубени, ще оцелее ли православието?
- Най-важното е след все още малкия апокалипсис, случил се досега в Русия и Украйна, да останат повече просто живи хора, а тогава сред тях ще има и християни, а значи и Христовата църква ще се запази.
- Малък апокалипсис? Значи Вие не изключвате голям апокалипсис?
- Големият Апокалипсис, разбира се, е неизбежен.
- Според Вас кой може да спре братоубийството?
- Разбира се, Господ Бог, ако хората не се опитат да Му попречат. Защото, както казва един от изключителните руски богослови на 20 век Владимир Лоски, „Бог е безсилен пред човешката свобода“. А ако се върнем към началото на нашия разговор за моето усещане за сегашната ситуация, трябва да ви кажа, че не само не виждам никакви оптимистични перспективи за нас, но и не ги предчувствам. И затова ще завърша нашето интервю по същия начин, както го започнах – със стихотворение, този път на един от най-исторически чувствителните поети на руската диаспора Георги Иванов, написано още през 40-те години на 20 век:
Сега теб няма да унищожат,
както мечтае онзи вожд безумен,
съдбата ще помогне, Бог ще ни даде
но руският човек е уморен
да страда и да се гордее,
върви нанякъде без цел
в забравата да се зарее.
А може би да сложи край
и нищо да се не възражда –
нито под сърпа, нито под орела…
