Сегашното време е много по-страшно и опасно в духовен смисъл, отколкото началото на 20 в. Тогава е имало открито преследване на Христос и Неговата Църква. Всичко е било недвусмислено и от християнина се е изисквала само вярност към Христос и решимост да умре за Него. Не е било лесно психологически, но е било безопасно в духовен смисъл. И дори отричането е оставяло надежда за покаяние.
Това, което се случва сега, е сериозно духовно изкушение. Заблуда.
От човека не изискват да се отрече от Христос, да свали кръста си, но той трябва да се съгласи, че злото е добро и доброто е зло. Основните християнски истини и ценности са обърнати с главата надолу. Църковните пастири, както е било по време на Инквизицията, проповядват смъртта и убийството като лечебна панацея. А за човек, който не е самостоятелен във вярата си, е трудно да различи истината от лъжата. Особено когато лъжата е облечена в християнски дрехи и е прикрита с цитати от Свещеното Писание. Същото прави и сатаната, когато изкушава Христос.
Трудно е да избягаме от мисълта, че настъпват последните времена: „И понеже беззаконието ще се умножи, любовта у мнозина ще изстине“ (Мат. 24:12). Виждаме това изстиване на любовта всеки ден около нас и в самите нас. Няма нищо по-ужасяващо от това усещане, когато злото те завладее до такава степен, че физически усещаш как любовта изтича от сърцето ти и не си в състояние да я задържиш.
Преставаш да гледаш новините по който и да е канал, затваряш се за мъката на другите хора, защото си безсилен да им помогнеш и не можеш да спреш злото. Но от злото не може да се избяга: то вече живее в хората около тебе, понякога толкова близко, че не можеш да скъсаш с тях, без да загубиш и малкото любов, която все още е в сърцето ти.
И дори опитът да се отделим от хората, които са попаднали под властта на злото, е в полза на дявола, защото той е баща не само на лъжата, но и на всички разделения и раздори.
Създава се усещането, че няма изход.
Но и това е само заблуда, измама!
Злото само изглежда всемогъщо: то не завладява целия свят. Десетки, стотици хиляди хора помагат на бежанците, като споделят с тях хляба и подслона си. Всеки ден чуваме за християни, които извеждат хора от опасни територии. Знам за случаи, в които доброволци дори се връщат за домашни любимци, които собствениците им са изоставили, докато са бягали от обстрела.
Злото винаги е надуто и изпълнено с гордост, то винаги се възгордява и тръби за себе си. Любовта, от друга страна, не е надменна, горделива, безпорядъчна, не търси своето, не се дразни, не мисли зло, не се радва на неправда, а се радва на истина; всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не престава, макар че пророчествата ще престанат, езиците ще замлъкнат и знанието ще отпадне.
Нямаме друго оръжие, особено когато ни запушват устата, когато думите стават безсмислени, а споровете се превръщат в размяна на цитати. Само в делата на любовта е нашата надежда. „Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и преследват“ (Мат. 5:44). Това е едновременно изпитание за нашата вяра и единственото оръжие, което не нанася рани, а има силата да изцелява сърца. В крайна сметка състезанието на делата на любовта е единственото бойно поле, на което злото със сигурност е обречено на поражение. Защото злото не е способно на любов.
