Рамо до рамо

Детайли

Александър Солдатов, Новая газета

14 Септември 2022

РПЦ и патр. Кирил се превърнаха в безусловни съюзници на Кремъл. Това е разбираемо: съдбата на йерарсите, които не са вярвали, че „цялата власт идва от Бога“, винаги е била незавидна.

Известно е, че настоящият предстоятел на Руската православна църква оправдава и благославя всички действия на сегашното руско ръководство. В контекста на случващото се в Украйна Кирил определя държавата по следния начин: „Институция, която има законното право да използва сила, за да принуди… други държави, ако вижда в тях заплаха, към това такава заплаха да не съществува“.

Трябва да се признае, че позицията, която заема патриархът, е дълбоко вкоренена в православната традиция, където тя се нарича „симфония на властите“ – на държавата и църквата. И тъй като това е „симфония“, нито една нота в нея не трябва да звучи дисонантно. Историческото православие се превръща в заложник (и жертва) на византийския модел на цезаропапизъм, който в руските условия достига до абсолютизъм, когато императорът е провъзгласен за „глава на църквата“ (чл. 42 от Законовия кодекс на Руската империя). Въпреки тази „родова травма“ на източното православие обаче в историята му е имало архиереи, които са поставяли Евангелието над светските закони и са влизали в пряк конфликт със своите владетели. Това често им е струвало живота. Важно е да ги припомним от гледна точка на оценката на самата възможност за „алтернативен“ път на РПЦ в екстремните исторически условия, в „огненото изкушение“, през което тя преминава сега.

Задачата на младия човек: да прави повече за хората около него

Детайли

Иван Клочков, сп. „Дорога вместе“

08 Септември 2022

Интервю с о. Георги Чистяков (1953-2007) за подхода към младите хора и задачите, които стоят пред тях в съвременния свят.

- О. Георги, веднъж казахте, че не можете да оставите преподавателската работа. Не можете да оставите своите студенти и докторанти. Защо това е толкова важно за Вас?

- Бъдещето винаги принадлежи на младото поколение. Струва ми се, че е важно не само да общуваме с младите, както свещеникът общува с енориашите и приятелите си, но да общуваме с тях в процеса на работа всеки ден. Именно по този начин подготвяме своята смяна. Така в Църквата се формира онова, което в широк, във философски смисъл наричаме апостолска приемственост. Всичко живо в Църквата се предава именно така: от ръка на ръка, от човек на човек. И затова да работим колкото се може повече с младото поколение, е просто необходимо.

- Лесно ли създавате контакт с младите хора?

- Дойдох като преподавател в университета, когато бях на двадесет и две години. Оттогава досега винаги съм имал студенти, докторанти и според мен никога не съм проблем в общуването с тях.

 - Как Ви се струва, разбирате ли младежите?

- Ясно е, че не ги разбирам. Много неща не разбирам, и те, моите по-млади приятели, вероятно знаят това. Но в някои аспекти смятам, че все пак ги разбирам.

Общество, което е изоставило милосърдието в името на благоденствието, е изоставено от Бога

Детайли

Прот. Павел Аделгейм

04 Септември 2022

Публикуваме статия на руския свещеник прот. Павел Аделгейм (1938-2013) от „Живой журнал“ от 2010 г. С много болка духовникът мисионер и изповедник, който заплати с живота си за своята вярност към Бога, описва как неусетно Христовият дух бива изтласкван от църковния живот в неговата църква. Компромисите с Божията правда, вършени в името на целесъобразност или лична изгода, закономерно и неизменно водят до отпадане от Бога. В този смисъл неговите думи, изречени преди повече от десет години, днес звучат пророчески.

Това, което се случва с РПЦ, не може да остави безразлични духовниците, които са се свързали с нея и са живели с нея през целия си живот като с невяста. Когато бях ръкоположен, Руската църква беше съвсем различна. Духовните промени бяха бавни. Старата духовна среда беше запазена. Основната маса от вярващи и духовници, дори от епископите, бяха изповедници, техни духовни чеда и почитатели. Постепенно това ядро, което пазеше пълнотата и чистотата на църковния ритуал, стремежа към духовен живот и моралните принципи на Евангелието, отиде при Бога.

Послание за Църковната нова година (1 септември 2022 г.)

Детайли

Вселенски патриарх Вартоломей

01 Септември 2022

† Вартоломей

по Божия милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим

и Вселенски патриарх

До цялото изпълнение на Църквата,

благодат, мир и милост от Създателя на цялото творение,

нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

Високопреосвещени братя йерарси и възлюбени в Господа чеда,

Влизайки днес с Божието благословение в Новата църковна година, с празника на Индикта ние почитаме Деня на защитата на природната среда, като въздаваме слава и благодарност на Твореца на всичко за великия дар на творението.

Отново с цялото си сърце заявяваме, че зачитането на творението и постоянната грижа за неговото опазване принадлежат към сърцевината на нашата православна идентичност като един от нейните най-скъпоценни елементи. Църквата приема и учи, че причината за човешкото отчуждение от „твърде доброто“ творение и от ближните ни е отчуждението от Бога. Тя подчертано ни припомня, че няма автентична свобода без Истината и вън от Истината, защото тя е силата, която истински освобождава. „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8:32).

Служба за началото на индикта – 1 септември на български

Детайли

Свещ. Траян Горанов, Великобритания

01 Септември 2022

Начало на индикта, т. е. новата църковна година

Почитаме и паметта на преподобни Симеон Стълпник, светите 40 жени мъченички и св. мъченици Калиста и братята й Евод и Ермоген

Вечерна

Блаже́н муж: 1-ви антифон.

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 1:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

На индикта, глас 1. Подо́бен: Небе́сных чино́в:

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

След като научихме молитвата от първоначалното божествено учение на Христос, нека всеки ден казваме на Твореца: Отче наш, Който живееш на небесата, давай ни насъщния хляб, като презираш греховете ни.