„Да идем до Витлеем“. Как да преминем през 40-те дни пост до Рождество
- Детайли
- Монахиня Елизавета (Сенчукова)
„Кое ще ни отлъчи от любовта Христова – скръб или утеснение“ (Рим. 8:35), или лошите новини, или пониженият стандарт на живот, или коронавирусът? 2020-та година беше ужасна – страхувахме се, лишихме се от спокойствието си и от близките си хора, карахме се и се отчайвахме. Но ще мине няма и месец и ще дойде Рождество Христово“.
Какво ни казва Евангелието за изминаването на този път
Ако четем Свещеното Писание не само като разказ за случили се събития, но и като ръководство за действие, така или иначе всеки призив на Господ към човека ще трябва да съизмерваме със себе си.
Освен това, ако призивите на Господ към персонажите от Стария Завет ни напомнят, че трябва да бъдем готови за послушание към Него (при това често старозаветните изисквания на Бога към нас трябва да бъдат разбирани алегорично – наистина, не може да сме длъжни да принесем децата си в жертва, ако чуем глас от небесата, по-скоро спешно трябва да се насочим към някой психиатър), то в Новия Завет Господ от момента на Своето въплъщение говори вече непосредствено и лично на всекиго от нас.
Ето, и в Евангелието според Лука Бог чрез ангелите се обръща не само към пастирите в полето. И далеч не само пастирите отговарят на Неговия призив.
Чумата и ковид
- Детайли
- Арголидски митрополит Нектарий
С появата на COVID-19 книгата на Албер Камю Чумата внезапно стана актуална и в тези дни се чете много.
Освен че е една алегорична книга, чрез която писателят описва тоталитарните режими, съвременните читатели откриват поразителни сходства със състоянието, в което живеем през последните месеци. Бих искал да отбележа някои от тези моменти.
През 1940 г. чумата се появява в Алжир и по-специално в гр. Оран. Заразените и смъртните случаи се увеличават в геометрична прогресия.
Първата реакция на жителите е отрицание, точно както виждаме и ние днес: отричане и подценяване на опасността. Гражданите заравят глава в пясъка, затварят очи за трагедията, която се разгръща пред тях, не искат да признаят суровата реалност. Камю пише:
„Бедствията са наистина нещо обичайно, но човек мъчно вярва в тях, когато му се стоварят на главата. По света е имало толкова чума, колкото и войни. И все пак, както чумата, така и войната заварват хората винаги неподготвени. Д-р Рийо, както и нашите съграждани, беше неподготвен, затова трябва да разберем неговите колебания. Трябва да разберем, че той се раздвояваше между тревогата и самоуспокоението. Когато избухне война, хората казват: „Няма да трае дълго, това е безсмислица“.
И няма съмнение, че войната със сигурност е голяма глупост, но това не ѝ пречи да продължава дълго.
Човешката глупост е упорита и ако не мислехме винаги само за себе си, щяхме да го забележим. В това отношение нашите съграждани приличаха на всички други – мислеха за себе си или, с други думи, бяха хуманисти: не вярваха в бедствията.
Молебен канон към закрилника на децата св. Стилиан
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Паметта на св. Стилиан Пафлагонийски честваме на 26 ноември. Той е живял през втората половина 5 в. в областта Пафлагония на южното крайбрежие на Черно море (съответно Северна Мала Азия, днес в Турция). От младини отишъл да се подвизава в манастир, а по-късно се оттеглил в една пещера в пусто място, където се отдал на монашески подвиг. Скоро при него започнали да идват за помощ и съвет както монаси, така и много вярващи. Светецът с Божията благодат започнал да наставлява, но и да изцерява възрастни и деца. По подражание на Христос той проявявал внимание и любов към малките дечица, като не само ги изцерявал, но и наставлявал онези от тях, които вече били способни да разбират съветите му. С молитвите си към Всеподателя Бога св. Стилиан помагал и на много семейства да се сдобият с деца. Затова като благодатен детепазител той се изобразява, държащ в прегръдката си младенец.
У нас той е добре известен и много хора прибягват с молитва към неговото застъпничество. Затова е бил преведен на български и молебният канон, изпълняван при моленията към него. Настоящият превод също е направен от оригинала по молба на свещ. Траян Горанов от Англия, за да е на разположение на всички, които чувстват нужда от божествена подкрепа в трудни мигове на своя семеен живот.
Канонът е поредица от девет песни (през по-голямата част от годината втората песен се пропуска, така че остават само осем песни), т.е. кратки поетични творби, съставени от куплети (строфи, наричани тропари), като всяка песен има своя тема, зададена още в първия тропар (наричан ирмос). Преди всеки тропар се казва стих, имащ отношение към личността, на която е посветен канонът. След трета и след шеста песен се вмъкват специални текстове и (или) се отправят моления, както в настоящия случай.
Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги, и во веки веков.
Митрополитът на Фтиотида Симеон: Богатството на неразумния богаташ е неговият егоизъм
- Детайли
- Двери
Митрополитът на Фтиотида Симеон в проповедта си в храм „Благовещение Богородично“ тълкува неделното евангелско четиво за неразумния богаташ, свързвайки известната притча с настоящата ситуация.
„Богатството, което този неразумен богаташ мисли, че притежава, не са само материалните блага. Богатството му се състои в неговото безкрайно и неизчерпаемо его, заради което той не вижда никого и нищо пред себе си.
И ето че идва Христос, обръщайки се към него и към всички нас с въпроса: Не виждаш ли какво става около теб? Погледни за малко в болниците. Не виждаш ли, че вчера, само за вчера, всеки час са умирали четирима души. 108 човека починаха вчера само от една болест, като изключим другите прричини. Не виждате ли какво се случва в света, във всяко кътче на земята?
А ти почивай, яж и се весели. Казвай си, нека се наслаждавам на живота, нямам нужда от нищо, аз съм силен, постигнал съм всичко с помощта на науката, на технологиите, на икономиката, на бързата интернет връзка. С всички блага, които имам, мога да си живея чудесно.
Преп. Яков Цаликис: Давам, каквото мога
- Детайли
- Преп. Яков (Цаликис)
На 21 ноември 1991 г. почива един от ярките съвременни светци и чудотворци отец Яков Цаликис, игумен на гръцкия манастир „Преп. Давид“. Той беше канонизиран от Вселенска патриаршия през 2017 г. Паметта му се чества на 22 ноември, за да не съвпада с големия празник на Въведение Богородично.
Притеснението е най-голямата болест
Оплаквах се на преподобни Давид за маслините, които отсече онзи безбожник и казвах: „Свети Давиде, нима оставих всичко и дойдох тук, за да се грижа за твоите работи с толкова имоти?“. Посред бял ден от иконостаса се чу един шум, тоест светата му икона изчезна от иконостаса, простете ми, и застава един монах на северната врата на олтара, там, където е архангел Михаил, и ми казва:
- Отче, не се притеснявай, защото най-голямата болест за човека е притеснението.
И веднага стана невидим след тези думи и се върна на мястото си (на иконостаса). Предавам ви го, чеда мои, да го знаете: най-голямата болест за човека е притеснението.
Не проклинам
Имахме един кестен, на триста години беше. Отсякоха го и го взеха – един нечестив лесничей го отнесе в дома си да направи дограма. Аз научих чак след 15 дни, че са го отсекли. Е, чеда, аз сега какво да правя – да служа всенощно бдение, Литургия или да ходя да пазя кестена? И казах: „Свети Давиде, да им въздадеш според делата им, да не им се случи нещо лошо, но да ги просветиш“.