Една тиха годишнина
- Детайли
- Иван Димитров
Една тиха годишнина отбелязваме днес, която гръмко вика към националната ни съвест. Но в тревогата на днешния ден, която се проточва вече почти десет месеца, отвикнахме да си спомняме за онези личности и събития, които са помогнали да се изградим като българи в много по-трудни времена (които не ми пречи да нарека и времена на робство, но нали и свободните епохи имат своите робства?!).
На днешния ден, мразовития 4 януари, през 1881 г. в килията си в Рилския манастир тихо е предал неспокойно будния си дух отец йеромонах Неофит Рилски.
Сто и четиридесет години изминаха оттогава, но в днешния ден слушаме за ваксини или нарушения по време на изминалите празници, а никой не се сеща за този скромен, но светъл дух на родното Възраждане. Неговото име днес носят един университет, десетки училища, поне едно селище и още множество институции на народната свяст.
Служба за Обрезание Господне и св. Василий Велики на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Обрезание Господне и св. Василий Велики
Утринна
На Бог Господ, тропар на свети Василий, гл. 1: (два пъти)
Твоята проповед се разнесе по цялата земя – тя прие твоите слова, с които достойно поучаваше, изясни естеството на всичко съществуващо, разкраси човешките нрави, преподобни отче, който си царствено свещенство, моли Христос Бог да се спасят нашите души.
Слава..., и сега... тропар на Обрезание, гл. 1:
Иисусе, Който седиш на огневиден престол във висините заедно с безначалния Отец и Твоя божествен Дух, Ти благоволи да се родиш на земята от непозналата мъж Девица, Твоя майка, затова беше обрязан като човек на осмия ден. Слава на Твоето всеблаго решение, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождане, единствени Човеколюбче!
Страстта на страха: Как да преодолеем излишната и изтощаваща тревожност
- Детайли
- Емилия Бойчева
След интеврюто в Двери (тук) психологът Емилия Бойчева дава за читателите на сайта конкретни съвети за справяне със страховете и безпокойството, предизвикани от пандемията и несигурността в света. Г-жа Бойчева изхожда не само от позицията си на професионален психотерапевт, но и от опита си на вярваща християнка.
1. Винаги максимално точно формулирайте конкретните причини за своето безпокойство тук и сега. Помнете, че мисълта за нещо не го прави факт. Не вярвайте на всичко, което си мислите. Когато нямате конкретен факт тук и сега, който поставя пред вас задача за решаване, необходимост от конкретни действия за преодоляване или предотвратяване, тогава много лесно е да се заблудите и да влезете в измислен сценарий с всевъзможни последствия. Тогава започват безпочвените и ирационални тревожни предъвквания. Само че вие вече не забелязвате, че те са безпочвени и ирационални. Знаете само, че се чувствате ужасно и животът ви вече не е същият, и сънят ви вече не е същият, и събуждането е мъчително и съпроводено с тревожно очакване на неясна катастрофа…
Пандемията в центъра на Рождественските архипастирски послания на българските митрополити
- Детайли
- Двери
Отминаващата необикновена година, белязана от безпрецедентни за съвременните хора ограничения, объркване и смърт, разкри пред човека истината за неговата слабост, безпомощност и тленност. Пандемията, поразила целия свят, постави пред човечеството не само медицински, икономически и социални въпроси, но подложи на изпитание и мирогледа на съвременния човек. В дните на Рождество Христово митрополитите на БПЦ поставиха в центъра на своите архипастирски послания именно пандемията с духовните и моралните въпроси, които излязоха на дневен ред. Архиереите са единодушни, че причина за пандемичното нещастие, сполетяло света, е безотговорността на хората както към творението, така и към Бога и ближния. Грехът е в основата на разделението и страданието на хората, заявяват духовниците, и призовават вярващите с радост и надежда да приемат вестта за Раждането на Спасителя, защото както тогава, „в дните на цар Ирод“, така и днес идването на Божия Син в света на хората е свидетелство за Божията любов и грижа за човечеството.
Смирението – големият дар на Христос за хората
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Дългата подготовка, която Църквата е определила, за посрещането на Рождество Христово е достатъчна, за да ни покаже, че се случва нещо изключително и неповторимо. Отците на нашата църква възпяват този празник като начало на спасението ни, тъй като всичко добро, последвало след това, започва от момента, в който се ражда Христос.
Не е било лесно за Бога да намери решение за проблема на човека. Човекът е озверял и се е отдалечил от Него. Егоизмът му укрепвал и колкото повече време минавало, толкова състоянието му се влошавало. А както ни уверяват отците-аскети, егоизмът и високомерието са равнозначни на психическо разстройство и лудост. Закономерно хората са стигнали дотам да се покланят на идоли и демони, дори на безсловесните животни и влечуги.
Независимо че е било достатъчно да хвърлят един поглед около себе си и да намерят решение на проблема си. Хармонията на вселената, подредеността на творението и невероятната красота на природата възпяват истинския Бог. Всичко вика на висок глас за своя Създател! Хората обаче, здраво стиснали очите си и запушили напълно ушите си, са успявали да не забелязват Бога. И вместо Него са били готови да приемат всичко друго, но не и истинския Бог.