Из живота на стареца Яков Цаликис в манастира „Преп. Давид“
- Детайли
- Преп. Яков (Цаликис)
Преподобни Яков Цаликис (1920-1991) е канонизиран от Вселенската патриаршия през 2017 г. Паметта му се чества на 22 ноември.
… Притеснявах се и се разболях от тревоги за манастира – не поради отците, макар че и ние си имаме своите проблеми. Често пъти, когато отците работят, има и амбиции, има и изкушения, скандали. Имахме един малък имот, беше на четиристотин години… При отчуждаванията 1932-1938 г. безимотните взеха имотите.[1] Към 20-30 хиляди декара взеха светските хора. И горите, разбира се, станаха общински. Е, ние имаме хора, всички хора помагат на манастира. Нямаме нужда нито от имоти, нито от собственост, но тъй като имаме една малка маслинова горичка и няколко нивички, те ни дават по малко жито и хляб. Днес тук е отец Яков, идват хората и помагат на манастира. Утре ще умра. В манастира има шестима отци, може да дойдат още двама-трима, да станат петдесет. Е! Как ще живеят те, ако нямат малко хляб в манастира? Да стане нещо извънредно и да нямат малко зехтин, да няма откъде да съберат малко маслинки? Бог, разбира се, помага и никого не оставя, грижи се за хвъркатите в небето, а колко повече за нас. Но ние като хора защо да не се погрижим манастирът да има няколко ниви, колкото да изкарват хляба си отците, и една маслинова гора – след като манастирът е имал хиляди декари?
Похвално слово за светия и славен великомъченик и мироточец Димитър
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, архиепископ на Русия
Благослови, Отче!
Преди промисъла на Христовото въплъщение смъртта бе страшна за човеците. Когато Той стана човек и вкуси смърт за човеците, тогава за тях смъртта стана сладка, с голямо усърдие търсена и приемана, та заради нея отплата да отдадат на Този, Който заради нас умря, и чрез страданията да почетат пострадалия Владика. Защото, ако Той за слугите и за съгрешилите умря, на съгрешилите раби много повече подобаваше с голямо усърдие заради смъртта на такъв Господар възмездие да въздадат.
Затова и Димитър, великият и непобедим истински страдалец, днес извърши добро въздаяние, като поднесе скъпоценни дарове на щедро даряващия Цар, мига като улучи, отдавна за него желан, за да не пази благочестието само за себе си и отечеството си на него да учи, но и да изповяда открито пред всички най-безспорното знамение на любовта към Господа. Защото който Мене признае пред човеците – рече, – ще призная и аз него пред Моя Отец небесен (Мат. 10:32).
Отец Валентин Амфитеатров – голям молитвеник и вдъхновен проповедник
- Детайли
- † На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Предлагаме на читателите на Двери още един откъс от книгата "Образци на пастирско служение в Русия през 18-20 в." на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф (Босаков). Текстът в Двери е част от разказа за прот. Валентин Амфитеатров (1836-1908), грижовен пастир, прозорлив духовник, вдъхновен проповедник.
С назначаването на о. Валентин в Москва започнал нов период в пастирската му дейност, който е най-продължителен и плодотворен.
Храмът „Св. Константин и Елена“ не бил много известен и малко хора го посещавали. Но отец Валентин доказал, че ревностният свещеник може да привлече богомолци и в непосещаван храм. Той служел сам, нямал дякон.
Но след време хората започнали да се стичат с радост в храма на о. Валентин, за да се молят, да разкрият на духовния пастир своята душа, да излеят натрупаната мъка, да поискат мъдър съвет. Отецът посрещал всички с топлина и мъдрост. Той лекувал всички души. Неговото пастирско слово докосвало духовната струна на всяко човешко сърце. Славата на о. Валентин като голям молитвеник, опитен, мъдър и благодатен пастир и талантлив проповедник бързо се разпространила дори извън пределите на Москва.
Отец Валентин живеел в Москва, в малка къща на брега на Москва река, зад Смоленския пазар. Всяка сутрин бързал към своя храм да се моли за хората. Той желаел спасението на всички. В човека виждал на първо място създание Божие, сътворено само за блаженство. Затова всички хора му били близки и скъпи като деца Божии.
Литургия на свети апостол Яков в български превод
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Как се сигна до това начинание
В началото на 2020 г. в разговор с моя приятел и събрат по служение иконом Виктор Иванов-Цимер от Германия, той ми говори за Литургия на ап. Яков. Аз 18 г. свещенодействам, но само като име я бях чувал. Отецът ми изпрати копие на литургията на църковнославянски, редактирана от незабравимия Левкийски епископ Партений и отпечатана през 1948 г. (тук). Тя привлече особено вниманието ми, след като влязохме в lockdown-a, и започнаха споровете кой е по-православен и как трябва да се причастяваме. Изчетох доста противоречива информация за самата литургия. Поради рядката ѝ употреба срещнах малки разлики между превода на дядо Партений, варианта на Санктпетербургската духовна семинария и английския вариант. Най-много разлики имаше в обяснителните бележки (при мене в блога ми те са с червени букви). Аз се опитах да се придържам основно към варианта на дядо Партений, като през цялото време си представях сякаш я служа, за да мога да поставя онези обяснителни бележки, които са най-логични.
И така след доста месеци труд, след две редакции, граматическо-правописна от страна на презвитера Атанаска Коройчева и богословска от страна на проф. Иван Желев Димитров, ви предлагам български вариант на литургията на св. ап. Яков.
Предварителни указания за извършване на литургията на св. ап. Яков
Служба за св. Йоан Рилски на 19 октомври на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Блажен муж, 1 антифон
Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, глас 1:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стих 8: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)
Подобен: Небесних чинов
Изгрелият първи сред постниците, възпитаният в пустинята, светилникът от Средец, всички ние да похвалим с песни като кажем: радвай се, велика славо, която се явяваш в наши дни, преблажени!
Стих 7: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2)