Какъв патриот е бил св. Николай Японски

Детайли

Иля Решетников

08 Февруари 2023

Св. Николай (Касаткин), архиепископ Японски (1836-1912) е руски мисионер, който разпространява православната християнска вяра в Япония. Паметта му се отбелязва на 3 (16) февруари. По време на руско-японската война (1904-1905 г.) той се оказва в ситуация, когато сънародниците му воюват с неговото паство. В резултат от поражението на Русия в тази война в страната възниква „революционна ситуация“. Днес, в условията на руско-украинската война неговото име е използвано от пропагандата като „пример за християнски патриотизъм“. Откъси от дневника на светителя разкриват как той в действителност е преживявал трагедията на войната.

Моите православни приятели в последно време ми казват: „Иля, защо от нищо правиш нещо? Трябва да бъдем патриоти като св. Николай Японски. По време на руско-японската война той е бил изцяло на страната на Русия и се е молил нейната армия и флот да победят!“.

Бил ли е светителят Николай Японски патриот? И ако е бил, то какъв?

За този светец в агиографската литература срещаме следното твърдение: той е бил за Русия и се е молил за нейната победа над Япония, докато е лежал в затвора.

За да разберем хода на мисълта на св. Николай Японски, нека се обърнем към неговите дневници, в които има размишления за руско-японската война и причините за поражението на Русия.

През юли 1904 г. светителят пише в личния си дневник:

Васил Колев: В основата си атаката срещу о. Кръстю Тотев Никифоров е съпротива против Църквата

Детайли

Двери

01 Февруари 2023

Дългогодишната битка за името на малкия площад пред Художествена галерия „Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“, гр. Ловеч, приключи. По решение на Общински съвет на гр. Ловеч от 26 януари 2023 г. (взето с гласове „за“ и гласове на „въздържали се“, но без нито един глас „против“) площадът ще носи, вече окончателно, името „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“. По този повод разговаряме с г-н Васил Колев, председател на Фондация „Граждани срещу насилието“ и активен радетел за изчистването на паметта и реабилитирането на о. Кръстю, оклеветяван вече второ столетие като „предател“ на Апостола на българската свобода – Васил Левски.

- Известен сте като един от обществениците, най-силно ангажирани в борбата за изчистване името на о. Кръстю Никифоров. Автор и съставител сте на множество книги, посветени на о. Кръстю и клеветата срещу него като „предател“ на Левски. Как приехте резултата от гласуването на общинските съветници в Ловеч на 26 януари?

- От 2003 до 2022 г. бяха направени пет предложения площадът пред Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“ да се именува на свещеноиконом Кръстю Никифоров. Инициатори бяха Българската православна църква, Фондация „Граждани срещу насилието“, Културно общество „Поп Кръстю“ и Регионален исторически музей – Ловеч.

Учудващо, местната власт, която трябваше най-ревностно да защитава паметта на един свой достоен съгражданин, а с това и обществения интерес, така че никой повече да не свързва ловчанлии и техния град с предателство спрямо Левски, дълги години абдикираше от това свое морално задължение.

Падането на греховната завеса

Детайли

Силуан, митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

28 Януари 2023

Проповед за Неделя на Закхей

Няма нищо, което да ни закрие от Бога, но много неща е възможно да застанат като завеса между нас и Него. Това, което има значение, е да се вдигне завесата – завесата на враждата, която ни отделя от Бога, и човек да стане видим за Бога и да не се връща да живее като непросветените хора, защото нали Иисус облажава чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8)?

Какво може да закрива Бог от нашия взор? Някой ще каже: нашият грях, лошите навици, нашите похоти и нашият егоизъм. Най-лошото от всичко обаче е нашето песимистично отношение към действителността. Степените на нашето песимистично отношение са различни. Те започват с отричането на болното ни духовно състояние, преминават през нашия отказ да приемем резултатите от диагнозата на нашата реалност, продължават през нашия бунт срещу това да се заемем с благополучното лечение и достигат до отчаяние по отношение на възможността за нашето изцеление, т. е. достигане на победа над всички злини в нас; независимо дали те са се загнездили там поради това, че ние живеем в общата греховна атмосфера, или са в резултат от нашата слаба вяра или воля, или се базират на вкоренилите се вътре в нас грехове и греховни наклонности, или се основават на това, че ние не познаваме нито пътя на духовното подвижничество, нито начините да се упражняваме така, че да устоим докрай в него.

За да обновиш традицията, първо трябва да я познаваш

Детайли

Двери

28 Януари 2023

В края на миналата година българският хор „Агия“ участва в международен музикален фестивал в „Мегаро мусикис“ в Солун, Гърция. За смесения хор, родил се от школата за източноцърковно пеене към столичния храм „Рождество Христово“, новата година започва с още предложения за участия в български и международни прояви. Хористите и техният ръководител Никола Антонов възприемат тези покани като признание за своята упорита работа, вдъхновена от любовта им към църковната музика. За предизвикателствата, с които се сблъскват почитателите на източноцърковното пеене у нас, за бъдещето на тази традиция в православния свят, както и за конкретните планове и проблемите, които трябва да разрешава една млада формация като „Агия“, разговаряме с нейния ръководител Никола Антонов.

- Какво кара хора от големия град да посвещават време и сили на това сложно изкуство?

- Хорът се явява естествено продължение на школата по източно пеене, която ръководя вече близо седем години към храм „Рождество Христово“. Тази школа има и свое по-широко виртуално изражение чрез възможността за дистанционно обучение, в което участват желаещи от страната и чужбина. Повечето от хористите са дългогодишни мои ученици. Някои са се включили по-скоро, но проявяват висока ангажираност и напредват бързо, не се страхуват от предизвикателства. Съветвам всички да участват в хоровата дейност, независимо от равнището, на което владеят музиката. Съставът включва хористи от различни възрасти и професии – от ученици и студенти до фармацевти и програмисти. Не липсват и професионални музиканти. Събира ги преди всичко личната им християнска вяра и отдаденост, любовта им към църковното пеене, желанието им да се учат и усъвършенстват. Повечето пеят в различни храмове, помагат било на певницата, било в енорийските си хорове. За всеки от тях това е част от пътя им към лично спасение, а не просто каприз или желание да си разнообразят живота с нещо „по-така“. Както обичам често да се шегувам, не сме се събрали да си пеем „за здраве“. Събрали сме се да вършим сериозна работа.

Изцеляването на десетте прокажени

Детайли

Силуан, митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

14 Януари 2023

Проповед върху неделното четиво за десетте прокажени (Лука 17:12-19), което се чете в 12-ата след неделя след Въздвижение

Числото десет има своята символика в Св. Писание, тъй като е едно от библейските числа, символизиращи съвършенството. Изхождайки от това, можем да кажем, че изцелението на десетте прокажени няма предвид само определен брой болни хора, но се разпростира и над цялото човечество и засяга неговата връзка с Бога и начина, по който тя може да бъде възстановена според Божия план за човека.

Проказата е опасна болест, чиито последици се разпростират далеч отвъд личното здраве на болния, тъй като заразеният от проказа човек напълно се е изолирал от своята семейна, социална, професионална и религиозна среда. Може да се каже, че прокаженият е образ на човечеството, което се е разболяло от греха и чието естество е станало подвластно на тлението, пребивавайки по този начин в същностна отделеност от Бога. В резултат от това отношенията между неговите членове са се разстроили по подобие на случилото се с Адам и Ева в рая, както и между тях двамата и Бога.