Архимандрит Ириней: За какво да се крия? Съвестта ми е чиста

Детайли

Венцислав Каравълчев

01 Февруари 2017

Архим. Ириней (Попконстантинов) е роден в семейство, което спазва една библейска семейна традиция, за съжаление пресечена от комунизма, а именно едно дете, обикновено първородният син, в семейството да се посвещава на Бога.[1] Баща му е свещ. Константин поп Николов, син на о. Николай поп Стоянов, син на отец... и така по спомени най-малко пет поколения преди архим. Ириней в неговото семейство е имало поне един свещеник.[2] Бащата на архим. Ириней, о. Константин поп Николов, е духовник с възрожденски плам и дух. Той е основател на храма в Подуене, към който организира и християнско братство, занимаващо се с благотворителност. Братството дава стипендии на няколко талантливи български деца от бедни семейства да продължат своето образование. Едно от тези деца, които получат стипендия от храма, е именитият български оперен певец – тенорът Тодор Мазаров.[3] В семейството на свещ. Константин поп Николов и Николина поп Николова се раждат общо девет деца – седем момчета и две момичета. Две от тях Стоян и Летен, умират малко след раждането.[4] От останалите деца по-голямото момиче става медицинска сестра, а по-малката е домакиня, помага на майка си в обгрижването на многолюдното семейство. От братята един става духовник – архим. Ириней, друг адвокат (Борис),[5] трети офицер, четвърти архитект (Недялко), а петият, най-малкият брат, е известен финансист, за известно време търговски консул в Истанбул, който след 1944 г. не се завръща в България.[6] Освен архим. Ириней, който е убит от комунистите, в семейството има и други, пострадали от комунистическите репресии. Недялко, който завършва архитектура в Италия, непрекъснато е под наблюдението на ДС, редовно е арестуван и пребиван в полицията. Възможно е една от причините за това да е близостта му с папския нунций в България Анжело Ронкали, който става папа Йоан ХХІІІ и който е бил много добър приятел на цялото семейство.[7] Проблеми с комунистическите власти има и братът на архим. Ириней, който е царски офицер.

Архим. Ириней пише: „Роден съм на 27 септември 1910 година”.[8] На тази дата в семейството на о. Константин и Николина поп Николови се ражда поредното дете, което кръщават с името Донко. Младият Донко расте в благочестива среда и от рано попива в себе си християнските добродетели и възлюбва Бога. „Завърших първоначалното си и прогимназиално образование в София, след което постъпих през 1924 година в Софийската духовна семинария, която завърших на 1929/30 год. Записах се в Богословския факултет на Софийския университет...”.[9]

Катавасии за Сретение Господне (на български език)

Детайли

Двери

01 Февруари 2017

Ирмос на Песен 1

Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!

Песен 3

Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

Песен 4

Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

Искреното разкаяние на Закхей

Детайли

Неврокопска св. митрополия

28 Януари 2017

Неделя XV след Неделя подир Въздвижение – на Закхей (29 януари 2017 г.). Пренасяне на мощите на св. Игнатий Богоносец, св. мчк Димитрий Сливенски

Литургийно свето евангелие:

В онова време Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. (Лука 19:1-10)

Примерът на Закхей

В днешното литургийно свето евангелие се разказва за срещата между Господ Иисус Христос и началника на митарите Закхей. То е пример за дълбоко и искрено разкаяние, за решително изкореняване и отхвърляне на греховните навици и порочни постъпки. Както отбелязва архиеп. Аверкий Таушев в своето „Ръководство за изучаване на Свещеното Писание на Новия завет”, името Закхей е еврейско и означава “чист”, “праведен”.

Щастието да срещнеш Христос

Детайли

Неврокопска св. митрополия

21 Януари 2017

Неделя XIV след Неделя подир Въздвижение – на Йерихонския слепец. Честваме паметта на св. ап. Тимотей; прпмчк Анастасий Перски; св. свщмчк Петър, еп. Български; св. мчк Сионий Български

Литургийно свето евангелие Лука  18:35-43)

Удивително е величието на духа на човека, но същевременно окаян е той заради немощта на тялото си. Всяка болест, която медицината не може да излекува, а лекарствата за нея се оказват неефикасни, предизвиква отчаяние у човека. Болният, дори да има около себе си близки хора, се чувства сам и безпомощен. Никой от околните не е в състояние да му помогне, да облекчи болката му и да го освободи от болестта. Затова страдалецът с упование и надежда се устремява към Лекаря на душите и телата, към Онзи, Който е всемогъщ и може да го изцери. В евангелските повествования са описани много случаи, в които Господ Иисус Христос е последната надежда за мнозина страдащи от тежки и неизлечими болести.

Характерен пример е слепецът от Йерихон, за когото пише свети евангелист Лука. Щом узнал Кой минава покрай него, никой не бил в състояние да го възпре и накара да замълчи, за да не смущава посрещането Му. Спасителят се спрял, извиквал го при Себе Си и не само го изцерил, като му дарил зрение, но и похвалил вярата му. Нека обърнем внимание на две важни подробности: ясният духовен взор на слепеца и безкрайната Божия любов и Неговата грижа за спасението на човека.

Духовният взор на слепеца

Слепецът от днешното литургийно евангелие в сравнение с останалите хора, които посрещали Христос, имал едно предимство. Макар че телесните му очи били лишени от зрение, душата му разпознала в лицето на Иисус Богочовека, Който дошъл да избави от греха човешкия род. Той страдал, че бил лишен от възможността да вижда лицата на хората около себе си, но духовният му взор ясно различил Онзи, Който можел да излекува недъга му. Действително, телесното зрение само по себе си не ни осигурява просветен и богоозарен ум, така че, макар и зрящи, ние можем да се окажем потънали в ужасен духовен мрак, притиснати от нашите беззакония. Евангелският разказ за изцеряването на йерихонския слепец ни помага да видим и осъзнаем нашата собствена духовна слепота. А според свети Симеон Нови Богослов слепи са всички онези, които не виждат Светлината на света, която е Христос!

Мнозина са звани, малцина – избрани

Детайли

Лимасолски митр. Атанасий

21 Януари 2017

„Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.

И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. ащото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.  (Лука 14:16-24)

Христос сравнява реалността на хората и тяхната връзка с Бога с тази вечеря, където този, който дава вечерята, е Бог, вечерята е вечерята на Неговото царство, която е приготвил за хората, а слугите, които изпраща, са всички онези хора, които по един или друг начин ни канят да отидем да вечеряме с Бога, да отидем да се веселим в царството Божие. Няма нищо чудно в това царството Божие да се сравни с вечеря, защото, както на една трапеза човек се весели, радва се, общува с други хора и се чувства уютно, така е и в царството Божие. Разбира се, в нашия свят няма нищо, което да е точен образ на царството Божие. Не можем да кажем, че царството Божие ще бъде еди как си, но само приблизително може да го сравним с нещо подобно и то не като цяло, а отделни аспекти. И винаги трябва да помним, че нищо земно не може да отобрази реалността на царството Божие.