Мобилно меню

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)

48Разговор с йеромонах Йоан (Гуйата), служещ в храма „Св. Козма и Дамян“ в Москва. Италианец, израснал в римокатолическо семейство, той се обръща към православието под влиянието на прот. Александър Мен и оттогава живее в Русия. Италиански и руски историк, изследовател на православното християнство и писател. „Правмир“ разговаря с него за чувството за безизходица и отчаяние, което изпитват православните християни в Русия, осъзнаващи случващото се като насилие над своята вяра.

- Казват ни, че трябва да приемем случващото се със смирение, но чувството на отчаяние и безпомощност е такова, че нямаме сили да се смирим.

- Има изпитания, които очевидно не са от Бога. Има изпитания, които идват от тъмни сили, от дявола, а много често злите дела са просто резултат от човешка злоба, от грях. Във всеки случай не бива да приемаме злото. Напротив, трябва да се борим срещу него. А да не роптаем… В някои ситуации това е почти невъзможно.

Понякога си представяме християнската вяра по неправилен начин. Та тя не е някакъв идеал за равнодушие, за апатия. Когато Христос извикал на Кръста „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“, това е повече от ропот.

Има ситуации, в които е невъзможно да се примирите със случващото се. И тогава се чува вопъл на съмнение, неразбиране, объркване.

За нас е невъзможно да приемем тези обстоятелства и имаме пълното право да го заявим и дори да го изкрещим, както Той е извикал на Кръста.

Въпросът не е да роптаем или да не роптаем, а да правим ясно разграничение между доброто и злото. „Не убивай“ е заповед, а не пожелание, една от основите на вярата, дадена от Бога на Моисей. И Христос също ни даде заповед в този смисъл: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“.

- Как трябва да действаме тогава?

- На първо място християнинът трябва да изключи всякакво насилие, доколкото това зависи от него. Включително вербално насилие. Включително психологическо. Всеки от нас определя доста неща около себе си. Средата ми зависи в много отношения от мен лично. Ако разпространявам мир около себе си, в крайна сметка този мир ще бъде там.

Но да не участвате в насилието не е достатъчно. Не напразно известният лекар от 19 в. Фьодор Гааз е казвал: „Бързайте да правите добро“. Нашата борба е в това.

Що се отнася до бягството, Сам Господ каза на учениците Си: „Когато ви гонят от един град, бягайте в друг“. Така е написано в Евангелието. Ако сме принудени да правим нещо, което е несъвместимо с християнския морал, тогава може би трябва да избягаме.

- През последните шест месеца имаше толкова много самоорганизация в помощ на бежанците! Но глобално това не помогна.

- Да, разбирам… Не си спомням в живота си да съм усещал триумфа на злото толкова силно. Най-лошото, разбира се, е гибелта на хората, а след това и разрушенията. Мнозина престанаха да правят разлика между истината и лъжата. И тук Божието слово е много ясно: „Идва време, когато всеки, който ви убива, ще мисли, че служи на Бога“. Това е загубата на ориентири.

Господ много говори по този въпрос. Мисля, че това е именно призив към нашата вяра. Да правиш разлика между добро и зло въпреки ужасните обстоятелства.

Хората често ме питат не ме ли смущава този ужас. Разбира се, че съм напълно объркан. И все пак, аз си спомням Божието слово и не губя последна надежда. Въпреки че става все по-трудно да я намерим. Това, което преживяваме тези дни, е ужасно. Това е изпитание за самата сърцевина на нашата вяра.

- Днес се чувстваме като песъчинки в кръговрат, нищо не зависи от нас.

- Много неща зависят от нас. В Евангелие според Йоан откриваме думите за ужасното преследване, което предстои на всички вярващи. В Евангелие според Матей е написано, че децата ще въстанат срещу родителите си, брат ще предаде брата си на смърт, баща – сина си. Уви, това е, което виждаме днес всеки ден.

Тук обаче Господ казва: „Ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но тези, които издържат докрай, ще се спасят“.

Сигурен съм, че има изход. Дори в политическия живот, в международните отношения, все още има ресурси, които не са използвани докрай.

И всеки от нас може да направи само едно нещо: да не се отказва. Не си мислете, че всичко е свършило, че не можеш да оцелееш и няма какво да направиш. Този вид ступор, духовна парализа, е истинската трагедия. Точно когато човек се намира в епицентъра на злото, той е призован да вярва в доброто.

Колко много християни е имало, наши братя и сестри – от духовенството, от миряните – които дори в лагерите не само не са губили надежда, но и активно са помагали на своите ближни.

- Сега мнозина говорят за опита на лагерите. Това ли са последните времена?

- Дори Сам Христос казва, че никой не знае кога ще настъпят тези последни времена. Във всички епохи хората са били сигурни, че скоро ще настъпи Страшният съд. За съжаление, всичко се повтаря, включително и усещането за последните времена. Това, разбира се, не са те.

- Дори ако това не са последните времена, дали ни е дадено да ги преживеем?

- Кой знае? Сега сме тук, но дали ще бъдем след час?

Нашето време е предвестник на някои големи промени. Когато всичко това приключи, с Божията помощ, светът ще бъде различен. Аз, например, като европеец, бих искал да няма противопоставяне между Русия и Запада.

Дълбоко съм убеден, че не може да има Русия без Европа и Европа без Русия.

Може би това, което преживяваме, ще ни позволи не да прекъснем, а да възстановим тази връзка. Но как и на каква цена? Не мога да кажа.

- Сега сте в Италия, а сънародниците Ви сигурно се питат дали си струва да се върнете.

- Нямам търпение да се върна в Москва. В Италия съм само от една седмица. Имам много възрастни родители и искам да съм по-често с тях. Взех решение да дойда, но мисля да се върна след седмица, ако всичко е наред и е възможно да се премине границата.

Всички тук се чудят какво се случва в Русия, как е възможно това. Нямам отговор. Като християнин и като духовник си задавам един много сериозен въпрос: не е ли това провал на цялата ни християнска педагогика? В продължение на тридесет и пет години църквата ни живя в пълна свобода, строим храмове, манастири и богословски училища. А сега се оказва, че хората са напълно неспособни да правят разлика между добро и зло. Припомням си Евангелието: „Ще дойде време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че служи на Бога“. Това е пълна загуба на морален компас.

Лично аз обаче съм сигурен, че моето място като пастир и като християнин сега е в Москва. Защото много хора са объркани, разстроени и често се консултират по телефона, по имейл или чрез съобщения. И, дай Боже, да мога да се върна и всичко да приключи възможно най-скоро и безболезнено.

Това е най-голямото ми притеснение и основната ми надежда. Всичко да свърши възможно най-скоро.

* Източник: Правмир


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8cypq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)