В тревогите и суматохата около безобразията по върховете на Българската православна църква – Българска патриаршия всички сякаш забравиха една важна годишнина: на 7 март 1971 г. почина Българският патриарх и Софийски митрополит Кирил (1901-1971 г.). Само един свещеник от Костинброд вчера писа в профила си във фейсбук за тази голяма личност в живота на нашата Църква и неколцина казаха „Бог да го прости!“.
В синодния сайт също не се съобщава някой поне от митрополитите да е отишъл вчера на гроба му и да е казал заупокойна молитва. Както се правеше близо половин век. Патриарх Максим държеше да се отдава почит на неговите предшественици – патриарх Кирил и Екзарх Стефан, чиито гробове са един до друг в главната църква на Бачковския манастир. След смъртта на патриарх Максим започнаха да ходят всяка година на неговия гроб в Троянския манастир. Но и тази традиция почти се прекъсна, уж заради здравословното състояние на Негово Светейшество патриарх Неофит. Излишно е да повтарям известните фрази за връзката между паметта за миналото и бъдещето ни.
Патриарх Кирил беше високообразован човек, говореше няколко езика, издаде няколко ценни сборника с проповеди, написа и поредица от стойностни църковноисторически трудове, стана и академик (член на Българската академия на науките). Известен е днес преди всичко с мъжеството си в защита на българските евреи през 1943 г., когато е бил Пловдивски митрополит. Той през 1953 г. става първият български патриарх след около 550 години прекъсване на патриаршеството в Българската църква. Води Църквата в изключително трудни, коварни и опасни времена, минава и през затвора на комунистическия режим. Сравнително рано си отива от този свят, но делото му остава и името му се помни.
Само дето понякога забравяме датата на кончината му. В това число и аз…
