На 12 март Св. Синод проведе многоочакваното си заседание, на което трябваше да намери изход от създалата се сложна ситуация с касирането на избора за Сливенски митрополит и приемането на спорната наредба, която взриви мира в БПЦ. Не е тайна, че в БПЦ има висок праг на поносимост към всякакви нелицеприятни събития, но въпросните решения на митрополитите преминаха червената линия и предизвикаха отпор, който те със сигурност не очакваха. Тази червена линия, престъпването на която обедини иначе непримирими „църковни лагери“, хора с най-разнопосочни възгледи за това, що е то Църква „и има ли тя почва у нас“, беше демонстративното потъпкване на Устава на БПЦ от страна на органа, призван на дава пример за църковна законосъобразност, т. е. от Св. Синод. Уставът на БПЦ, приет през 2008 г., и досега не се спазва по отношение на много важни свои членове, но това ставаше досега мълчаливо, за да се съблюдава поне привидна уставосъобразност и благоприличие.
Нервното касиране на изборите в Сливен, което синодът така и не можа да обоснове освен с думите „… ами, така решихме“, както и бързо приетата наредба, суспендираща Устава на БПЦ-БП в най-важната му част за избор на митрополити, шокираха цялата БПЦ, а и светското общество. Независимо дали архиереите си дават сметка за това, с тези си решения те разколебаха фундамента на доверието към БПЦ като институция, която никога не действа анархично и противозаконно, а е стабилна и с традиционната си вярност на древни принципи спомага за обществения мир.
Заседанието от 12 март беше чакано със смесени чувства на страх и надежда. Надежда, че единодушието в искането да се спазва Уставът на БПЦ-БП сред вярващите – клир и миряни – ще доведе до коригиране на неправилните действия на архиереите. И страх, че интригите в крайна сметка ще надделеят.
Пред синода се бяха събрали свещеници и избиратели от Сливенска епархия, които държаха знамето на епархията си, също такива от Неврокопска епархия, които държаха плакати с портрета на Неврокопски митрополит Натанаил, един от ревнителите за спазването на Устава в БПЦ. Имаше също хора от Видинска и Ловчанска епархии, които подкрепяха позицията на своите митрополити; имаше също и клирици и миряни от София.
От другата страна на полицейския кордон се бяха събрали предимно свещеници. Те всички бяха от Пловдивска епархия, с изключение на двама братя – сливенските свещеници Евгений и Силвестър Янакиеви, чиито жалби и доклади срещу Агатополски епископ Йеротей бяха използвани от заинтересовани митрополити за създаването на тази сериозна църковна криза. Свещениците от Пловдивска епархия бяха докарани с организиран транспорт и отпечатани в един стил плакати „В подкрепа на наредбата“ (чиято отмяна вече беше заявил техният митрополит). Освен тях имаше и няколко десетки възрастни жени, за които стана известно, че са били подведени от своите свещеници да дойдат в София, „за да протестират срещу еднополовите бракове“ (сред тях и протестантки от с. Крепост, Димитровградско!).
Обявеното от Старозагорски митрополит Киприан решение на Св. Синод да проведе отново епархийския избор „по старите правила на Устава, а не според наредбата“ не донесе радост на събралите се около знамената на Сливенска епархия. Беше посрещнато обаче с радостни песнопения от пловдивските клирици и двамата сливенски братя, въпреки че наредбата, в чиято подкрепа демонстрираха, беше определена като „неприложима“ от архиереите.
Силният отпор, който разноликото синодно мнозинство срещна на решението си открито да наруши Устава на БПЦ_БП, без да се страхува, че ще му се поиска отговорност, го принуди да се върне в старото русло, т. е. да се съобразява с Устава на БПЦ. Това обаче не промени намеренията на определена група митрополити да сложат желан от тях кандидат на Сливенския митрополитски престол.
Това беше и сигналът, който сливенските избиратели получиха след огласяването на решението: ще се проведе нов избор, но когато условията за това бъдат подходящи (въпреки изрично постановеното от Устава, че новият митрополит се избира в срок от три месеца). Докато настъпи това време, в епархията ще протича ревизия, макар че по утвърдена практика в БПЦ ревизия се прави от новоизбрания митрополит, за да знае той какви активи и проблеми наследява. С основание хората от Сливенска епархия виждат в тази финансова ревизия своеобразна „бухалка“, с която да бъдат извадени от списъците с епархийски избиратели неудобни за влиятелните митрополити гласоподаватели, както и да се намерят основания за промяна на листата с кандидатите за епископи. Това са методи за действия от политическите борби, които досега също не бяха прилагани в църковния живот, но доживяхме и това.
На практика това решение на Св. Синод означава, че времето до избирането на нов митрополит, което по думите на временно-управляващия Сливенска епархия Варненски и Великопреславски митрополит Йоан е „неопределено дълго“, на местно равнище ще бъде изпълнено със страсти, интриги, доноси до един или друг митрополит. Така очакваното затишие през периода на Великия пост всъщност ще даде добра среда за делото на обичащите интригите.
И все пак, последната дума е на Господа, Който неведнъж е показал, че „… кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господ“ (Пс. 16:1).
Макар че много хора приеха с тревога и дори огорчение решението на Св. Синод като победа на църковните интриги, всъщност то има и положителна страна: на първо място, ясно показа коя е червената линия, която църковният народ у нас няма да приеме да бъде премината, независимо кой ще инициира това – синодът ни не може да управлява без-законно, т. е. без да се съобразява с Устава на БПЦ, който е проява на местно равнище на църковните канони. На второ място, стана ясно, че сред Божия народ все пак има съпротивителна сила и БПЦ не е овладяна от болестта на раболепието пред самодържието на който и да е епископ или митрополит. И на трето място, видя се ясно, че нуждата от свикването на нов Църковен събор е наложителна, защото без решаване на натрупващите се проблеми кризи като настоящата ще стават все по-чести.
Протестът на свещениците беше охраняван стриктно от полицията:
Полицията раздели протеста и контрапротеста по всички правила с техника и метални заграждения:
В челните редици на контра-протестиращите от Пловдивска епархия застана о. Евгений Янакиев, клирик на Сливенска епархия и автор на жалбата срещу вота в овдовялата митрополия; мястото му в предния ъгъл на пловдивските клирици беше сякаш символично за отредената му роля:
В интерес на масовото присъствие от Пловдивска митрополия бяха доведени възрастни и немощни моханини, някои на инвалидни колички:
От духовните околии на Пловдивска епархия с автобус и плакати бяха докарани редови енориашки; много от тях мислеха, че са дошли да протестират срещу еднополовите бракове и се почувстваха разочаровани и подведени от своите свещеници, че са се озовали на друг протест:
Двата протеста пред Синодната палата срещнаха хора, които иначе няма как и защо да се срещат:
На протеста пред Синодната палата: о. Иван Янков и о. Станимир Янакиев – дългогодишни приятели от една и съща епархия, но на различни позиции за избора на Сливенски митрополит:
Митр. Киприан, като говорител на Св. Синод, обяви решението на митрополитите в края на заседанието:
Снимки: Добрин Кашевелов и Двери
