След опелото на блаженопочиналия Български патриарх Неофит Вселенският патриарх Вартоломей произнесе слово, в което припомни основните моменти от служението на предстоятеля на БПЦ, неговите посещения във Вселенската патриаршия, ролята му в междуправославните отношения през последните няколко десетилетия.
Ето и целия текст на словото:
„И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ“ (Бит. 49:33).
Същото се случи сега и с новия Яков на благочестивия български народ, с честнѝя благодатен патриарх г-н Неофит, с нашия уважаван и възлюблен в Господа брат и съслужител, подир четиримесечен престой в телесна немощ на болничното ложе! Третият по ред патриарх на цяла България след въздигането на светейшата Българска църква в патриаршеско достойнство и чест, от февруари 2013 г. подир блаженопочиналите първойерарси Кирил и Максим, той, първо като Левкийски епископ, сетне като Доростоло-Червенски и като бивш Русенски митрополит край Дунава, изпълнил почти половин век честнò църковно служение, опазвайки дадените обещания, служейки боголюбиво в продължение на двадесет и осем години архиерейско служение и единадесет години смирено патриаршество, почина мирно от земния живот. Като благославяше докрая и като поучаваше и подкрепяше като любвеобилен баща своите чеда и така се причисли към блаженопочиналите свои предшественици и се пресели в небесните жилища в Божии ръце, причисли се към достоименития Божи народ!
По човешки е време на траур! На църковен и национален траур! Мъчителна е телесната раздяла, жестоко е сиротството, голямо е вълнението! „Плачи за умрял и проливай сълзи… и продължи тъгуването си по него, според достойнството му“, ни съветва Премъдростта на Иисуса, син Сирахов (22:11 и 38:16-17). Тъгувайте, осиротели православни български братя, честнà Йерархия, благочестен клир, благочестиви началници, живеещи в преподобие монаси и скромни монахини; тъгувай Богословски факултет на Софийския университет, чийто пръв декан беше той след неговото възстановяване, както и вие, академични служители на богословието; тъгувайте вие, които сте се посветили на свещената църковна музика, чийто знаменит познавач, преподавател и сладкогласен изпълнител беше приснопаметният; вие, лекари и медицински сестри от Военномедицинската академия в София, които с научни познания и благоговение послужихте по време на неговата болест и станахте свидетели на неговото страдание, но и на търпението му! Верни и христоименити народе, всички вие! Но не само Вие! Вашата печал и мъка споделяме всички православни, всички, които „имаме за своя обща майка същото това общо благочестие“, по думите на св. Филотей Кокин, патриарх Константинополски. И, разбира се, тъгува и нашата света велика Христова Църква в Константинопол, нашата и Ваша обща духовна Майка и Хранителка! И нашето присъствие сред Вас, и молитвата днес от страна на произнасящия тези слова подчертават това.
Вселенският патриарх дойде в София отново, както и през ноември 2012 г., когато погребахме с благи слова блажения патриарх Максим, за да скърби заедно с вас и той, да се помоли с вас и да почете, както подобава, отишлия си достоен Богу ваш духовен отец, „според неговото достойнство“! Вселенският патриарх дойде, за да положи върху честнòто смъртно ложе на светия брат цветята на любовта и почитта на Вселенската патриаршия и да му даде последно целование, в мир и единодушие и да подкрепи братолюбиво всички вас!
Но, за Бога, братя и чеда, нашата печал не бива да бъде незлечима, нито безутешна, както у другите, които нямат надежда! Изпращаме човек Божи, който с постоянство във вярата посвети целия си живот на Победителя на смъртта, на нашия Господ Иисус Христос и на служение на Неговата Църква! Погребваме един епископ на любовта, наследник на апостолите, свидетел и проповедник на Възкресението, както апостолите! Неговият изхòд и светло преминаване от печалното към най-радостното и от временното към вечното, от трудовете и борбите към наградите и неувяхващите венци! Дерзайте и славете за всичко Бога и Господа на Живота!
Познавахме лично блажения мъж от много години и го ценяхме заради неговата скромност, кротост и деликатност, заради благородството и благостта на характера и на личността му, заради верността му към светата православна вяра и към нашето отеческо Предание, любовта му към Църквата, почитта му към всичко свещено и свято в божествения Кораб, за любовта му към родната земя България, за благоговението му към Майката Църква в Константинопол! Радваше се на голяма любов от нас! Дойде във Фенер като Русенски митрополит и ни донесе радостта от богослужебното му участие във вечернята на любовта в пречестнѝя патриаршески храм. Беше полезен сътрудник още като митрополит по време на Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание в Шамбези, Женева, през 2009 г. Вече като Български патриарх участва в свещените срещи на предстоятелите на светейшите автокефални църкви. Включи се в съвещанието в Константинопол през март 2014 г., участвайки във венеца на тази работна среща – светлото първосветителско съслужение в пречестнѝя патриаршески храм „Св. Георги“ на 9 март, Неделя православна. Но и след две години по време на свиканото подобно съвещание на предстоятелите в нашия Патриаршески център в Шамбези, той положи с готовност своя подпис, заедно с останалите върху съответните общи решения. Но, за съжаление, не ни беше дадено благословението той, както и възлюбената Българска църква, да присъстват и да участват активно – въпреки общото тогавашно решение – в събралия се подир пет месеца на о-в Крит Свят и велик събор на Православната църква. През януари 2018 г. се възрадвахме много, приемайки го, заедно с уважаемите негови спътници в Константинопол, за да отслужим обновлението на основно отремонтирания, обновен и украсен свещен храм на св. първомъченик и архидякон Стефан във Фенер, в присъствието на Негово Превъзходителство президента на Република Турция г-н Ердоган и на тогавашните министър-председатели на Турция и на България. Последвалият прием в честнѝя Център (Фенер) и братската ни среща и сътрудничество остави у всички нас настроение на радост, мир и ликуване в Светия Дух.
Миролюбивият християнски характер на изпращания от нас блажен патриарх беше силно подчертан и чрез неговото послание за последния празник Богоявление, когато той от болничното легло изпрати своето послание за благословение на бойните знамена на вашата страна. Чрез това послание той, благославяйки защитницата на България – нейната отбранителна армия, осъди нападението против други народи и продължаващата война срещу Украйна, бидейки по този начин достоен за Христовото блаженство: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5: 9).
Но онова, което увенча неговата беловласа глава с венеца на освещението, беше голямото и велико негово търпение в славословие Богу през жестоките часове на неговата многомесечна болест. Той слушаше св. Йоан Златоуст, който казва: „Ако тялото ти е Христово, то носѝ кръста“ (Беседа към Послание до ефесяни 3). И го носеше до края! Пак според св. Йоан Златоуст, търпението е „царица на добродетелите, основа на подвизите, тихо пристанище“ (До Олимпиада, Писмо 13). От това безбурно пристанище на търпението той вече отплува, опазил чиста своята свещеническа одежда, благославя своето обично паство и възлюбеното си земно отечество, облобизава своите свети братя-архиереи, върви мирно с надеждата на възкресението и вечния живот, и акостира безопасно към тихия, защитен и мирен небесен пристан на Царството Божие! В своето пътуване той е съпътстван от св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски, св. Йоан Кукузел, чиито музикални стъпки той от младост следва, и от други светци, които осветиха българската земя, заедно с неговия покровител св. Неофит. Пази го Пресвета Богородица, със своята майчинска грижа, и го очаква Онзи, Който е рекъл: „А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово“ (Ис. 66:2).
„Наистина блажен е“, Господи, „онзи, когото Си избрал и приел“, нашия брат и съслужител патриарх Неофит! Усърдно Ти се молим: „Ти, Който си го прославил в земния живот, Сам Ти удостой го, неговият изхòд от този живот да се превърне във вход към светците, които отвека са Ти благоугодили! Дай му благочестива отплата за неговия пастирски труд! Въведи го светоносен в Небесния си Чертог! Дай му ангелско дръзновение, тъй че непосрамно да застане пред непристъпния Ти престол“. Да, Господи, Иисусе Христе, и „бъди утешение за Твоите словесни овци“. Амин!
