Мобилно меню

4.9469696969697 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (132 Votes)

1 Posledniyat NazariioНа 9 юни 2011 г. почина архим. Назарий (Терзиев, р. 1933 г.), игумен на Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил“ край София. Дядо Назарий, както го наричаха всички, имаше голяма роля във възраждането на Христовата църква в България. Той беше изповедник на стотици млади хора, влезли в Църквата след падането на комунистическия режим. Немалко от тях станаха свещеници и епископи, монаси и монахини. Дядо Назарий се отличаваше с трезв дух и сърце, в което няма лукавство. Семето, което той пося в душите на духовните си чеда, дава своя плод и сега. Публикуваме словото на Варненския и Великопреславски митр. Йоан по повод годишнината от смъртта на приснопаметния духовник.

Когато изпращаме скъп за нас човек на далечен път, ние при прощаването произнасяме различни слова. Спомняме си за това, какъв е бил този човек за нас. В съзнанието ни са скътани неговите добри качества, беседи, дела, сладостта от общението с него, а при прощаването със съжаление и скръб усещаме оная печална пустота, която остава при отшествието на близкия човек.

Изминаха единадесет години от времето, когато тихо се упокои в Господа Негово Високопреподобие архимандрит Назарий (Терзиев), наш духовен старец и дългогодишен игумен на Кокалянската св. обител „Св. архангел Михаил“ край София.

Все по-трудно става в пустинята на съвременния свят да срещнеш човека. Мнозина загубват воля за живот вследствие от самотата и тъгата, които няма кой да облекчи, няма с кого да споделят. Хиляди пъти сме благодарни на Господа, че срещнахме човека в лицето на архим. Назарий. Бог понякога изпраща в нашия грешен свят изключителни личности с особен духовен печат на челото, с прекрасно обаяние, което привлича към тях всички. Тези личности, където и да се явяват, внасят топлота, мир и любов.

Спомяме си времето в края на 80-те и началото на 90-те години. Това беше време на духовен подем в родната ни Българска православна църква. Много млади хора се обърнаха към Бога чрез св. Църква и тогава беше наистина важно, както особено важно е и днес, да намериш духовния наставник, който да те поведе, който със своя живот да ти покаже правилната насока, който да бъде живият пример за проповед, пастирско и монашеско служение. Архим. Назарий (Терзиев) помогна на изключително много човеци. Той беше блестящ изповедник. Беше строг монах – към себе си строг. Той не съдеше по лице и винаги можеше да каже на всички всичко, което би било полезно за духовното спасение на човека. Факт е, че той беше честен и нелицемерен човек. Винаги се стараеше да бъде снизходителен към ближните. Много направи за изграждането и утвърждаването на Кокалянската св. обител. Беше молитвеник, прекрасно служеше св. Литургия. Изключително трудолюбив и упорит човек, безсребърник. В онова време множество духовници, семинаристи, богослови от цялата ни страна идваха при о. Назарий, всеки със своите проблеми. Бог със Своята благодат помагаше на о. Назарий в подвига на търпението и мъжественото носене на Кръста Христов в монашеския подвиг.

През второто столетие св. Теофил Антиохийски, полемизирайки с езичниците, пише: „Ти казваш: покажи ми твоя Бог. А аз ще ти отговоря: първо ми покажи твоя човек и тогава ще можеш да видиш моя Бог“. Не можем да се наречем християни, докато не станем истински хора. Понякога казват, че християнството е твърде възвишено, че Божиите заповеди са твърде трудни, че Евангелието изисква от нас твърде много. На практика от всекиго от нас се изисква само едно: да бъде човек. Ако ти си човек в пълната мяра на тази дума, значи ти си християнин; ако ти си недостоен да се наречеш човек, значи ти още не си съзрял за християнството… Най-лошото за съвременния човек е безчувствието, забравата и безпаметността. Ние никога не трябва да забравяме откъде сме тръгнали, още повече не трябва да забравяме хората, които са ни помагали в духовния път, които са били наши духовни наставници, които са били наши молитвеници, които и днес с дръзновението си пред Бога не ни оставят в своите молитви!

Архим. Назарий (Терзиев) е бил постриган за монах на 9 юни 1960 г. от Стобийския епископ Варлаам, игумен на Рилския манастир. На 9 юни 2011 г. – петдесет и една години по-късно – се престави в Господа нашият скъп духовник. Той почина на датата на своето пострижение и живя точно петдесет и една години в монашески подвиг. Монахът е човек, който два пъти е давал обет пред Господа: веднъж при св. Кръщение и втори път при монашеското пострижение. Тези свои обети покойният духовник дълбоко беше скътал в сърцето си. Като сме застанали мислено до гроба на нашия духовен старец, който е разположен в близост до южната стена на храма „Св. архангел Михаил“ в Кокалянската св. обител, разбираме без всякакво съмнение, че гробът е най-трогателният проповедник в този свят! Колко повече гробът на близкия човек може да подбуди в нашето сърце много и много благи мисли и чувства!

Като последно слово пред гроба можем да отправим пожеланието Господ да постъпи с починалия така, както Той постъпва с хората, които обича. Господ да прости и упокои в селенията на праведните нашия духовен старец архим. Назарий заради неговата вяра и любов към Бога. „Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му или коварство да прелъсти душата му“ (Прем. 4:10-11). Благодарим на Господа, че ни дарува в нашия живот такъв човек, който не само не измени живота си към лошо, но извърши много добри дела!

Упокой, Господи, душу усопшаго раба Твоего Назария свещенноархимандрита! Амин!

Източник: Варненска и Великопреславска св. митрополия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8f4ww 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж