Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

524Сергий Бортник, професор в Киевската богословска академия и служител на Отдела за външноцърковни връзки на Украинската православна църква разказва за мотивите на участниците в събора в Киев да обявят независимост от МП и опитите да се удовлетворят обществените очаквания в Украйна, без УПЦ да излезе в разкол. Решението на Киевския събор е било „пастирско“, а не „в каноническото поле“. Затова не е използвана думата автокефалия и такава не е обявявана. В същото време УПЦ няма да прилага решенията на управленските органи на РПЦ спрямо себе си. Решението е адресирано към вярващите в Украйна и към местните власти, за да се покаже, че УПЦ е политически независима от своя център в Москва. Московският патриарх Кирил от началото на войната не е пожелал да разговаря с митр. Онуфрий, не е вдигал телефона и е отказвал всякаква комуникация. Съборът не е формулирал становище за позицията на патр. Кирил за войната, а само е изразил „несъгласие“. Основната причина за недоволството към РПЦ е „личната позиция на патр. Кирил за войната“, поради която украинският епископат не иска да е подвластен на МП. Идеологията на „руския свят“ е обсъждана, но не е осъдена.

136- Можете ли да ни разкажете как се случи обявяването на независимостта на УПЦ?

- Имаше събрание на Украинската православна църква, което прерасна в събор – юридически важно събрание, което е упълномощено да решава важни въпроси и което съответно взе това решение. Ако прочетете решението на този събор, ще видите, че думата „автокефалия“ не се среща там – и тя не се среща по принципни съображения. Това е канонически термин, термин от църковното право. Затова смятам, че настоящият документ не е църковно-правен, а пастирски, насочен е към вярващите, а също и към украинската държава.

Автокефалията можеше да бъде провъзгласена, но това не беше направено. Подобно нещо направи Филарет през 1992 г., когато се случи разкол от Московската патриаршия, мотивиран от независимостта на държавата Украйна. Въпреки това то остана разкол, който не беше признат, и УПЦ-МП сега не иска да поеме по този път.

В този смисъл това, което направи УПЦ, е вариант, който не е в каноническото поле. Това не е въпрос за официалния статут на нашата църква. Ние обявяваме, че сме независими в политически смисъл от нашия център в Москва. В този случай това е направено за вярващите и за нашата държава, която е във война с Русия.

- Какво означава това?

- УПЦ се отказва от статута си на подчинена на Московската патриаршия, но не прекъсва връзката. Ние не излизаме в схизма, но в същото време преставаме да смятаме решенията, да речем, на синода или събора на Руската православна църква в Москва за задължителни за нас.

За това свидетелства фактът, че например вчера (29 май) по време на литургията нашият митрополит Онуфрий спомена предстоятелите на поместните църкви, включително Московския патриарх Кирил. Това е доказателство, че връзката се запазва, но той не го спомена като „нашия велик господин и отец“, а просто сред другите глави на поместните църкви.

С други думи, ние не прекъсваме напълно връзката, но не се смятаме за отговорни и зависими от Московската патриаршия.

- Може ли това да се смята за символичен жест?

- Не. Това не е символичен жест, а реален. Ние повече няма да изпълняваме решенията на събора и синода на РПЦ за нас.

Това е важно за нашия статут в Украйна – за да не ни обвинят, че сме свързани с РПЦ. (Посочихме, че) сме независими. Сами го обявихме, сами възнамеряваме да го спазваме…

Отсега нататък не искаме да признаваме властта на РПЦ над нас. Сами ще решим как да живеем. Въпреки това ние не прекъсваме молитвененото общение с РПЦ.

Имаше варианти, когато някои разгорещени глави казваха, че трябва да осъдим патр. Кирил, да осъдим ереста на „руския свят“. Говориха, че той няма място в семейството на православните църкви. Не тръгнахме по този път, запазваме общение, но отношенията ни вече не са подчинени, а равноправни.

- Каква е реакцията на УПЦ на думите на патр. Кирил за войната?

- Не беше изразено официално становище. Ситуацията е такава, че вече три месеца войната продължава и като цяло не сме чули съболезнования за загиналите свещеници или за разрушените от руските войски църкви. Нито веднъж не прозвуча нещо подобно от устата на патр. Кирил. Но, когато украинците влязоха в някаква военна част и там беше убит свещеник от Руската православна църква, патриаршията изпрати официално съболезнование.

Митр. Онуфрий каза, че в продължение на три месеца се е опитвал да се обади на патр. Кирил повече от веднъж. Той е искал да говори с него и да изясни ситуацията, но не се е получило.

Сега реакцията на синода на РПЦ и на патриарха е, че ние (УПЦ) сме взели решението за независимост недоброволно и под натиск от властите – това не е вярно. Това е решение в трудна ситуация, но то е свободно и съзнателно.

Проведохме дискусия – много активна, имаше много различни позиции. В УПЦ има 53 епархии, 14 от които в момента са под контрола на Русия. Митрополитите от тези места – включително Крим и Донбас – говореха различно от мнозинството, което се намира от другата страна на фронта.

Ето защо беше потърсена някаква формулировка, приемлива за УПЦ като цяло. Такава беше намерена в една от точките на решението: епархиите, които се намират в окупираните територии, могат да вземат самостоятелно решение за живота си, ако са под руска окупация. Ясно е, че е невъзможно да се постигне компромисна позиция за всички, но решението беше взето, като се взе предвид позицията на мнозинството.

- Кримската епархия на Украинската православна църква решава да остане под управлението на патр. Кирил. Беше ли очаквано?

- Мисля, че това се очакваше. Преди това те бяха част от УПЦ и многократно освещаваха оръжията за въоръжените сили на Руската федерация, като взаимодействието на място беше именно с руската държава. Ние бяхме упреквани за това, затова се очакваше, че позицията им няма да се промени по никакъв начин, тя беше на практика руска и такава остана. Ако Крим остане руски, вероятно църковните структури, които преди принадлежаха на УПЦ, ще станат официално руски. Вероятността за това е доста голяма.

В същото време в Крим има три епархии и официално те винаги са оставали част от УПЦ, т. е. ние си затваряхме очите пред факта, че те всъщност съществуват в друга държава, че дейността им се различава от тази в останалата част на Украйна. Затваряхме си очите за това. Беше ни трудно, защото бяхме критикувани за това. Това не ни харесваше.

- Не можем обаче да кажем, че отношенията с Руската православна църква са напълно прекъснати?

- От гледна точка на сегашния събор това трябва да е така – няма да приемем препоръките на РПЦ, която не признава независимия ни статут. Това означава, че ние ще действаме административно както намерим за добре и както сметнем за необходимо.

В същото време молитвената връзка остава, нашият митр. Онуфрий е готов да споменава патр. Кирил наред с другите предстоятели, но всички останали йерарси на УПЦ не трябва да споменават патр. Кирил. Ако го споменат, те ще покажат ясно отхвърляне на решението на събора на УПЦ. Например в Крим няма да приложат решението на този събор на УПЦ. Но повечето епархии са на украинска страна. Някои от тях още по-рано заявиха, че няма да споменат патр. Кирил.

- Какво е било взаимодействието между УПЦ и РПЦ в миналото?

- Всъщност взаимодействието не беше много активно. Дори ако вземем не само патр. Кирил, но и патр. Алексий. Той беше на територията на Украйна три пъти – два пъти през 1990 г. и веднъж през 2008 г. Ще рече, че в продължение на осемнадесет години имаше огромна пауза, когато той изобщо не идваше в Украйна.

УПЦ свикна да живее самостоятелно. Невинаги бяхме готови да се съгласим с това, което беше приемано в Москва. Когато през 2009 г. дойде патр. Кирил, той започна да идва постоянно в Украйна и това беше твърде голяма промяна. Осъзнахме, че не искаме подобна опека от Москва. Налагаше ни се нейната реторика и се направи опит да се подчини Украинската църква. Имаше саботаж от страна на нашите епископи, но нямаше потребност това да се заявява ясно. Сега това време настъпи.

Като цяло това беше висшестоящата инстанция, която потвърждаваше нашите решения. Например, ако УПЦ избираше нов представител. Когато беше избран митр. Онуфрий, ние сами го избрахме – кандидатът обаче се благославя и окончателно се утвърждава от РПЦ.

Също така през годините създадохме нови епархии, но окончателното потвърждение, че това е правомерно, се извършваше на поместен събор на РПЦ. Днес няма да има такава зависимост.

- Влиза ли напълно в сила решението на събора в Киев?

- От гледна точка на настоящия документ решението влиза в сила незабавно. Няма нищо, което да налага прилагането му след известно време.

В това решение имаше известна импровизация, в частност голяма роля изигра лично митр. Онуфрий. Той е духовен човек и невинаги се придържа към формалностите. Очевидно е, че ще има нужда от допълнителни разяснения. Обявихме независимостта си, но по-нататъшните ни действия все още са неизяснени. Трябва да се разбере, че в тези решения не се съдържа норма.

- Какво казват енориашите за това решение?

- Мнозина са щастливи. Между Украйна и Русия има ситуация на война и щеше да е поносимо, ако патр. Кирил се беше изказал поне паритетно, но той изрази еднозначна подкрепа на военните действия на Руската федерация.

Това предизвика недоумение, огорчение, а от страна на нашите критици на УПЦ беше камък в нашата градина. В този смисъл то (решението за независимост) е емоционално решение, то не е напълно канонично, но мисля, че е голямо облекчение за много вярващи от нашата църква в много части на Украйна.

- Какво означава това в практически смисъл?

- На първо място, това ни помага в конфликтните ситуации за енориите. От началото на войната около 400-500 от нашите енории преминаха към Православната църква в Украйна. Нашите (представители на УПЦ) често говорят за насилствено прехвърляне и завземане на църкви.

Основният мотив за тези преминавания не беше, че сме лоши, а че сме част от РПЦ, а РПЦ се ръководи от патр. Кирил, който подкрепя тази война. Тази верига вече е прекъсната. Изразяваме несъгласието си с патр. Кирил, неговата позиция вече не е заповед или авторитет за нас, казваме, че няма причина да укоряваме УПЦ за отношенията ѝ с РПЦ. Това се прави, за да се запазят енориите, да се запази паството и структурата на УПЦ в Украйна.

Ние самите отдавна се възприемаме като независими от Москва, това не е фундаментална промяна в нашето самосъзнание. Очевидно е, че това е принудителна мярка; искаме да покажем ясно, че не сме част от РПЦ, чийто глава благославя войната.

- Как автономията на УПЦ ще се отрази на РПЦ?

- Сега РПЦ губи значителна част от своята църква. Смята се, че ние имаме дванадесет хиляди енории, а РПЦ – около тридесет хиляди, включително и тези в други страни. По отношение на броя на енориите и свещениците РПЦ значително намалява.

Може би ситуацията в Украйна ще насърчи и други страни да прекъснат отношенията си с Московска патриаршия. Може би ще последва верижна реакция, която ще доведе до това, че епархиите и енориите, принадлежащи на Московска патриаршия, ще започнат ясно да изразяват своето несъгласие.

- Възможно ли е това да доведе до пълна изолация на РПЦ?

- Малко вероятно е да се стигне до пълна изолация, освен ако самата РПЦ не пожелае това. Но желанието за общуване в тази ситуация ще намалее. В настоящата военна ситуация е очевидно, че Украйна е жертва на агресия. Разумното християнско отношение винаги е на страната на жертвата, така че гласовете на подкрепа очевидно няма да са на страната на РПЦ.

- Каква е Вашата оценка за ролята на патр. Кирил в тази война?

- Той не е казал нито една дума в подкрепа на Украйна. По-рано той казваше, че в Украйна се посяга на УПЦ, и за него това също бил повод за започване на война. Ако погледнем вчерашното решение на синода на РПЦ, отново се чува реториката, че сме подложени на натиск от страна на местните власти. Реториката на РПЦ е много близка до реториката на руската пропаганда.

Източник: Медуза.ру


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8f6yh 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики