Рождественският пост като свобода

Детайли

Протойерей Андрей Дудченко

16 Декември 2016

Всички пости подготвят вярващите към онова, което е отвъд пределите на поста сам по себе си.

И ако целта на Великия пост е Христовото Възкресение, то сегашните пости ни подготвят по-скоро към срещата с дошлия в света въплътен Син Божи. За да навлезем в този празник с чисто сърце, душа и тяло, Църквата ни предлага да се пречистим чрез покаяние, въздържание и молитва.

Колко дни трябва да постим?

В литургичния живот на Църквата тайнството на Рождество Христово се приближава по значимост до тайнството на Възкресението от мъртвите и заради това продължителността и значението на Рождественския пост са подобни на Великия пост преди Великден. Но тези пости не винаги са били четиридесетдневни. Дори Великите пости, най-старите, са имали различна продължителност и строгост. Още в средата на ХІІ век известният византийски канонист Теодор Валсамон, Антиохийски патриарх, отговаряйки на въпрос за задължителността на постите преди празниците Рождество Христово, на апостолите Петър и Павел и Успение на Божията Майка, посочва, че те трябвало да се спазват по седем дни, „понеже едни само пости са четиридесетдневни – на светата и велика Пасха“. А през 1431 г. Григорий Протосингел (Григорий ІІІ Мамас) пише, че по негово време в Константинопол някои са спазвали Рождественския пост от 15 ноември, други от 6 декември, а трети чак от 20 декември – от деня на предпразненството.

Притчата за голямата вечеря

Детайли

Неврокопска св. митрополия

10 Декември 2016

XI Неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Праотци; преп. Даниил Стълпник, преп. Лука Стълпник

Литургийно свето евангелие: Лука 14:16-24.

Повод и цел на притчата

В един съботен ден, който за евреите е почивен, Господ Иисус Христос отишъл в дома на виден член на фарисейската общност, който Го бил поканил на обяд. На трапезата били поканени също много законници и фарисеи. Според обичая си Господ използвал случая да ги поучи и да ги настави в истините на Своето божествено учение. И понеже били на трапезата, Той ги посъветвал, когато дават обяд или вечеря, да канят преди всичко бедни, болни и недъгави, т.е. хора, които не могат да им отвърнат със същото. За това тяхно благодеяние те ще бъдат възнаградени от Бога и ще получат стократна награда в царството небесно като наследят вечното блаженство.

Déjà vu

Детайли

Николай Паунов

05 Декември 2016

Преди около 12 години имаше няколко инициативи да се изградят на различни места в страната терапевтични общности или, както са известни,„комуни“ за наркозависими младежи- в някое бивше военно поделение, запуснат манастир или изоставен селскостопански комплекс. Навсякъде местното население се вдигаше на протест и заплашваше с гражданско неподчинение и блокиране на пътища. Почти винаги начело на протестите беше местният кмет...

По стечение на обстоятелствата по същото време бях част от един екип, който трябваше да проучи опита на най-голямата италианска организация за работа с наркозависими, която вече беше изградила над 50 терапевтични общности. Едно от местата, които посетихме, беше приемен център за непълнолетни в малко курортно градче близо до Рим.

Учудих се, че не са го направили някъде извън града, и споделих това с домакините ни. „Защо да е извън града – те нямат проблем с гората, имат проблем с мястото си в обществото?!“ Така де, ама гражданите не протестират ли, че има наркомани в центъра на курортен град? „Да протестират?! – Те се гордеят с тези деца, подкрепят ги в усилията им да се преборят със зависимостта си!“. Оказа се, че приемният център е под патронажа на футболният отбор „Рома“ и звездите на отбора понякога идвали в центъра и играели мачле с младежите...

Спомних си преживяване покрай сегашните протести у нас срещу бежанците. Пак с кметовете начело... Броени дни след „бунта в лагера в Харманли“ бях поканен на една конференция в Атина, посветена на миграцията в Гърция. Няма да се спирам обстоятелствено на събитието, но едно изказване и едно изследване силно ме впечатлиха. Изказването беше на кмета на остров Лесбос – Спирос Галинос. Дошъл беше специално за конференцията и си тръгна преди края, за да си хване обратния полет.

Да имаме доверие в Божията любов

Детайли

Неврокопска митрополия

03 Декември 2016

X Неделя след Неделя подир Въздвижение

Литургийно свето евангелие: Лука 13:10-17

Изцеряване на прегърбената жена

Чудото с изцеряването на прегърбената жена е предадено само в евангелието от свети евангелист Лука. Господ Иисус Христос го извършил при последното Му отиване от Галилея в Йерусалим.

Евангелският текст ни разказва как в съботен ден в синагогата дошла жена, чието тяло цели осемнадесет години било така прегърбено и изкривено, че тя не можела да повдигне дори главата си и да се порадва на Божия свят. Независимо от тежкото си състояние и от трудното и мъчително придвижване, тази жена притежавала такава жива вяра и благочестие, че не пропускала да отиде в съботния ден на молитва в синагогата и да чуе Божието слово.

Днес почитаме св. Порфирий – приятеля на Христос и помощник на всички хора

Детайли

Двери

02 Декември 2016

На 2 декември Църквата чества паметта на новопрославения светец преп. Порфирий Светогорец или както е известен според мястото на своето подвизаване на Света гора – Кавсокаливит († 1991 г.). Той бе канонизиран през 2013 г. от Константинополската Вселенска патриаршия, но негови икони и стенописи в църкви и манастири имаше далеч преди официалната му канонизация. Старецът Порфирий, редом със св. Паисий Светогорец, са най-известните съвременни гръцки светци, чиято молитвена помощ търсят хора от целия свят. В България старецът Порфирий също е много почитан, макар че все още няма храм на негово име. През последните две години все повече българи отиват в този ден в неговия манастир, северно от Атина, за да почетат светеца на неговия празник.

Преп. Порфирий прекарва по-голямата част от живота си в центъра на гръцката столица, служейки в болничния параклис на Атинската болница – в квартал, известен с множеството си публични домове, наркомански средища и бездомници. В тази коренно различна от светогорската исихия среда Бог прославя Своя угодник с дар на чудотворство, прозорливост и редица други харизми, които рядко се събират в един човек. Преп. Порфирий обича безрезервно и безусловно хората, независимо от моралния им облик. Общува непринудено с проститутки и наркомани, без да ги презира от висотата на своята харизматичност и духовна чистота, както е с всички истински светци. Запазен е споменът за водосвета, който извършва на Богоявление в един публичен дом, скандализирайки по този начин благочестивите вярващи. Той обаче им отвръща: Аз не дойдох да осветя мястото, а хората! В резултат, не по-малко шокираните момичета започват да търсят общуване с благия духовник и изоставят порочния си път.