Извор на вяра и правило на живот за християните
- Детайли
- Митрополит на Нова Смирна Симеон
Проповед върху неделното четиво от Апостолските послания (Послание на апостол Павел до Галатяни 1:11-19)
Сред многото църкви, които апостол Павел основал в Мала Азия, била и Галатийската църква. Галатия се нарича областта, която се простирала в Централна Мала Азия и обхващала градовете Анкира, Песинус и Тавион.
За пръв път апостол Павел посещава тази страна през своето второ благовестническо пътуване (Деян. 16:6). Болест принудила апостола да остане за кратко време в Галатия, където станал известен сред жителите й със своя ентусиазъм и те го приели с почит и уважение (Гал. 4:13-14).
Поводът, който накарал апостола да изпрати своето послание до християните от Галатия, били юдействащи лъжеучители, които след отпътуването на Павел се промъкнали в новооснованите църкви и с учението си предизвиквали смутове и съблазни сред верните. Те вярвали, че за спасението в Христа е необходимо и изпълняването на разните обредни изисквания на Моисеевия закон, и най-вече на обрязването. Изисквали от християните, които имали езически произход, точно да спазват тези указания на Моисеевия закон. За да успеят в стремежите си, те се опитвали чрез клевети и коварства да разколебаят апостолския авторитет на св. ап. Павел, разпространявайки, че той не бил в съгласие с дванайсетте апостоли, тъй като не е виждал Господа, нито е бил Негов ученик и че своето благовестие и мисия сред езичниците той е приел от другите апостоли.
Сърцето е Божие обиталище
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Не си мислете, че човек обича Бога, понеже говори за Него и Му се моли. Това не е залогът!
Какво означава да се съберем и да принесем божествената жертва (св. Евхаристия – бел. прев.) за душата на някой наш брат, който се е преселил в обятията на Божията милост? Това, което научаваме от Новия Завет по отношение на смъртта, е, че Бог възнаграждава всекиго за неговите дела и че вечната му съдба зависи от неговите дела. Искам да ви обърна внимание, че казаното: „Делата на човека го съпровождат и Бог въздава всекиму според делата му“ (срв. Рим. 2:6) не означава, че Бог прави сметка, че води архив на небето, в който записва делата на човека, били те добри или зли, а че то е призив към вършене на добри дела.
Благословеното слово, че Бог въздава всекиму според делата му, споменато в Послание до римляни (2:5-6) и в Откровение на св. Йоан Богослов (22:12), означава, че делата на човека го очистват. Затова, ако ти си обикнал Господа и ближния и си направил добрина на своя брат, като си му обърнал внимание и си облекчил тъгата и мъката му, споходил си го във всички негови трудни положения и си се смирил, тогава твоите дела ще те очистят. Не защото Бог ти ги зачита, а те по своето естество те очистват, възнасят те към Него. В тази работа не съществува въздаяние или наказание, защото Бог не е отмъстителен, нито благоволи да види хората наказани в ада.
В християнския живот не е достатъчна само вярата
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите отци от Седмия вселенски събор; преп. Евтимий Нови; св. Лукиан, презв. Антиохийски
Неделно апостолско послание: „Чедо Тите, верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците. А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си. Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам. Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда. Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни. Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин” (Тит. 3:8-15).
Св. апостол Тит бил християнин, който произхождал от езичниците. Той се отличавал като един от най-преданите сътрудници на св. ап. Павел. Съгласно църковното предание той живял и умрял като изповедник в Гортина на о-в Крит на 94-годишна възраст.
Християнинът е проект
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Проповед за Четвърта неделя след неделя подир Въздвижение - на светите отци от Седмия вселенски събор, 15 октомври
Днес възпоменаваме светите отци на Седмия вселенски събор (Никея, 787 г.), който формулира почитта към иконите. Иконите ни показват хора, които са се обновили чрез Христос. Забелязваме, че иконата изобразява светеца, сякаш той не е от плът и кръв. Светецът е превъзмогнал своето телесно и земно съществуване, за да седне сред чиновете на светлината в небесните селения и оттам той ни се разкрива като нов човек. Цялата грижа на отците се заключава в това ние да станем нови творения, които вече не са от плът и кръв, които са независими от миналото – все едно, че днес сме създадени.
Св. апостол Павел казва: "много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието" (1 Кор. 4:15). Всеки един от нас произхожда от един мъж и една жена. Това е началото ни, но ние не се спираме до границите на това. Макар че нашите майки са ни родили като роби, ние сме тръгнали по пътя на Христовата свобода. Всеки човек се стреми към това да бъде християнин. Християнинът – това е проект! Той е кръстен, за да се стреми през целия си живот да стане християнин. Но той няма да бъде завършен дори и до вечния живот, защото ние на небесата се усъвършенстваме взаимно, ставаме славна Христова църква. Христос полага върху ни одеждата на светлината и ние се превръщаме в светилници чрез тази положена върху нас одежда.
Хората на културата са лицето и адвокатите на религиозното образование в Румъния
- Детайли
- Златина Иванова
Още първата година след падането на режима на Чаушеску предметът „Религия” е въведен в румънското училище. Православната църква в страната улавя първия порив на въодушевление от свободата и не разочарова гладните за духовна храна румънци. За пътя на утвърждаването на предмета Религия като приоритетен в румънското образование разказват отец проф. д-р Василе Крецу и д-р Кътълин Криму от университета в Букурещ, които участваха в международния семинар за учителите по Религия в Русе. Още през 1990 г. предметът „Религия” става задължителен в началния етап от образованието, преподава се като СИП в гимназиалния и е пожелателен за последните два класа. Този период продължава до 1999 г., когато предметът „Религия” е изравнен с всички останали редовни предмети и се изучава като приоритетен. През тези близо девет години православните духовници и богослови оказват всячески подкрепа за предмета – Църквата осигурява учебните материали за учениците в по-голяма степен отколкото държавата, разработва и издава програми, апробира учебното съдържание, създава положителни нагласи в обществото към този предмет. Активността на духовниците и последователната църковна политика подготвя почвата за трайното утвърждаване на религиозното образование в румънското училище.
| Словото стана плът |
|---|












