Троичното поклонение

От всеединството и дуализма към триединство

Тайната на божественото триединство се изразява в човешки понятия и в човешки построения, но не се изчерпва от едното само умозрително метафизическо търсене, нито се определя главно като предмет на спекулативно-разсъдъчно съзерцание. Познаването на догмата за троичността представлява духовна потребност за обновяващия се в Христа човешки разум. Богопознанието е основа и цел на нашето духовно битие. „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Иоан 17:3). Богопознанието – това е жизнена задача, екзистенциален път към спасение и обòжение, жива и благодатна среща и общение на човека с Триединния Бог: Отец, Син и Свети Дух.

Със своите собствени сили обаче човекът не може да се възвиси до изповядването на троичността на Бога, нито може чрез самостоятелно философско търсене да стигне до утвърждаване на необходимостта от триединното начало на битието. Сам Бог открива на света неизречената и съкровена отвека тайна на Своята триипостасност.

Цялата статия: Троичното поклонение

Есхатология и христология

Различни есхатологически виждания

По време на Втория Ватикански събор един наблюдател, пристигнал от Изтока, бил придружаван из Рим от западен експерт, за да бъде запознат с някои пастирски дейности. Естествено е при подобни случаи да има хвалба, макар и скромна. Което обаче поражда скромна реакция и от отсрещната страна: „Вие също ли очаквате пришествието на Иисуса Христа, или искате да направите всичко предварително, още тук, в Рим?“. По един не толкова изтънчен начин, но като сериозно възражение, чуваме същия упрек от източните богослови: латиняните не се молят с Мараната! Ела, Господи Иисусе (Откр. 22:20), а се боят от dies irae, calamitatis et miseriae.[1] Разбирайки сериозността на проблема, трябва още отначало да застанем в отбранителна позиция, доколкото самото му формулиране не е никак лесно. Било на Изток, било на Запад битуват различни противоречащи си тенденции.[2]

Цялата статия: Есхатология и христология

Шмеман за нашето време: Христос, кризата на епохата

Всяка година след кончината на протопрезвитер Александър Шмеман през 1983 г. неговото наследство оживява благодарение на една установена годишна лекция в негово име, изнасяна в „Св. Владимир“ – богословската семинария в Ню Йорк, в която неговите идеи процъфтяваха, напоявайки поколения клирици и миряни, както и чрез множество публикации и лекции, достигайки по-широка аудитория. Такава постоянна академична катедра или годишно събитие предполага, че този, на когото те са посветени, е своеобразно мерило за мисълта и достиженията на дадената институция, чието наследство неговите духовни приемници се чувстват ангажирани да почитат и популяризират. В този текст размишлявам върху това как о. Александър би формулирал отговора на Църквата на кризата на нашето време.

В една своя основополагаща идея, изразена, може би, най-добре в неговата лекция „Между утопията и бягството от действителността“,[1] о. Александър се застъпва за един среден път между тези две крайности: сектантският изолационизъм от реалния свят – на единия полюс, и, на другия полюс, неговата противоположност – „прогресирането“ към една ефимерна секуларна утопия. Само че предложеният от него среден път съвсем не е някакъв компромис между двете крайности, а по-скоро представлява тържество на едно издигане над и двете тези задънени улици, към есхатологическо виждане за осезаемия, реалния свят – дом на Въплътения Господ и Господар на историята.

Цялата статия: Шмеман за нашето време: Христос, кризата на епохата

Христос като Слово: Евангелието и културата

Слушайте, цял славянски народе,

слушайте Словото, що от Бога дойде,

Словото, що кърми душите човешки,

Слово, що укрепва сърца и умове…

(Из Проглас към Евангелието

от св. Константин-Кирил Философ[1])

По време на своята знаменита Великоморавска мисия двамата Солунски братя св. Кирил (преди монашеското си пострижение известен като Константин Философът) и св. Методий се сблъскват с тежка съпротива: германският клир – в конкуренция за душите на новообърнатите към вярата славяни – настоява, че Писанието може да се чете само на три езика – еврейски, гръцки и латински, както и че славянски преводи са недопустими. Така двамата византийски мисионери са въвлечени в дебат, който изпреварва големите спорове от периода на Реформацията по отношение на това следва ли Писанието да бъде направено достъпно за миряните. И наистина, цялото тяхно мисионерско усилие е базирано върху превода на Библията и на Литургията на Православната църква на един език, който да бъде разбираем за обърнатите от тях към християнството. Така те създават църковнославянския език – това общо изразно средство на християнската култура сред православните славяни.

Цялата статия: Христос като Слово: Евангелието и културата

Разгръщане на християнските погребални обреди

Смъртта като един практически проблем – въведителни бележки

Във Възкресния тропар на четвърти глас ние чуваме, че „смъртта е победена…“.[1] Ако обаче вземем този цитат в буквалния му смисъл, това би поставило края на нашия семинар![2] Ето защо, поне засега аз не бих предложил да го възприемаме буквално, но при все това трябва и да се запитаме: „Как ние разбираме тези думи?“. И ето че целта на настоящия семинар е практическа. Това е опит да се работи именно на практическо равнище – а по този начин и на пастирско, и на литургическо, и на музикално равнище, – с проблемите, отнасящи се до тази същностна сфера на християнския живот и служение, която може да бъде наречена Литургия на смъртта. (Обърнете внимание, че съдържанието, с което употребявам тук думата литургия, не предполага тясната, изключително литургическа конотация, а по-скоро онова значение, което тя е имала в ранната Църква – есенциално служение и функция, включващи в този конкретен случай църковния възглед за смъртта и църковния отговор на смъртта.) С това обаче аз вече предложих известни определения на думата „практически“. Защото нищо в Църквата – а особено сфера от такава важност и с такава дълбочина – не може да бъде свеждано просто до практическото, ако тази дума предполага опозиция на (ако не дори и разрив с) теоретическото, с възгледа, с вярата, с традицията.

Цялата статия: Разгръщане на християнските погребални обреди