Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

„Смесени“ бракове

Публикувана на Вторник, 20 Февруари 2024 Написана от Прот. Йоан Майендорф

Protopresbyter John and Matushka Marie MeyendorffПродължение от „Условия за брак

Формално погледнато, условието за встъпване в църковен брак е общата вяра, или, с други думи, съвместното обвързване с Православната църква. Лаодикийският (правила 10 и 31) и Картагенският (Правило 21) поместни събори, както и Четвъртият (Правило 14 от Халкидон) и Петошестият (Правило 72) вселенски събори забраняват браковете на православни с неправославни и определят, щото такива бракове – ако са сключени пред гражданските съдии – да бъдат разтрогвани.

Разбира се обаче проблемът тук не е просто формален. Той засяга самата същност на онова, което прави един брак наистина християнски. Несъмнено възможно е двама да се радват на приятелство, да споделят общи интереси, да имат прекрасна съвместимост на характерите, и разбира се, да бъдат „влюбени“ един в друг и без да са членове на една и съща църква. Въпросът е обаче дали всичките тези човешки сходства и влечения могат да бъдат трансформирани и преобразени в реалността на Царството Божие, в случай че двамата не споделят един и същи опит от реалността на това Царство, че не са посветени на едната и съща и единствена по рода си вяра. Възможно ли е те да станат една плът в Христа, без да участват заедно в евхаристийната Плът и Кръв на Христос? Може ли една двойка да споделя тайнството на Брака – което има отношение към съюза между Христос и Църквата – без да участва заедно в тайнството на божествената Литургия?

Самотничеството пред Бога

Публикувана на Понеделник, 12 Февруари 2024 Написана от Игумен Пьотр (Мешчеринов)

Metr Anthony of SourozhВ памет на Сурожки митрополит Антоний

При осмислянето на съвременните проблеми на църковния живот, при опитите за разрешаване на тези проблеми обикновено се предлагат два изхода – евхаристийност и общинност. Наистина, вън от църковната общност, без постоянно съотнасяне на себе си с явявания в Евхаристията Христос, без съединяването с Него на общината – в тайнството на причастяването, Църквата е невъзможна. Само че многото, и съвсем правилни, мисли върху евхаристийността и общинността нямат, за съжаление, онова свое изразяване във всекидневния църковен живот, което на нас би ни се искало. В самото това практическо реализиране на евхаристийността и общинността е налице нещо, което ни заставя да се замислим.

Ще приведа примери.

За агресията в Църквата

Публикувана на Понеделник, 08 Януари 2024 Написана от Прот. Алексей Умински

Fr Al UminskyИмам усещане, че равнището на агресия не намалява. Агресията е вълнообразна. За нея не са нужни поводи, за нея винаги се търсят и винаги се намират някакви обекти. Агресията в обществото винаги прелива, пренасочва се от едно русло в друго. Възниква обект за някаква ненавист, значи – трябва да насочим агресията в тази посока.

Когато равнището на агресията достига до толкова засилена степен, тогава тя вече се излива върху конкретни хора. Тогава хората започват просто да се унищожават един-другиго – по най-зверския, най-безчовечния начин. Сетне това отминава. Агресията е в нашето общество винаги, та нали тя е нелечима. Никой не е загрижен от това обществото да бъде излекувано от агресията.

Агресивното общество е много удобно, лесно управляемо отгоре. Трябва само да се намери обект за агресията. В държавен мащаб агресията може да бъде нещо много „полезно“. Тя заразява хората, прави ги тълпа, лишава ги от личностното им съзнание и ги превръща в безсъзнателно колективно.

Св. Василий, Църквата и харизматичното водителство

Публикувана на Понеделник, 01 Януари 2024 Написана от Прот. Йоан Майендорф

St Basil the Great 2Раннохристиянското монашество е било едно спонтанно и популярно движение. Голям брой мъже и жени, следвайки примера на неколцина водачи, приемат различни форми на монашески живот, без предварително планиране и без формална подготовка. Появата на това движение се наблюдава през четвъртото столетие в Египет, Палестина, Сирия и източната част на Мала Азия, а неговото въздействие върху живота на Църквата Христова като цяло скоро се превръща в същинско предизвикателство: едновременно и духовно, и църковно, и богословско.

Исторически моделите на християнското монашество не е трудно да се намерят в предхристиянския юдаизъм или в някои течения в стоицизма или в неоплатонизма, но християнството е, в което монасите възприемат една наистина централна духовна роля, особено на Изток. И, неизбежно, това повдига проблеми, отнасящи се до християнската институционална структура, християнската духовност и християнското богословие. Сам фактът, че нито един християнски водач не се противопоставя открито на монашеското движение, по принцип е свидетелство за това, че монашеството е било нещо единодушно възприето, като отразяващо определени базисни аспекти на самата християнска вяра. В същото време обаче в някои групи скоро стават явни и някои отклонения и пресилвания на монашеските идеали, които започват да предизвикват и спорове, а това с неизбежност повдига въпросите за монашеските норми и дисциплина. Самото съществуване на една определена категория християни, практикуващи особен начин на живот и формиращи свои собствени организации, паралелни на вече съществуващите църковни общности, неминуемо е свързано и със самото църковно единство.

Осъществима възможност ли е политическият исихазъм?

Публикувана на Неделя, 10 Декември 2023 Написана от Андрей Ширин

Andrey ShirinС всяка следваща година политиката се обърква все повече. Текущото десетилетие продължи да ни доставя изненади. Пандемията от COVID-19 беше последвана от руско-украинската война, а понастоящем изглежда сме пред връхната точка на още по-жестока война: тази в Близкия Изток. Демокрацията и глобализацията изглеждат в отстъпление. Национализмът, и в частност християнският национализъм, е във възход. Социалните връзки, които държаха обществата заедно, изтъняват. Технологичните пробиви предлагат свежи възможности, но заедно с това представляват и сериозни предизвикателства.

В такава ситуация мнозина се чудят дали източното християнство е в състояние да допринесе с нещо към сегашния политически дискурс, може би под формата на някакво политическо богословие, привеждащо в действие отчетливо православни ресурси.

По-рано тази година Хрѝстос Янарас, гръцки богослов-мирянин, публикува книга под заглавие За „смисъла“ на политиката (тук): неголяма книга, повдигаща нови въпроси във връзка с осъществимостта на онова, което е наречено „политически исихазъм“.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/93ypx 

Наши партньори

Християнство и култура

HK 187Константинополски патриарх Вартоломей (Архондонис)
Религия и общество. Фундаментализъм и расизъм

Александър Смочевски
Инициативи на Александрийската патриаршия за свикване на Всеправославен събор (1924-1943)

Прот. Павел Събев
Четири схолии към литургийното евангелие за Неделя преди Рождество Христово

Калин Янакиев
Сакраменталната природа на брака

Марио Коев
Analogical isomorphism. Слоеве на реалността

Полезни връзки

 

Препоръчваме