Кръстът е нашият път към Христос

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

14 Септември 2017

Как да разберем значението на Кръста и как да го приложим в нашия живот? На този въпрос отговаря Господ казвайки: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34). С това Господ иска да каже, че за нас няма друг път към Неговото опознаване освен пътя, чрез който Той е избрал да разкрие Себе си на света – пътят на кръста, смъртта и възкресението. Кръстът бе Неговият път към победата, Неговият път към завладяването на историята и Неговият път към нашите сърца. За нас е невъзможно да достигнем дори до част от истината, до част от светлината, до част от радостта, до част от мира и до самото съществуване. За нас това ще бъде невъзможно ако не преминем през Кръста. Нямаме избор, кръстът е нашето наследство и ние сме приковани на него от момента, в който сме опознали Иисус. Който се присъединява към Христос, той се присъединява и към Кръста, приковава се и с гвоздеите. А гвоздеите се забиват в плътта му, болката ляга върху духа му и страданията навлизат в него.

Но ние имаме право да изберем или да не изберем този път. Ако ние възжелаем Христос, то това е Неговият път. Но ако пожелаем да си почиваме, да не се напрягаме, ако пожелаем нашите тела да се потопят в плътските наслади и да контролираме хората, то тогава за нас няма да има никакъв кръст, но и никакъв Христос.

Всичко, за което благодарим на Бога, става наше

Детайли

Архим. Захариас (Захару)

11 Септември 2017

Много полезно е за нас, християните, да се събираме и да говорим за своята надежда, за живота, който Христос спечели с Кръста и Възкресението Си. За нас, християните, има само една школа и само един учител – Христос, Който ни призовава да се приближим до Него с думите: „Поучете се от Мен понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите мир в душите си“. Евангелската школа на Христос е училище на смирението. Тъй като ние отпаднахме от Лицето Господне поради възгордяване, съществува само един начин да се върнем към Него – смирението. През целия си земен живот ние полагаме усилия да уловим онези смирени послания, които ще ни позволят да придобием смирени сърца и смирен дух, така че да бъдем приети при Неговото пришествие. В своята същност смирението трябва да бъде основна и естествена характеристика на човека. Защото човек не притежава нищо, което да не е получил от Бога. Цялото си съществуване е взел назаем от Бога. И само когато благодари на Бога за това, което вече е получил, той оправдава своето съществуване. Затова благодарението, Евхаристията към Бога, става начин на живот.

Бог толкоз обикна света

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

08 Септември 2017

Неделният евангелски откъс (Иоан 3:13-17) ни предава думите на Господ Иисус Христос от разговора Му с Никодим, където Спасителят говори за Божия план за изкуплението и спасението на човешкия род. На тази тема разсъждава в проповедта си и Ливанският митр. Георгий, като насочва вниманието ни към иконата на Христовото разпятие на Кръста и по интересен начин подчертава символиката на изобразеното:

В традиционната икона на разпятието се вижда Иисус Христос, увиснал на Кръста. Двете Му затворени очи посочват действителността на Неговата телесна смърт, а леко наклонената Му глава към Божията майка потвърждава, че: „Животът (Христос – бел. ред.) заспа, а адът изстена от ужас“ (из службата на Опело Христово).

Смъртта на Спасителя стана за нас увод към вечен живот. От онзи момент на Изкуплението насетне всички преминаваме чрез Иисус Христос и по подобие на св. Дева Мария „от живот към живот“. Като че ли Господ в иконата произнася това, което Църквата пее в службата на Христовото опело: „Майко, земята по Моя воля Ме закри, а вратарите адови се ужасиха, виждайки Мене, … защото съм Бог и чрез Кръста победих враговете Си“.

Самият Кръст в иконата е от три линии.

Живите камъни на Христовата Църква

Детайли

Български патр. Кирил (Константинов)

02 Септември 2017

Тринадесета неделя след Петдесетница – св. свщмчк Антим, еп. Никомидийски, преп. Теоктист, св. Фива дякониса, св. мчца Василиса Никомидийска, св. Йоаникий II, патриарх сръбски

Литургийно свето евангелие:

„Рече Господ тая притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни?“ (Мат. 21:33-42).

Христос – въплътеното смирение

Иисус е кротък, благ и смирен. От кротките Му очи се разлива благост. В гласа Му трепти обич към човеците. Целият Му живот е въплътено смирение. За Него се отнасят пророческите думи: „… няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците, пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси“ (Ис. 42:2-3; Мат. 12:17-21). На кротост, смирение и любов Той поучава народа със слово и с примера на Своя божествен живот. Затова можеше да каже: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Проповедта Му е тиха светлина, която успокоява сърцата като ведър ден. Но ето – същият глас, който гали сърцата с милувката на непознат мир, отведнъж се променя: той е пак тих, ала Иисусовата реч не е вече тиха светлина, а могъща светкавица, която раздира заоблаченото небе на човешките души. Кой би могъл, някога или сега, да не види блясъка и да не чуе тътена на Неговите слова, когато смело и непримиримо изобличава греха, заблудите и предразсъдъците на Своето съвремие, за да разкрие възвишените истини на новото учение?

Христос е крайъгълният камък

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

02 Септември 2017

Камъкът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла

(Пс. 116:22)

Спасителят споменава този стих, след като разказва притчата за господаря на лозето, който изпратил слугите си да приберат плодовете на лозето, а работниците ги убили; след това той изпратил сина си, но те убили и него. Св. прор. Давид, когато в дълбока древност изрекъл това пророчество, под крайъгълен камък имал предвид Самия Бог. Затова Иисус заимства тези думи, свързани с Бога, и ги прилага към Себе си. Той определя Себе си като крайъгълен камък: Онзи крайъгълен Камък, Когото юдеите отхвърлиха и захвърлиха настрана.

Знаем, че строенето на традиционната постройка е ставало чрез полагане на камъните един до друг, като между тях няма нищо, което да ги държи прикрепени един за друг. Каменният градеж се укрепва с греди, а когато постройката достигне до покрива, остава едно празно място, което се запълва от специален камък, наричан крайъгълен камък.