Ако човек няма радост, няма Бога

Детайли

Архим. Харалампос Пападопулос

03 Август 2017

Разговор с архим. Харалампи Пападопулос след беседата му "Молитвата е среща на две тайни" (в две части тук и тук)

За постигането на исихия или безмълвие

Със сигурност е много трудно човек да събере ума си. Днес вече говорихме за един важен аспект на  молитвата. Молитвата има много измерения и едно от тях е проблемът, за който говорите - как може човек да събере ума си, за да се помоли истински. Истината е, че умът не се събира лесно, много е трудно. Отците на Църквата често говорят за това, считайки го за последица от грехопадението, тоест за заболяване на ума.

Първото нещо, което трябва да правим, колкото и да ви се струва странно, е когато започнем живота по Христос и имаме много помисли, да не се смущаваме от това. Тоест, когато ми идва една мисъл в молитвата и аз се смущавам защо да я имам, или защо да е така, тогава проблемът се увеличава. Св. Порфирий казва: когато се молите, не се молете с тревога и паника, защото, ако се молите за нещо в такова състояние, тогава това увеличава тревогата и безпорядъка във вас.

Същото става  и с помислите, тоест трябва да разберете, че е „естествено” да се случва - това е умът. Неизцеленият ум не може да остане спокоен, концентриран  в едно нещо и прескача от едно  в друго, прави сценарии, ужасяващи сценарии. Например детето ти отсъства, закъснява да се прибере и умът започва да прави сценарии - ще ми го докарат пребито, ще се обадят от полицията и т.н. Или имаме други помисли - на клевета, ревност, завист и т.н. Първото е да приемем това за факт. Казваш добре, това е, успокой се, отпусни се, продължи молитвата си. Дори един старец ни казваше, че когато си в храма и умът ти се отклонява и започваш да мислиш какво ще ядеш, какво ще правиш, мислиш за мъжа си, за децата и за всичко друго, което те измъчва и занимава, не се смущавай, събери го и го постави отново в храма. Той се отклонява, върни го отново в храма, но това да става нежно, благо, спокойно, не със смут, тревога, чувство за вина и с натрапчивост, защото това увеличава тревогата, а тревогата увеличава и помислите.

Поклонническият път „Рилският Чудотворец“ е движеща се молитва

Детайли

Соня Спасова

29 Юли 2017

Разговор с о. Ангел Ангелов, предстоятел на столичния старинен храм „Св. София“, участник и духовен наставник на поклонническия път „Рилския Чудотворец“

На 1 август за осми път ще тръгне пешеходна група от София до Рилския манастир, за да извърви поклонническия път „Рилския чудотворец“. Какво бихте казали на тези, които ще тръгнат по този маршрут за първи път?  

Не сучайно тръгваме на 1-ви август – началото на Богородичния пост. Мнозина си мислят, че това едва ли не утежнява поста, а всъщност е точно обратното – постът не се усеща в онези му трудности, които ще усетим, ако сме в големия град, където около нас са всякакви изкушения особено чисто хранителни. По време на похода ние извършваме богослужения, пребиваваме в молитва – всяка вечер четем канона на св. Богородица и всеки може да се помоли за това, което му е нужно. През почивките по пътя четем акатиста на св. Йоан Рилски. Правим водосвет на езерото „Бъбрека“ в Рила. Дай Боже, някой ден да отслужим и св. Литургия там! Целият поход е една движеща се молитва, една подвижна църква! Трябва да имаме желанието и радостта от това да сме заедно в тази „мобилна“ църква. Самият маршрут не е чак толкова труден, има 1-2 прехода, които са по-труднички, но не са невъзможни и не изискват от хората специална физическа подготовка. Всичко друго се преодолява – и разстоянията, и високите температури, и умората.

Любов и благотворителност

Детайли

Георгий (Ходр), митр. на Библос и пл. Ливан

26 Юли 2017

От днешното Евангелие разбираме, че Господ е живял с хората, бил е обърнат към тях. След като изцерил техните болни близки, Той видял, че хората са гладни, смилил се над тях и умножил хляба.

За да са успешни човешките отношения, техният език трябва да бъде езикът на милостта, а не юридическият език. Така че да не казваме „тези са моите граници, а онези са твоите“, „това е моето право, а онова е твоето“. Този юридически език е влязъл в употреба между светските хора, но той е недостатъчен и неефективен. Най-добрият език е езикът, който извира от сърцето и се влива в другото сърце.

Иисус се смили над хората, след това взе петте хляба и двете риби. Забелязваме, че храните, които взима Той, са от всекидневния живот на народа. Хората, живеещи около бреговете на Тивериадското езеро, са се хранели с хляб и риба. Но Евангелието тук има по-дълбок смисъл: хлябът става след това символ на Тялото Христово. А рибата за първите християни е символ на Христос, Негов образ, защото буквите на думата „риба“ на гръцки език, които са пет на брой (ΙΧΘΥΣ), представляват първите букви от думите: „Иисус Христос, Божи Син, Спасител“.

Параклис „Света Анна“ в с. Тракиец, община Хасково

Детайли

Двери

26 Юли 2017

Историята на това свято място започва преди близо два века. Една жена била сляпа по рождение. В навечерието на Успение на света Анна, 25 юли, Господ ѝ се явил и казал: „Ще отидеш в Елехча (старото име на с. Тракиец – бел. ред.). Там, в гората, има един камък, от който извира вода. Ще вземеш от тази вода, ще измиеш очите си и ще прогледнеш“. Отишла жената и намерила извора. Прекарала там цяла нощ и мила очите си. На следващия ден прогледнала. Тогава започнало изграждането на параклиса, който местните нарекли на името на света Анна – покровителка на жените и децата, и майка на Пресвета Богородица.

Параклисът „Света Анна“ до с. Тракиец е изграден изцяло с дарение и труд от хора, на които целебният извор е помогнал. Миряни от цяла България се стичат на святото място, дирейки спасение. Живата вода от аязмото помага не само при проблеми със зрението – много бездетни двойки се сдобиват с първа рожба след посещението си в параклиса. Стотици люде, страдащи от най-различни болки, получават изцеление от св. Анна.

Тъмнината, грехът и злото не са наша съдба

Детайли

Неврокопска св. митрополия

22 Юли 2017

Седма неделя след Петдесетница - св. мчци Трофим, Теофил и другарите им; св. свщмчк Аполинарий, еп. Равенийски

Литургийно свето евангелие: В онова време, когато Иисус си отиваше, тръгнаха подире Му двама слепци които викаха и казваха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 9:27-35)

Изцерението на двамата слепци

В днешното евангелско четиво се разказва за изцерението на двама слепци. Във всички евангелски разкази, както и във всяка евангелска дума, се крие безкрайно дълбок смисъл. Това е така, тъй като Евангелието говори за вечните, непреходни истини, за вечната правда на живота по Бога. Днешното евангелско четиво също разказва за вечни истини, които са особено важни за нашия всекидневен живот – за любовта на Бога към човека и за любовта на човека към Бога; за това, че Бог със Своята милосърдна помощ никога не оставя човека. Каквото и да се случва с нас, Бог никога няма да ни остави нито в беда, нито в мъка. Само да бъдем с Него чрез вярата си, да бъдем с Него чрез любовта си и с верността си към Него в нашия живот.